Марин Диков
| Марин Диков | |
|---|---|
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
| Години на служба | 1922 – 1946 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Танкови войски |
| Военно формирование | Бронирана бригада |
| Командвания | Бронирана бригада |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас, „Св. Александър“ IV степен, „За военна заслуга“ V степен с корона, „Александър Невски“ |
| Образование | Национален военен университет |
|
|
|
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт |
София, България |
Марин Цветков Диков е български офицер (полковник), командир на танков полк от състава на Бронираната бригада през Втората световна война (1944).
Биография
Марин Диков е роден на 26 април 1899 г. в с. Осиковица, Софийско. През 1922 г. завършва 41-ви випуск на Военно на Негово Величество училище в София и на 1 април 1922 г. е произведен в чин подпоручик. На 6 май 1925 г. е произведен в чин поручик, на 1 май 1934 г. – в чин ротмистър (капитан), на 6 май 1940 г. – в чин майор, на 6 май 1943 г. – в чин подполковник и на 10 септември 1944 г. – в чин полковник.
Минава през всички нива на военната служба, отначало като кавалерист във 2-ри конен полк, 5-и конен полк, 1-ви конен полк, а от 1941 г. – като танкист. Един от създателите на танковите войски в България. През 1943 г. е на обучение в Германия и е в състава на групата, която получава първите танкове Panzerkampfwagen IV, известни у нас като „Майбах Т-IV“.
Като командир на танковия полк с действията си допринася за мирното и без жертви извършване на военния преврат на 8 срещу 9 септември 1944 г.
Като командир на Бронирания полк от Бронираната бригада участва в 15 сражения през първата фаза на войната (Власотинци, Лесковац, Подуево, Вучитрън, Митровица, разгрома на 7 SS дивизия „Принц Ойген“). Под негово ръководство полкът дава 41 убити и загубва 20 танка (от всичко 121 машини от състава на полка), въпреки съветите на своя помощник-командир (ятак и помагач). След войната е началник на отделение в отдел „Моторни превозни средства“
Уволнен от Българската армия на 26 август 1946 г. Уволняването му от армията е начало на изселвания, арести, въдворявания в ТВО, затвор („Куциян“, „Богданов дол“, Белене – два пъти), лишен от пенсия. Умира на 27 декември 1970 г. в София.
Отличия
Ордени
- „За храброст“ IV степен 1 клас,
- „Св. Александър“ IV степен,
- „За военна заслуга“ V степен с корона,
- „За заслуга“ сребърен,
- „Александър Невски“
Медали
- „Медал за участие в Европейската война (1915-1918)“, златен,
- „за 10 г./20 г.отлична служба“
Източници
- Ташев, Т. Българска войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, С., 2008, Издателство св. Георги Победоносец, с. 48, 79, 180 – 181.
- Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945, С., Анжела, 2000, с. 45.
- Чолпанов, Б. И стоманата гореше, С., Държавно военно издателство, 1968, с. 296.
- Цанев, Ст. Български хроники, том 4, С., Жанет 45, 2009, с. 66 – 71.
