Васил Платнаров -председателят на карловския революционен комитет -175 години от рождението му
„… На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.“.
Писмо на В. Левски до Л. Каравелов, 16.09.1872 г.
Трудно е да си представим изграждането на конспиративната ВРО на Апостола без съратници, без сподвижници, верни и предани другари, без укриватели, куриери и ятаци, които неотклонно са вървели по стъпките му, вдъхновени от заветния му идеал за свобода, за равноправие и справедлива държава. Всички те, от различни социални слоеве на тогавашното ни възрожденско общество, всеки според своите разбирания, са дали своя принос за революционното движение и за освобождението на Отечеството. Трудно е да се определи степента на заслугите на активните вътрешни дейци към делото на Васил Левски и към свободата. Чистите пориви за свобода и благородните стремежи на нашите деди от епохата на Възраждането, въздействат и днес върху българското съзнание и родолюбие. Другарите на Левски, истинските родолюбци, повярвали в светостта на делото, служили му вярно без страх от преследвания и мъчения, имат място в пантеона на народната памет.
Един от тях е Васил Иванов Платнаров (Платнарев) (1845-10.12.1910 г.). Роден е в Карлово. Завършва карловското петокласно мъжко училище. При учредяването на карловския революционния комитет през юни 1869 г. е определен за приемането и изпращането на комитетската кореспонденция, а малко по-късно е избран за негов председател. В неговия дом през 1870 г. полагат клетва членовете на карловския революционен комитет. През м. септември 1869 г. по препоръка на Васил Левски и Теофан Райнов той е изпратен с Филип Тотю в Одеса, за да се свържат с Одеското българско настоятелство и да закупят оръжие. Той участва във възстановяването на карловския революционен комитет от П. Волов и Г. Бенковски през 1876 г. Определен е за делегат на събранието в Оборище, но е върнат от Бенковски поради непълни статистики и така Карлово остава изолирано от решенията на събранието.
През 1876 г. се сражава като доброволец в Сръбско-турската война и в Руско-турската война 1877-1878 г. в IV-та дружина на Българското опълчение. В боя при с. Читак, Новопазарско е ранен тежко. За проявената храброст получава Георгиевски кръст за храброст.
След Освобождението завършва право в Русия и работи като мирови съдия в Карлово. Пенсионира се в 1898 г. поради болест. Включва в движението за съединението между Княжество България и Източна Румелия. Женен е за Мария Андреева Начева, четвъртото дете на сестрата на Васил Левски Яна Кунчева и Андрей Начов. Семейството има пет деца Ана, Иван, Иванка, Вера и Андрей. От тях само Иванка създава семейство, но няма поколение. Синът им Андрей Платнаров загива през 1913 г. в Междусъюзническата война в боя при Криволак.
