Долмените са мегалитни съоръжения, изградени от няколко положени отвесно каменни плочи, които образуват камера и са покрити с друга каменна плоча. Свързани са с религиозните вярвания и ритуали на древните хора и много често са използвани за погребения. Разпространени са в Европа (включително в България), Азия, Африка, главно в крайморските области. Датирани са към бронзовата и към ранната желязна епоха.

Хлябовските долмени са част от древен некропол разположен в землището на днешното село Хлябово, Община Тополовград, област Хасково. На територията на землището на селото се намират най-голям брой запазени долмени, не само в Сакар планина, но и в цялата зона на разпространението им – Странджа, Сакар и Източни Родопи. Голяма част от описаните в края на XIX в. от братя Шкорпил и Георги Бончев долмени са били впоследствие напълно разрушени. Братя Шкорпил съобщават за общо 75 долмена в землището на селото. През 1901 г. Георги Бончев, който е обходил района на село Хлябово най-щателно, описва над 100 долмена, като 82 от паметниците са били разположени по Средния рът източно от сегашното село. Първите изследователи на долмените в землището на село Хлябово са братя Херман и Карел Шкорпил, които съобщават за 75 долмена на територията селото. Един от първите български археолози – Георги Бончев, който обхожда землището на селото още по-внимателно след експедицията на Шкорпил, описва 100 долмена.

Между 1973–1976 г. научни експедиции ръководени от проф. Иван Венедиков и проф. Александър Фол документират в землището на село Хлябово седем долмена в местностите Бялата трева, Пейов кладенец (Манов баир), Голям рът (Нъчеви чаири), Евджика, Гердемското кули и Герена. През 1974 г. са проучени повторно долмените в местностите Бялата трева и Нъчеви чаири и за първи път долменът в местността Купанов долап и в тях са осъществени малки сондажи. През 1976 г. е продължено разкопаването на долмените в местностите Нъчеви чаири и Купанов долап.

На територията на землището на село Хлябово са разположени седем долмена – един обект в местност Гайдаров долап, един обект в м. Славова кория, и по два в м. Евджика и Бялата трева. На около 4 км западно от селото, в м. Нъчеви чеири, близо до пътя за с.Българска поляна е разположен трикамерен долмен.

	Т.нар. „Царски долмен“ се намира в местност Бялата трева. Това е и най-добре запазеният долмен на територията на Югоизточна Европа. Мегалитният обект е датиран към ранната Желязна епоха (около 1050 – 500 г. пр. Хр). Другият археологически обект в Бялата трева е разположен на около 3,5 км южно от село Хлябово. Това е един от най-големите и най-добре запазени долмени в Сакар планина, поради което е привлякъл вниманието на всички значими изследователи на късната Желязна епоха в България. Той е бил документиран от експедицията на проф. Фол през 1973 г. Пред долмена на място са запазени трите централни плочи на правата фасадна стена с височината на дромоса, която твърде много прилича на тези при долмените в местностите Нъчеви чаири и Купанов долап. Две от плочите са разположени в линия източно от входа на долмена, а третата, завъртяна с външния си край напред – западно от него.
	Долменът в местността Купанов долап („Гайдарова пещера“) се намира на 1,5 км югозападно от село Хлябово, на склона на десния бряг на река Дуандере. Този долмен е бил посетен първоначално от експедицията на проф. Фол през 1974 г. и повторно през 1976 г. По време на двете посещения са били направени сондажи във вътрешността на долмена и пред него, където е открит обилен керамичен материал. Местността Купанов долап представлява отворен на запад и югозапад склон над десния бряг на река Дуандере, изобилстващ със скални блокове и материци. Долменът е голям, двукамерен, ориентиран е с входа си на юг – югоизток. Главната камера е дълга 2,25 м, широка в основата си отзад 2,05 м, като четирите ѝ страни са наведени навътре. Предната камера има трапецовиден плам; тя е висока 1,10 м, широка в основата си отзад 2,05 м отпред 1,75 м. Могилата на долмена достига на височина почти до горния край на плочите му. Тя е заобиколена с кръгла крепида с диаметър около 11 м, изградена от масивни плочи, част от които са запазени на място.
	Долменът в местността Нъчеви чаири (Голям рът) се намира на около 1,5 км западно от с. Хлябово. Мегалитният обект е бил докумнтиран първоначално от експедицията на проф. Александър Фол през 1973 г. и описанието му е публикувано в каталога „Тракийски паметници“. При сондажите през 1974 г. е била разчистена вътрешността на двете камери и части от дромоса. През 1976 г. е разкопано пространството пред долмена; освен намирането на сравнително богат археологически материал са били и разкрити неизвестни дотогава детайли на долмена – фасадната стена и долепеният отстрани втори долмен, в който за първи път са били документирани запазени останки от погребение.
	В местност Евджика е разположена долменоподобна скално-изсечена камера, която е леко скосена в горната си част. Открита и публикувана през 1901 г. от Георги Бончев. По описанието на откривателя и фотографиите, които той прави на мястото се вижда че камерата е имала плоча, която липсва в наши дни. Наличието на плоча при фронталния отвор е типично за долмените със скално-изсечена камера на територията на Странджа-Сакар. В скалата и до днес личат следи от жлебовете, където е прилягала плочата. Вътре в камерата личат малки вдлъбнатини по стените, които са с изкуствен произход, но все още не е ясно дали са имали функционална или символична роля.
	Археологическият обект е разположен южно от село Хлябово, в местността Стоева круша, която отстои югозападно от местността Авджика. На терен се наблюдават останките от голям разрушен мегалитен обект (най-вероятно долмен). Над земята се показват и върховете на вертикално забити плочи със заоблени кантове, каквито са типични за местните долмени, но могат да бъдат и елементи от крепида.
	На 2,5 км югозападно от село Хлябово в местността Стоева круша е документирано изкуствено мегалитно съоръжение наричано от местното население Юрушки камъни (с височина 2,2 m, широчина 2,1 m и дължина 3,2 m), съставено от четири камъка, които наподобяват „трилит“ положен върху хоризонтална плоча. Процепът е ориентиран север-юг. Съоръжението е документирано в „мегалитна среда“, сред останки от скални издълбавания, могили и други съоръжения, които не са археологически проучвани.
	Скално-изсеченият обект Квачката в местността Калинкин камък, се намира на 10 км южно от град Тополовград, върху издигаща се на около 0,60 m, над околния терен, хоризонтална скала, от едрозърнест гранит, са издялани 34 дупки с диаметър от 3 до 9 см (т.нар. „пиленца“) и една централна с диаметър 17 и дълбочина 12 см (т.нар.“квачка“). Някои от дупките образуват редици, ориентирани в характерни географски посоки. Предназначението на този добре запазен паметник е неясно. На около 2 km югозападно от селото и на около 800 m от местността Нъчеви чаири се намира могилен некропол разположен на нисък сакарски рът. Запазени са три могили, а останалите са разрушени. Западно от този некропол в местността Мастиеви могили на невисок рът е разположен друг могилен некропол, където добре са запазени две могили с насип от ломен камък и височина до 1,5 м. В тази местност е съществувал долмен, който е бил разрушен.