Рашид Шукри

В отговор на гнусния начин, по който се отразяваше в медиите случката Росенец. Като турския башибозук, втурнал се да защитава Доган от зли помисли и действия на туркомразци.

Аз съм от основателите на ДПС, но отдавна не съм сред онези, които ежегодно ги събират, че да ги възнаградят със стъклен юбилеен плакет.
ДПС се отказа от ролята на гарант за права и свободи на турците и мюсюлманите в България. Отбелязах това пред медиите още през 1994 година. Организацията която трябваше да извоюва и защитава свободата НИ, се превръщаше в мощна финансово- икономическа корпорация. Така и стана. По този причина бленуваното бъдеще за свобода, равенство…на турците и мюсюлманите в България остана без политически изразител.

Мога да бъда детайлно подробен за този период, но ще го прескоча. Искам акцентът днес да е за причината, заради която турците и мюсюлманите в България,

няма да се втурнат да бранят високия жизнен статус на Доган,

когото  преди десетилетия припознаваха за свой лидер.
В първите месеци на 1990 година, енергията натрупана от престъплението „възродителен процес“ се отприщи и даде мощен тласък за създаване на ДПС. Аз участвах много дейно при създаването на структурите в Кърджалийско и твърдя, че тогава един на хиляда, ако не ставаше член на ДПС ни се струваше като провал. На масовите мероприятия, които се организираха с повод или без, се изразяваше абсолютно подкрепа на Доган. Ето тогава, през този период той

можеше да предизвика етнически конфликт,

независимо заради какво и как му е посегнато.

Но след абдикирането на Доган от първоначално поставените цели и никога не осъществените обещания, постепенно турците и мюсюлманите в България оттеглиха подкрепата си за него. Така на последните парламентарни избори

получи червения картон, за да бъде изхвърлен от „играта“

Това, че днес продължава да „играе“ е защото успя да се върне в нея с измама и с не малка подкрепа от левите политически играчи.

Днес  се надценява влиянието на Доган сред турците и мюсюлманите в България. Това му влияние се представя като даденост през медиите и читателя в София приема, че кърджалийци ще се втурнат да бранят Доган в момента в който ги призове.

Това отдавна не е така.

Кърдалийци помнят обещанието на Доган, че ще живеят като швейцарци тук на Балканите, че ще пият млякото на десетки хиляди индийски крави и т.н.т. Кърджалийци помнят обещаното от Доган справедливо управление и самоуправление. Така през годините

вместо справедливост от Доган, Кърджалийци получаваха секира

И на местно, и на национално ниво. Тези, които бяха готови да бранят физически Доган, сега нямат пари за билет до областния град. Как да стигнат до летния МУ сарай?

Затънали до гуша в ежедневна мизерия, на фона охолния живот, демонстриран от депесарската върхушка начело с Доган, как изобщо може да си представите, че кърджалийци ще тръгнат след Хасан Азис, за да защитават почетния. Това и като виц вече изглежда неправдоподобно. Избройте ми пет причини, за които кърджалийци биха се напрегнали да бранят Доган, Хасан и СИЕ. Ще се затрудните.

Аз много бързо бих изброил няколко, заради които не биха си мръднали и пръста за тях:
– не разчитат на Доган като лидер, защото вероятността да го срещнат е по- малка от това да се сблъскат с английската кралица. Няма как да приемат за  лидер,

човека ослепял, онемял и оглушал за проблемите им

– покарайте колата си, за която сте пестили десетилетие по кърджалийските улици. Разбийте я заради некомпетентен кмет. И като разберете, че той отново за четвърти път, по незнайни причини, е избора на Доган за нов мандат, ще ви просветне, че житието и битието на кърджалийци му е през оная работа.

Сигурен съм в това, че родопчани биха продължили този списък с още много причини, за да не хукнат да бранят сарая с неговите обитатели и доганоподбрани посетители.

Знаете ли защо турци и мюсюлмани не се включват масово в протести срещу Доган, статуквото, олигарсите…Защото винаги ще чуят обидни квалификации като фесове, турци сте и др.

Не е достатъчен призивът на организатора да се обединят усилията ни за промяна. „Тълпата“ протестиращи трябва да осъзнае, че турците и мюсюлманите в България са от най- потърпевшите от модела „Доган”, а отъждествяването им с престъпното депесарско ръководство ги обижда. За това избягват масово да се включват в протести. Но това не означава, че не искат промяната.