Беше събота вечер. Седях сам на маса в една банскалийска механа. По двама, по трима хората влизаха и се настаняваха кой където намери място. Оркестърът вече беше започнал да свири, когато две момичета дойдоха към мен и попитаха дали може да седнат на празните столове. „Заповядайте“, казах, зарадван от младата компания.
Музиката беше много силна и те трябваше почти да викат, за да разговарят. В техния говор аз долових типичното „екане“ на жителите на западната част на България. Попитах ги откъде са. „От Благоевград“, отговориха момичетата. „Македонки значи“, обобщих аз. Двете отговориха едновременно и се втренчиха една в друга, искрено учудени. Имаше защо. Едната беше казала „да“, а другата „не“. Между момичетата избухна такъв ожесточен спор, че бях принуден да се намеся.
Тази, която каза „не“, беше израсла в Благоевград, без да забележи, че повечето улици носеха имена на хора, родени извън границите на съвременна България. За нея „македонец“ означаваше отцепник, радетел за автономия или антибългарин. Аз и момичето, казало „да“, посветихме цялата вечер на обяснения, че българите, които живеят в Пиринска Македония, са македонци. С това обаче ни най-малко не заплашват целостта на българската държава. Принуден бях да дам Отоманската империя за пример, защото по време на нейното господство

между тракийци, добруджанци и македонци
не е имало разногласия

относно националната им принадлежност. На изпроводяк момичето, което беше казало, че е македонка, изглеждаше притеснено. Неговата приятелка, след като ми подаде ръка, си тръгна объркана и озадачена.
Объркани и озадачени са и много други хора – особено след последната размяна на „австралийски“ реплики между Никола Груевски и Георги Първанов. Българските и македонските управляващи редовно кръстосват ръкавици. Понякога техните свади засягат толкова незначителни битови проблеми, че външен наблюдател на фона на световните събития би ги окачествил като дребнави. Призивът на Груевски за обединение на македонците от Пирин, Вардар и Егея обаче е от съвсем друг регистър. Той засяга пряко и косвено българските интереси, като използва отсъствието на принципна, твърда позиция на София относно македонския въпрос. Или както казват французите: „Мишките танцуват, когато котката я няма.“
Измислена от Сталин и реализирана от Тито, Република Македония още не може да се съвземе от разпадането на Югославия. Едва 60-годишна, тя няма исторически корени. Поради това нейните политици и интелектуалци си присвояват редовно исторически факти и аргументи, които принадлежат на съседите. В това отношение позицията на Гърция е ясна и категорична:
1. Вардарска Македония е само част от Македония. Това име не може да носи държава, която граничи с областта Македония.
2. Републиката няма нищо общо с Александър Велики.
3. Националният й флаг няма никога да бъде признат от Гърция.
В резултат на гръцката обсада и на вътрешната демографска заплаха

външнополитическото пространство на македонските
управници е изключително тясно

След 1948 г. и провала на плануваната от Сталин федерация между България и Югославия Тито „си взима“ Южна Сърбия и я кръщава Република Македония. Предвидливи, гърците дават името Македония на почти цяла Северна Гърция. Само българите, гузни и зависими от Москва, „изтриват“ македонското и го заместват с „пиринско“. С въвеждане на македонска народност и българска националност в документите за самоличност за хората от Пиринския край в продължение на повече от 20 години софийските управници слагат началото на едно недоразумение, което все още не е премахнато.
В съседна Гърция останалите там български македонци насилствено са погърчени. Днес официално се счита, че техният брой е около 500 хиляди. За разлика от България Гърция използва за щяло и за нещяло името Македония. Понтийските гърци, преселени от Турция, са наречени „македонци“. Дори солунската аерогара носи името „Македония“. По този начин южната ни съседка застрахова старателно авторските си права върху наследството на Александър Македонски.
Междувременно във Вардарска Македония тече жестока антибългарска политика. Открай време в загубените от България територии се води война срещу българския език. Общата цел на гърци и сърби е да се скъса пъпната връв между Майка България и нейните деца, останали в чужбина. Без четмо и писмо манипулирането на хората е много по-лесно.
В началото на 90-те години започнах да посещавам селото на дядо ми в Егейска Македония. Преди едно от пътуванията ми, въоръжен с буквар и касети с македонски песни, попитах Красимир Каракачанов дали ВМРО има свои хора там.

„Ако сме повече, по-лесно ще бъде“

– мислех оптимистично аз. Той ми даде две имена. Първият човек се залепи така за мен, че моите местни братовчеди трябваше да положат големи усилия, за да скрият следите ми. „Човекът“ явно докладваше на гръцките служби. Вторият се казваше Димитър Енчев и работеше като дипломат в посолството в Атина. „Просветителската дейност е за ВМРО, не е наша работа – каза ми той. – Освен това, ако гърците ме хванат, че обикалям македонските села, първо ще ме изхвърлят от най-комфортното българско посолство в света, и второ, могат да попречат на влизането на България в Европейския съюз“, сподели боязливо дипломатът.
Това се случи преди десет години. Днес България е пълноправен член на ЕС и нейните политици и дипломати нямат никакво основание да се плашат повече от когото и да било. Нашата страна е единствената в Европа, запазила името и езика си 1300 години. Тя е и първият и единствен представител на кирилицата в европейското семейство.
Границите на страните от Стария континент са се местили с времето. В резултат на това в държави като Франция има немски, италиански, бретонски, баски, корсикански и още поне 4-5 диалекта, съвършено различни помежду си и неразбираеми един за друг. Подобно е положението с диалектите и в Италия, Испания, Чехия, Полша, Унгария и… Гърция.
Условията, които чешкият президент Вацлав Клаус наложи, преди да подпише Лисабонския договор, изключват окончателно всякаква опасност от промени на граници. ЕС насърчава финансово запазването на регионалните диалекти и традиции, а освен това заедно с НАТО гарантира неприкосновеността на националните територии. Така че в нова Европа регионалната специфичност се смята за богатство, а не за заплаха. Това означава, че ако Югозападна България си възвърне спокойно името Пиринска Македония, тя ще добие ново, много по-печелившо международно излъчване. Оригиналният многовековен македонски диалект е съхранен само в България. Неговото активно приложение в медийното пространство при поздравителни или музикални предавания ще подкоси краката на апостолите на македонизма. Ансамбъл „Пирин“ обикаля често и с успех многобройната македонска диаспора в Австралия и в Америка. В деня, в който нашите музиканти се прекръстят на ансамбъл „Македония“, за обединение повече никой няма да говори.

Божидар Чеков