Една от тачените и почитани светици в Странджа е Св. Марина. Денят на Св. Марина се празнува на третия ден от юлските горещници, наричани Люта, Чурута и огнена Марина./15,16 и 17 юли/. Първият ден се угасяли всички огнища в къщите, през втория, огън не се кладял, а на третия, на Огнена Марина се палил жив огън и от него се припалвали всички огнища.
На този ден не се работи, за да не изгорят реколтата, къщата и имота. В народната представа Св. Марина е сестра на Св. Илия, тя била „лефтера“ и господарка на змиите. Според поверието, тя носела змиите в ръкавите си и ги пущала, когато хората не са я почитали. В Странджа денят на светицата /17 юли/ е голям празник за младежите и девойките в предбрачна възраст и се нарича „лефтерски панагир“. Празникът е нощен. Св. Марина носи още названието Св. Маринка Побарника, което определя какво се е случвало между момите и ергените по време на нощния празник. Светите места за почитане на Св. Марина са извън селищата, в ниски и усойни долове и представляват комплекси от одърче, аязма /лековита вода/ и дърво. Център на всеки комплекс е пещера – светилище в която от стените капе целебна вода. В народната песен Св. Марина била открадната от змей, защото била много хубава и братята ѝ са я укривали в пещера, за да я спасят от него. В Странджа са известни още две пещери – светилища, където се почита светицата – Сливаровската и Стоиловските пещери. На панагира на Сливаровската Св. Марина в миналото идвали поклонници от цялата Хесекия. Това ставало вечерта преди празника и за да получат болните изцеление се нощувало пред пещерата. Всички трябвало да са изкъпани, с нови дрехи, мъжете да са избръснати, а жените да не са в „период“ и да не са спали при мъжете си предната вечер. В източния край на пещерата има тесен отвор, през който на празника се провират момите и ергените за здраве. Там е и одърчето, на което се слагат иконите и даровете донесени от „панагирстващите“. Вътре в пещерата от тавана капе лековита вода, от която се пие и се мие. Вярва се, че водата спира да капе, ако грешен човек подложи паничката си под нея. Капките от тавана са образували чашки в които има „лековити“ камъчета и всеки си взима от тях. По време на сбора вечерта до късно се играят хора. На другия ден се прави вречения курбан и се раздава. Всички благодарят на Св.Марина, като й палят свещи, измиват се от аязмата и хвърлят дрехата с която са се „смили“ в дерето, за да остане болестта там.
Според почитащите светицата, аязмата и камъчетата лекуват кожни, очни, детски болести, епилепсия и безплодие. След обяд всички си тръгвали почти тичешком и никой не се обръщал назад.
Пещерата на Св. Марина в с. Стоилово се намира в местността наричана „Св. Марина долът“. За да се влезе в пещерата има тесен процеп през който трябва да се пълзи. На празника на светицата в пещерата влизали само „лефтерите“, моми и ергени и правели, какво правели, без да издават звуци, за да не се разпознаят. Аязмото там се поддържа по традиция от Кукуринковия род, на когото Св. Марина е висия /пазителка/. Над изворчето днес е възстановено старото манастирче, където се поставят иконите и се палят свещи. Изпълняват се същите обреди, както при Сливаровската пещера с тази разлика, че хорото са го правели на връщане в местността Гърковци.
Св. Марина олицетворява идеята за Великата Богиня – майка и образът й съдържа следи от най- съществените белези на тракийската вяра в Земята и Слънцето.
