На днешния ден през 1456 г., войските на регента-губернатор на Кралство Унгария Янку от Хунедвар/град Хунед/ нанасят поражение на обсадилите бившата гранична българска крепост Белград турци, командвани от султана на Османската империя Мехмед II. Султанът е ранен и оттегля обсадата, а 20 дни по-късно Янку умира в града от чума.
Спорен е произходът на този изключително влиятелен през първата половина на 15 в. военачалник и политик. Макар в литературата да е наложен унгарският вариант на името му Янош Хуняди, той в много извори е наречен Янку де Хунед, бан Янку, Янкула войвода, Сибинянин Янку/т.е. Янку от град Сибиу/ и пр. Прозвището Хуняди или де Хунедвар/Хунедоара означава „от град Хунед“/от града на хуните/ – неговото родово владение.
Имената на баща му Войк и на чичо му Радул също говорят за неунгарски произход, а самите те са от северната българска провинция Валахия, управлявана по това време от Мирчо Стари, син на подчинения на българския цар войвода Радул І, баща на Влад II Дракул и дядо на Мирчо II и Влад Цепеш.
От запазените грамоти и писма на изброените петима влашки владетели се вижда, че официалният език, на който са писали по онова време, е българският език.
