Но това е пирова победа и тя не следва да ни радва прекомерно. Защото статистиките вътре в нея доказват нещо, за което предупреждавам от години – демографията е бъдеще, и тя работи срещу нас.
Анджей Дуда печели убедително сред хората в напреднала възраст, а либералният му противник сред младите.
Тук се изправяме пред следния парадокс – консерваторите и националистите навсякъде по света имат една основна и най-важна кауза, за която се борят когато дойдат на власт – да изкарат страната си от демографската катастрофа и възвърнат нейната раждаемост. Да върнат младите в страната и да спрат застаряването. Това както основно тяхно предизборно обещание, така и главен елемент от политиката в управлението.
Те правят това осъзнавайки, че то бие директно по техния политически и личен интерес. В интерес на консервативните партии е тъкмо обратното – страната им да бъде по-старо общество, защото така ще стоят на власт. В техен интерес би било да гонят младите, насърчават абортите и орязват всякакви стимули за семействата. При огромната подкрепа за консерваторите в Полша, например, сред хората над 60 годишна възраст, това би била изключително печеливша стратегия тази партия да стои на власт вечено.
Вместо това те правят всичко възможно в страната да има повече млади хора, включително въвеждайки в сегашния си мандат програмата 500+, при която се плаща на всяко семейство, за всяко дете, всеки месец. Консерваторите работят за демографското здраве на нацията си въпреки, че това е работа директно срещу собственото им оставане във властта. С политики те връщат от чужбина и създават нови млади хора, а същите тези млади хора гласуват за противниците им.
Този парадокс е може би най-автентичната и добра черта на национал-консерваторите. Защото тя е тъкмо обратното на прогресивистите по това отношение. Навсякъде в западния свят прогресивните партии, от вече над 50 години, са превърнали в своя основна електорална стратегия внасянето на максимално голям брой имигранти от третия свят, въпреки ефекта, който това има върху обществата им. Тъй като именно малцинствата гласуват за прогресивните партии, държащи врата за още миграция отворена, това е печеливша електорална стратегия. Демократите в САЩ тъкмо така обърнаха демографията и вече от години печелят „популярния вот“, изцяло на гърба на имигрантския си вот. Скоро ще обърнат и Тексас в „син“, изцяло заради внасяните там масово латиноси, което ще е краят на Републиканската партия. Социалистите във Франция и Холандия правят същото и получават целия арабски вот, Лейбър в Англия получава целия пакистански и затова винаги настоява за още миграция. В Швеция левите буквално превръщат страната в африканска такава, но това им носи огромен малцинствен вот, затова продължават да го правят.
С други думи, прогресивистите са склонни активно да работят против нацията си, нейното демографско бъдеще, и за превръщането ѝ в етнически „Балканизирано“ място от третия свят, понеже това им носи гласове и оставане във властта. Национал-консерваторите, като тези в Полша и Унгария, правят точно обратното – жертват своето дългосрочно оставане във властта, насърчавайки всякак подмладяването на нацията, въпреки че виждат как същото това подмладяване налива гласове само на противниците им.
