На 21 юли 1903г. в началото на славното Илинденско-Преображенското въстане, край българското леринско село Горно Върбени или Екши Су (днес Ксино Неро, откраднато от православната кочина Гърция) се самоубива след като е тежко ранен от турците – Илия Чеков. Един от най-велилите български революционер и национален герой. Деец на ВМОРО.
Той е от голям патриотичен български род от Екши Су, Беломорска Македония. Членове на фамилията са видни български общественици, духовници, просветни дейци и революционери от Македония. Известни представители на рода са революционерът Кузман Чеков, свещеникът Методий Чеков, учителят Иван Чеков и брат му Илия, революционерът Михаил Чеков, писателят Божидар Чеков и други.
Кирил Совичанов пише за тях:
„Чекови бяха известни не само в Леринско. Цяла Западна Македония със столицата си Битоля знаеше кои са те и какво те представляваха за българщината от тоя край…“
В спомените си „Въстанието в Леринско“, Михаил Чеков пише за братовчед си Илия Чеков:
„От наша страна бяха ранени Тего Хаджиев и моят братовчед Чеков. Тего беше занесен в Екши Су и раната му бе превързана. Илия Чеков, като видя, че раната му е смъртоносна, сложи край на живота си. При разсъмване ние се оттеглихме в гората при Екши Су, а аскерът не предприе преследване.“