На 16 юли 1962г. умира легендарният Борис Николов Машалов. Един от най-големите български народни певеци, известен изпълнител на песни от северняшката фолклорна област. Талантът му на уникален народен певец е забелязан от тогавашния директор на Радио София – Сирак Скитник. От 1937г. започва да пее по Радио София и едновременно упражнява занаята си. Той все повече се налага като ярък изпълнител на народната песен и получава покана от грамофонната фирма “Симонавия”. В “Симонавия” той е подпомогнат от професионални педагози. През 1952г. постъпва в ансамбъла на народната армия като солист. С ансамбъла посещава много страни – СССР, Китай, Унгария, Германия и други. След това сформира групата Наша песен и се отдава изцяло на народната музика. Изнася концерти из цялата страна и в чужбина до смъртта си. Дейността на Машалов като изпълнител на народни песни е неделима от работата му на събирач. По време на пътуванията си, лични или служебни, той винаги търси народни песни, записва ги, полага старание веднага да ги заучи. В личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от почитатели на любимия певец. За изключителния му талант е награден с званието Майстор на естрадното изкуство, орден Кирил и Методий II-ра степен, а посмъртно с орден Кирил и Методий I-ва степен. Най-хубавите песни на Борис Машалов са включени в компактдиска на „Балкантон“-„Заблеяло ми агънце“. За него има три документални филма- „Легендата Борис Машалов“ и „Пей ми песен“-на БНТ и „Неповторимият Борис Машалов“ на телевизия СКАТ.
На 12г. Борис напуска родния си град Севлиево със семейството си и се преселват в София. Той и четиримата му братя се учат на бояджийски занаят.
При случайна среща с оперния певец Събчо Събев Машалов получава покана да учи оперно пеене. По-късно именно Събев го съветва да се занимава само с народно пеене.
Борис Машалов умира на 16 юли 1962г. на 48-годишна възраст следобяд около 17ч.
Сред най-известните му песни са:
– Заблеяло ми агънце;
– Атмаджа дума Страхилу;
– Мика мама дума;
– Мятало Ленче ябълка;
– Провикнал си е Никола;
– Мама Елка буди;
– Нигде се боляст не чува, майно ле;
– Недо ле, Недке хубава;
– Радка платно тъче;
– Засвирили са, Дойне, дор три гайди;
– Кехая вика из село;
– Либе, ако дойдиш, сега да ми дойдиш;
– Вино пият петдесет юнака;
– Китка ти падна, Дено;
– Дедо оре на могиле;
– Денчо буля си думаше;
