На 11 юли 1919г. (нов стил) в Стара Загора е роден легендарният подпоручик Георги Райчев Кюмюрджиев (Пилето). Един от най-великите орли на Царството България. Летец-изтребител загинал геройски в неравния въздушен бой с англо-американските убийци на 20 декември 1943г. Поручик Кюмюрджиев, атакува изключително неравностойните редици на неприятелите и запалва една летяща крепост и елиминира охраняващият я изтребител, при което е прихванат от 6 (шест!!!) вражески изтребителя, това е и последната битка на българския герой, загинал за България с изключителна проява на геройство. Самолетът му е свален от противниковите изтребители П-38 „Лайтнинг” и пада близо до радомирското село Калище.
Роден в семейството на Райчо Кюмюрджиев и Мария Георгиева – Маркаджийката. Кръстен е на 7 септември с.г., българин, православен, според записа в църковния документ. По бащина линия произходът му е от близкото село Казанка, по майчина родовият корен идва от опълченеца Георги Славов, известен още като Комитата. Присъединил се към поборниците след навлизането им в Стара Загора. Участвал в боевете при отбраната на Шейново. Кавалер на 5 ордена, знаменосец почти до смъртта си на старозагорското опълченско дружество. Почетен гражданин на Габрово. Освен опълченската пенсия поборникът получава и привилегията да продава държавни гербови марки (оттам и записът в църковната книга срещу името на майката Мария).
Бъдещият летец-изтребител остава сирак едва 3-годишен. Майката – вдовица, сама отглежда него и по-големия му брат Стефан, като разчитала на подкрепата на брат си Георги, припомня 92-годишният Райко Алтабанов, последният жив старозагорец, който познавал семейството. През 1939 г. Георги завършва старозагорската мъжка гимназия „Иван Вазов“. Веднага след дипломирането си заминава за Школата за запасни офицери в София. През 1940-41 г. е курсант в Държавното военновъздушно училище – Казанлък, където се подготвя за летец изтребител. Оттам е разпределен в 6-и изтребителен полк в Карлово. Изпълнява задачи по охрана на Черноморското крайбрежие до 1942 г. в състава на 692-о ято от летище Сарафово. От октомври 1942 г. до пролетта на 1943 г. заедно с подофицер Йото Каменов летят в Скопие и изпълняват ролята на въздушен дозор (патрулиране), като проследяват маршрута на влитащите в България противникови бомбардировачи и съобщават по радиото състава, мястото и направлението на полета им. На 10 декември 1943 г. с поручик Марин Цветков изпълняват първия си въздушен бой с противникови изтребители.
По спомените на оцелелите при въздушните боеве за отбраната на София през 1943-1944 г. преди влизането си в смъртоносната схватка поручик Димитър Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев посрещат заедно Никулден в квартирата на колегата си, поручик Николай Йорданов.
Печката бумтяла, всички отпивали от дамаджаната с карловски мискет, когато един от приятелите им, поручик Стоянов, заявил, че отива да си ляга. Списаревски прегърнал по-младия си по години и по-младши по чин приятел и възкликнал: „Поручик Стоянов е строг към себе си. Лети не лети на другия ден, стане ли десет нула нула – търси го в леглото. Кажи бе, пиле, нали ние с теб ще си продължим тук, нищо, че поручик Стоянов ни оставя?“.
Прозвището „Пилето“ буквално се залепило за старозагореца. След години дядо Райко Алтабанов ще каже:
„Пилето стана орел в полета си към земята!“
И ще си спомни, че на 20 декември от покрива на Военното училище в София наблюдавал битката. Видял атаката на Спирасевски и огненото кълбо, с което към земята край село Калище се отправил още един български самолет. Само дето не знаел, че в него бил и приятелят му Джоджо…
Според бойните дневници на 20 декември 1943 г. Георги Кюмюрджиев води бой с 6 лайтнинга, като простреляният му месершмит се разбива в земята до една от простреляните преди това летящи крепости. В тази битка свалени и засегнати от изстрелите на българските изстребители са три 4-моторни бомбардировача B-24 „Либърейтър“ и седем P-38 „Лайтнинг“. Още пет самолета от ударната група и един от ескортиращите изтребители напускат зоната на бойните действия заради повреди. Българските загуби са два Ме 109G-2, в които загиват поручик Димитър Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Други трима български пилоти кацат принудително поради бойни повреди в машините им. Със заповеди на министъра на войната Руси Русев (1887-1945) Списаревски и Кюмюрджиев са произведени посмъртно в капитан и поручик.
