Такива публикации имат голям емоционален заряд . Неизбежно над всичко надвисва сянката на леля-героинята Мара Бунева . Няколко пъти посягах да пиша и спирах . Не знам защо , но това са публикации , които от емоционална гледна точка се пишат трудно . Неволно сравних Анна с Божидар Ципов от Истанбул . Независимо от всичко , което се е случило на това семейство , нито Анна , нито нейните родители дори и в САЩ не са преставали да обичат и милеят за България и да се борят за българската кауза и просвещение . Майка и Антония основава напълно доброволно първото Българско неделно училище в Чикаго , което се помещавало в сградата на старата църква “ Света София “ . И тук идва проблема . Човек завършил с немски език , бъдеща спортна звезда може би благодарение на другарчетата е била принудена да емигрира с родителите си . Нека се запитаме – знаем ли колко съдби са прекършени по този начин , знаем ли колко бъдещи учени и интелектуалци са унищожени , защото са класови врагове на другарите . И всичко затова , защото комунизмът не търпи индивидуалността . За неговите идеолози народът е маса , която трябва да бъде управлявана с камшик и всяване на страх . С Анна бяхме решили втората публикация да посветим на фестивала в чикакгското предградие Скоки . Така бяхме решили да запознаем българите от старите предели с това културно събитие , когато му дойде времето . Да ама не – както казваше един известен български журналист . Пандемията провали всичко и затова материалът се появява чак сега .
Фестивалът на културите в Скоки е започнал да се провежда от 1991 година и през месец май . В него участвуват около 40 държави , като България се включва преди 10 години .Посещават го около 25 хиляди души през двата дни през , които се провежда . Този фестивал предлага различни развлечения , игри ястия и музика от съответните държави . Показват се неща , които наблягат на културата и националните особености на съответната държава .Всичко това се прави на доброволни начала . Анна е взела инициативата и вече 5 години се бори да възстанови участието на България в Изложението на коледни елхи , което се провежда всяка година в Музея на науката и индустрията в Чикаго . Първоначално Анна и хората около нея са правели всичко сами и са вземали назаем от различни места неща , които са символи на българското . Постепенно са започнали да набавят експонатите и с това да увеличават атрактивността на павилиона . Едно пано на двойка в народна носия ,чийто художник е Василен Васевски се е превърнало в атракция на павилиона , защото всеки е искал да се снеме с него за да му остане спомен от посещението на фестивала . По думите на самата Анна Мария хората проявяват любопитсво и сами разпитват или искат да узнаят за България .Тя е благодарна на Първия български център в Чикаго и подкрепата генералния консул Иван Анчев , който посещава фестивала вече няколко години .Това , което предизвиква задоволство у Анна Мария , че чрез участието на фолклорните групи “ Хоро “ и “ Верея „са успели да възбудят интереса на публиката към БЪЛГАРИЯ . Тя се надява за бъдеще и други запалени българи да участвуват във фестивала.
Подарили им са рекламното пано на ТВ предаването “ Сите българи заедно “ . Наистина и аз и Анна се питаме кога ще стане това . Няма да споменавам за завистта , за други български недостатъци , няма смисъл . Положителният пример даден от родителите и избягали от комунистическия рай през 1974 г и свободата и демокрацията при която е живяла в САЩ са и помогнали завинаги да остане БЪЛГАРКА.
