Покрай пандемията с Covid-19 една ваксина с български принос привлече вниманието на учените от цял свят. Наистина ли имунната система на имунизираните срещу туберкулоза реагира на инфекции, питат се те, надявайки се клиничните изследвания да им дадат отговор на най-важния въпрос – може ли т.нар. БЦЖ ваксина да се използва в борбата с коронавируса.

Когато разработва българския вариант на ваксината срещу туберкулоза в средата на миналия век, д-р Сребра Родопска едва ли предполага, че откритието й, помогнало за изкореняването на „жълтата гостенка” в редица страни по света, десетилетия по-късно ще вдъхва надежди със своите „извънцелеви ефекти”.

Сребра Родопска е родена в София през 1913 г., а

нещастието с малкото й братче, починало от заушка, отрано предопределя пътя й на микробиолог, който се вдъхновява от най-добрите. Любознателната девойка завършва медицина и веднага постъпва в Научноизследователския институт по епидемиология и микробиология. По това време в страната ни върлува туберкулозата и мнозина не биват пощадени. Наистина, БЦЖ ваксината на Албер Калмет и Камий Герен вече е съществувала у нас, но е била толкова скъпа, че от нея са се възползвали само най-заможните и образовани родители. Д-р Сребра Родопска решава да посвети живота си на разработването на българска превенция.

Архивна снимка на BCG ваксина от лаборатории на френския институт „Пастьор“ от март 1931 година

„През 1948 г. тя заминава за Париж заедно с дядо ми (проф. Ташо Ташев – бел. ред.), който отива да специализира вътрешни болести – разказва внучката й Сребрина Бобева в интервю пред БНР. – Близо година прекарва в института „Пастьор”, където изучава правенето на живата френска ваксина за туберкулоза. Впоследствие я пренася в страната ни и се заема с разработването на българския й вариант. През 1951 г. се провеждат първите имунизации с новата ваксина, но тъй като 1% от новородените получават гнойни лимфаденити, баба ми решава, че субщамът не е много подходящ. Търсейки нови възможности, тя донася друг, разработен в Русия, и го адаптира към българските условия. Така у нас започва масовият имунизационен календар.”

Още през 1951 г. имунизацията срещу туберкулоза става задължителна за всички новородени и деца под 18 г. и заболеваемостта във всички възрасти рязко се понижава. Междувременно свойствата на разработения български субщам предизвикват голям интерес на първата техническа конференция върху БЦЖ ваксината, провела се през 1956 г. в Женева. От научните познания на д-р Сребра Родопска се възползват редица държави – Япония, Австрия, СССР, Чехословакия, Унгария и др., за да усъвършенстват методите си на производство и контрол. А докторантка на българската специалистка пренася българската ваксина във Виетнам.

От 1991 г. българската производствена БЦЖ лаборатория е една от трите в света, които СЗО е одобрила за доставчик на УНИЦЕФ и Pan American Health Organization. Днес нашата ваксина се използва в повече от 180 държави.

„Баба ми беше много необичайна – запомнила съм я като много заета, много елегантна и непрекъснато четяща – продължава разказа си Сребрина Бобева. – Ако трябва да откроя едно нещо, което си спомням най-ярко за нея, това е че тя непрекъснато беше с книга в ръка. И не говоря само за научна, а по-скоро за художествена литература. Тя беше много любознателна и ерудирана, както и изключително обгрижваща баба за своите четирима внуци.”

Д-р Сребра Родопска доживява до 93 г. и до последния си дъх не се разделя с любимите си книги.

Редактор: Диана Цанкова /по интервю на Ирина Недева, БНР/