Днес, в деня на обезглавяването на легендарния войвода Васил Чекаларов, да си спомним и за неговия другар и съратник Христо Аргиров – Чауша от Ениджевардарско. Те загубиха живота си, за да спасят Македония…
Христо Аргиров – Чауша е роден в ениджевардарското село Чичегъс през 1884 г. Първоначално е ятак и куриер, а по-късно четник на Апостол войвода. След Хуриета и оттеглянето на бай Постоль в България, остава нелегален в Пазарското блато с Иван Пайльош. Към тях по-късно се присъединяват избягалия от затвора Христо Бинчаров от Карайотица и Христо Сърбот от Енидже Вардар. Това е първата следхуриетска чета, която действа в Ениджевардарско. През лятото на 1911 г. не дочаква да срещне обичния си Апостол войвода, злодейски убит в Крушаре. В този период предателство на селския говедар изправя водената от него чета в Чешигъс срещу многоброен турски аскер, паравоенната част на Ваит капитан и башибозук от Мегленско. Битката продължава целия ден. В полунощ комитити пробиват обръча, при който Христо Сърбот е ранен. Турците дават над 40 убити и ранени от героичните българи. През май 1912 г. Христо Аргиров навлиза в Македония с четата на Ичко Димитров и е определен за воденски околийски войвода. В Балканската война оглавява 1-а отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение, която подпомага гръцката армия при превземането на Бер и Негуш. При избухването на Междусъюзническата война в 1913 г. за благодарност, с цялата си чета е пленен за 8 месеца от гърците. След окупацията на Егейска Македония от Гърция Аргиров отново е войвода на ВМРО. Умира в София в 1922 г.
