Драги приятели на оперната музика, днес на 11 юли 2020 г. пиша статия за една легендарна българска певица от миналия век, която ценя извънредно много – незабравимата Люба Велич, чиито блестящи гастроли във Виенската държавна опера, Миланската Скала, Парижката опера, Ковънт Гардън в Лондон, МЕТ в Ню Йорк, както и на музикалните фестивали в Залцбург в Австрия и в Глайндбърн във Великобритания се помнят и до сега. В музикалните летописи и до сега се припомня играта й в „Саломе“ от Рихард Щраус както във Виена (дирижирал е самият Щраус), така и в Метрополитън (1949 г., знаменита сценография на Питър Брук и Салвадор Дали), където Люба Велич е имала фантастичен успех.
Фактически тази статия трябваше да напиша вчера на годишнината от рождения й ден – 10 юли, но поради факта, че вчера писах статия във връзка с 56 години от смъртта на друга голяма певица – Радка Конфорти, реших да отложа статията си за Люба Велич с един ден по-късно.
Ето как започна статията ми за нея през 2018 година:
Драги приятели на оперната музика, днес на 10 юли 2018 година имам специална дата по две причини: първо – в този ден е родена легендарната певица Люба Велич и второ – тя беше преди 5 години една от първите личности, с които започнах моите „оперни истории“ през лятото на 2013 година. Тогава тя имаше особен юбилей – 100 години от рождението й през 1913 г. и може би това е била една от причините да се отдам на тази дейност.
Така че втората причина е ясна – през този месец юли 2017 г. аз празнувам КРЪГЪЛ ЮБИЛЕЙ НА МОИТЕ „ОПЕРНИ ИСТОРИИ“ – 5 ГОДИНИ! В този период написах и публикувах тук във ФБ около 1000 статии и над 3000 снимки с тематика от оперния свят както в България, така и в чужбина.
Засегнах биографиите и дейността на около 700 оперни певци, диригенти, режисьори, сценографи, писах за нови и стари опери във връзка с датата на премиерите им. На фона на тези юбилеи дадох обяснения и към други личности, играли роля в живота на тия дейци или имали връзка със съответните събития. Благодаря на всички мои ФБ-читатели и приятели, който чрез интереса си към статиите ми дават импулс да продължавам започнатото дело.
Люба Велич е една от най-легендарните български певици изобщо, нейният живот е не само легенда, но и пример за талант, упоритост, смела борба и постигане на цели, които сега изглеждат като невъзможни. Като се прегледа само бегло кариерата й, човек остава дълбоко впечатлен и бъдещите поколения трябва да знаят това. През юли 2013 г., когато писах за пръв път, едва ли някой прочете тогава малката статийка от десетина реда, а през 2014 година – вече по-обширна – сигурно прочетоха 40-50 любопитни мои ФБ-приятели. През 2015, 2016 и 2017 г. наново писах за Люба Велич, сега през 2018 г. те са вече над 670, така че реших да направя една ретроспектива. При това след месец и половина – на 1 септември ще се навършат 22 години от смъртта й във Виена през 1996 г.
Ще публикувам нещата оттогава, като днес ги допълня с нещо весело (подробности относно драматичния й личен живот във Виена, свързан с женитбата й с един полицай от контрла на уличното движение) – просто да поздравим в отвъдното тази знаменита българка, която освен огромния си талант, е била и неземно красива, със силно чувство за хумор, истинска „земна“ жена с всички характерни черти на артистка от най-висока класа.
Които са чели по-подробно биографията й знаят, че е била омъжена два пъти, вторият път за полицай от Виена, значително по-млад от нея, но историята е толкова весела и почти фантастична, че изглежда като измислена. Но тя е вярна и е разказана на различни места. Аз я открих през 2015 г. в един линк на немски език, прочетох я и се смях със сълзи.
Помня добре, малко преди да се помине във Виена на 1 септември 1996 г., Люба Велич даде чудесно интервю на един прочут немски музикален журналист – Томас Фойгт, което беше отпечатано в списание „Opernwelt“ малко след смъртта й. Дълго време си спомнях за мислите, изказани в него. Двамата споделяха така картинно различни аспекти от нейния живот и артистична дейност. Томас Фойгт – един чудесен познавач на оперното изкуство – споделяше с читателите на списанието задълбочено и сериозно мислите си за тази чаровна артистка и даде в края на статията си прекрасни заключения.
Мисля, че днес на 11 юли 2020 г. уважихме с един ден по-късно рождената дата на действително легендарната Люба Велич и това, което съчиних ще даде възможност да възстановим спомените за една изключително голяма българска певица, която – наред с Елена Николай, Тодор Мазаров и много други от тази генерация – изобщо не е добре позната в родината си. Жалко, но така е, в Уикипедия има страници за нея на 10 езика (английски, немски, френски, испански, португалски, гръцки, руски, арменски, окситански (говори се в Южна Франция и Северна Франция), и български). На родния език е написано толкова малко, просто човек да се срамува. На английски език страницата й е поне 5 пъти по-голяма от тази на български!
Видяхме, във Виена има улица на нейно име, дали някога и в София няма да има такава? В крайна сметка тя е българка, учила е в София и оттам е започнала световната й кариера.
…………..
