Ефим Ушев

Както тези дни стана известно благодарение на приятели, информирали скоростно за случая, българинът от с. Пулево, Ксантийско, Ридван Караходжа, е получил отказ по молбата си за българско гражданство. Като основание се сочи чл. 33, ал. 3 от Закона за българското гражданство и по-точно – дирекция „Миграция” на МВР счита, че „молбата не следва да бъде уважена”. Това е достатъчно за покрилия се вече с печална слава Съвет по гражданството, да не уважи молбата на Ридван.

Защото според цитираната алинея 3, ДАНС и МВР са дали отрицателно становище. Това са същите тези МВР и ДАНС, които десетки пъти през изминалите три години привикваха ту в София, ту в Пловдив, няколко пъти и в Смолян, гръцкият гражданин от български произход Ридван Караходжа, за да водят с него безкрайни и бих казал -напълно безсмислени разговори.
„Безсмислени”, защото те на всяка среща са се повтаряли по един и същи начин, с едни и същи въпроси, и естествено – с едни и същи отговори. Което не пречеше на тези „органи” да разкарват един човек от върховете на Южните Родопи (само на 8-9 км от Ксанти), който чинно ставаше в 3-4 ч сутринта, независимо дали това беше ледена зима или жежко лято, за да пропътува огромното разстояние към София, харчейки маса пари за винетки, гориво, хотели и храна, най-често взети назаем от приятели, защото по волята на гръцките власти той е безработен; само и само да бъде точен на уречения му от „органите” ден и час, да им носи всичките си издадени книги (без да му ги плащат, разбира се), едната от които е 1100 страници голям формат, които те да проверяват да не би да има нещо вражеско и антибългарско; и значи – достоен ли е този човек, гражданин на европейска Елада, да получи българско гражданство…
Нищо че говори перфектно български език, че чете свободно български книги и печат, че има ярко изразено, нескривано от никого в Гърция българско самосъзнание; че е сложил българския трикольор на профилната си снимка във ФБ и затова профилът му е безсрочно блокиран; че има личен сайт, в който често публикува свои позиции по исторически въпроси, вземани от български издания, които много често са в разрез с гръцката историография в нейната интерпретация…

И така три години Ридван Караходжа, 

събрал в огромен труд цялото българско диалектно словно богатство на родното си място в речник, написан при това на кирилица, се среща и разговаря с нашите власти, които в един момент му казват „Не, ти не си българин, нямаме нужда от теб, не можем да ти дадем гражданство!”
Без обяснения, разбира се, без каквито и да било пояснения от кумова срама, дори и само затова, че си разкарвал три години този човек и вече добре го познаваш…
…Преди време Ридван ме послуша и се разрови в мазето и тавана на своята стара бащина къща. И за негова изненада, която никак не криеше, той наистина намери българските документи на своите предци, в които пишеше, че те са получили първоначалното си образование в местното училище, носещо името на Момчил войвода; че са участвали и ползвали български облигационни документи; че са имали специални книжки за пътуване до Златоград, в които ясно е записано „Народност – българин”… И именно тези документи, каквито имат цялото население на Западна Тракия и по-специално родопските му жители – защото българската държава винаги е гледала на тях само и единствено като на българи, по вероизповедание – „мохамедани”.

Свидетелство от българското училище „Момчил войвода” в с. Измисъ (дн. Сминти), където са учили баща му и чичо му.

И точно като такива те са водени при преброяванията от българската държавна статистика и през 1918, и през 1942 г.
В том 4 на книгата „Златоградски страници”, по-специално в раздела й за връзките на златоградчани с Беломорието през вековете, изнесохме още веднъж и таблиците, от които е видно, че именно като българи са водени и преброени тези хора и от френската администрация през 1920 г., управлявала Западна Тракия до предаването на този район на Гърция.

Тогава се пита какъв е проблема? 

И защо днес става така, че за пореден път България се отрича и за пореден път предава не само тези хора, но и своите жизнени национални интереси, пренебрегвайки съкровеното тяхно желание да бъдат не само исторически българи, българи по произход. Но и българи, зад които застава българската държава, приема ги и останалата част от българския народ в Майката Отечество…
И сега кой Съвет, Дирекция или институция в България ще отговори на тези въпроси?
Защото трябва да е ясно, че именно тези хора в Западна Тракия запазиха, съхраниха през вековете българския език, българския фолклор и песни, за да достигнат те непокътнати до нас днес, въпреки яростната турцизация, въпреки традиционната антибългарска политика на гръцката държава, включително и най-вече към тях. Назовавайки ги как ли не, втълпявайки им столетие какво ли не, с единствената цел да бъдат отдалечени от България, от българското като проявление въобще.
И въпреки това, по същия начин, както бяха отчуждавани българите в Македония от България и българското, българите мохамедани запазиха и съхраниха българското в себе си дотам, че днес те спокойно да поискат българското си гражданство…
Нещо, което не се случва с българите християни в този район, които са тотално асимилирани и претопени. Затова казвам, че отношението на българската държава към нашите хора в Гръцко е отвратително. И престъпно!
Защото при тях „македонският” номер за търсене на българско гражданство заради пътуване и работа в чужбина не важи. Значи друг трябва да е „мотивът” или причината да не се уважава молбата им за гражданство. Но какви се те?
Може би смятаме Ридван за гръцки шпионин? И с българско гражданство той ще предаде всичките ни тайни на гърците?

Ха-ха, колко смешно, нали?

Вярно е, че той има проблеми с гръцката държава, която безцеремонно го изгони от работа, тъй като отказа да преподава на местните помачета турски език, който и той самия не разбира; и вместо да се прави, че преподава, а те да се правят, че научават турския език, вземайки си в същото време немалката заплата от 1500 евро, той отказва и искаше да обясни на гръцките власти, включително по съдебен път, че трябва да се преподава майчиният им език, т. е. родопският диалект на българския език. И че това е нормалната европейска практика!
Никой адвокат там обаче не пожела да се заеме и да го защитава в тези въпроси. Никой! Само един солунски адвокат го прие на разговор, може би защото и той самият говореше добре български език. Но не да го защитава. А просто да му даде някои съвети „как и какво”, някои тънкости в това-онова. Но дори и той не се престраши да застане пред гръцки съд по такива „опасни” въпроси.
И след като цялата правна система на гръцката държава го отхвърля, той пожелава в един момент да поиска българско гражданство. Защото отдавна се е убедил в българския си произход. Ето в същия този момент и след три години разкарване по институции, нашата държава му казва не!

Макар и мюсюлманин, Ридван никога не е бил някакъв особен фанатик, дори има приятели сред духовната общност на християните гърци.

Затова според мен трябва да има искане за преразглеждане на решението на Съвета по гражданството. Трябва да има искане на отговор и от МВР, което да обясни защо постъпва така, въобще – защо плюе по българските чувства на едни горди хора, осъзнали своя род и език!Българските институции дължат тези отговори на българското общество, а не страхливо да се ослушват кой откъде, от коя държава, от кой чакал наоколо какво ще им се каже! Или, недай Боже, да им държи сметка. Това е недостойно и антинационално! И е време за нова политика към традиционните български общности отвъд политическата ни граница, живеещи в традиционни, известни и описвани от историята ни, български райони, градове и села…

И защото българинът по произход Ридван Караходжа, трябва да има българското си гражданство, щом самият той убедено е поискал това!