Десетилетия по-късно дядо Райко Алтабанов, който едва 21-годишен като поручик командва пехотна рота по фронтовете на Втората световна война чак до Австрия припомня, че като го освободили през 1946 г. от армията, в Стара Загора имало улица на името на Георги Кюмюрджиев. Имало и бюст-паметник на метри от входа на сегашния драматичен театър „Гео Милев“. Една нощ бюстът изчезнал безследно. Улицата си останала, но на табелките било изписано името на партийния функционер Иван Алексиев – патрон на местната бръснаро-фризьорска кооперация. В началото на 90-те години е преименувана на Георги Кюмюрев – кмет на Стара Загора през 1893 г. Повечето от сегашните общински съветници смятат, че Кюмюрев и Кюмюрджиев са една и съща личност…Улица на името на летеца-герой има в София, а малко паметниче е поставено на лобното му място край село Калище, Радомирско. Впрочем своеобразна реабилитация е мраморната плоча с името на Георги Кюмюрджиев, която беше поставена в родното село на дядо му Стоян Колев – Казанка, за 9 май по повод 70-годишнината от края на Втората световна война.
Футболен турнир завършва с побой
Турнир по футбол в памет на загиналия летец се провежда в Стара Загора през пролетта на 1944 г. Инициатор е областният директор на полицията с подкрепата на кмета Христо Фетваджиев. На терена излизат отборите на военновъздушната база и местните цивилни спортисти, припомня си през 1995 г. във вестник „Старозагорски новини“ покойният вече о.р. Петко Дончев. Играта е изключително оспорвана, на моменти се стига почти до бой. В крайна сметка победата е за цивилните. След последния реферски сигнал избухва истинска ръкопашна схватка. В помощ на летците се наместват войници и офицери от транспортния полк. Плющят шамари, раздават се ритници, някои дори извадили пистолети за саморазправа. Наложило се полицията да усмирява разлютените спортни опоненти. Купата е връчена на капитана на победителите Христо Колев-Бежата. Минути по-късно призът е прибран обратно под претекст, че не е надписан. За да не се появи никога.
Десетилетия по-късно дядо Райко Алтабанов, който едва 21-годишен като поручик командва пехотна рота по фронтовете на Втората световна война чак до Австрия, ще си зададе въпроса: „Дали пък точно този мач не е причината за забравата, която ляга над Джоджо?“ И припомня, че като го освободили през 1946 г. от армията, в Стара Загора имало улица на името на Георги Кюмюрджиев. Имало и бюст-паметник на метри от входа на сегашния драматичен театър „Гео Милев“. Една нощ бюстът изчезнал безследно. Улицата си останала, но на табелките било изписано името на партийния функционер Иван Алексиев – патрон на местната бръснаро-фризьорска кооперация. В началото на 90-те години е преименувана на Георги Кюмюрев – кмет на Стара Загора през 1893 г. Повечето от сегашните общински съветници смятат, че Кюмюрев и Кюмюрджиев са една и съща личност…Улица на името на летеца-герой има в София, а малко паметниче е поставено на лобното му място край село Калище, Радомирско. Впрочем своеобразна реабилитация е мраморната плоча с името на Георги Кюмюрджиев, която беше поставена в родното село на дядо му Стоян Колев – Казанка, за 9 май по повод 70-годишнината от края на Втората световна война.
На снимките
На фасадата на родната къща на Кюмюрджиев в Стара Загора има паметна плоча със сбъркано фамилно име и изчезнала снимка
92-годишният поручик о.з. Райко Алтабанов се чуди дали виновник за забравата на приятеля му Джоджо не е онзи футболен мач от пролетта на 1944 г.
Поручикът герой от отбраната на София
Дядото на летеца Георги Славов
Годината е 1997 г. По инициатива на дружеството на летците „Капитан Димитър Списаревски“ върху фасадата на дома, където е роден и живял подпоручик
