В сръбските архиви е запазен и още един документ – доклад до министъра на вътрешните работи за разпита на арестуваните българи, в който относно знамената на Зайчарската чета е записано:
“Йеремия [Българов] нарежда двете трицветни знамена да се развяват, а третото било някаква българска светиня. То било малък формат като някаква икона, боядисана с блажна зелена боя и представлява поле, а на полето малък лъв, изправен на задните си крака, с корона на главата, и както е изправен, стъпил на полумесеца и турското знаме. На това знаме е написано: “СВОБОДА или СМЪРТ”.”
Зайчарската чета от 1867г. е ръководена от Иван Кулин и Йеремия Българов. В нея вземат участие около 160 българи. Замисляното общонародно българско въстание, тласък на което трябва да даде появата на Зайчарската чета, за съжаление пропада поради редица причини. По нареждане на сръбското правителство окръжният управител на Княжевац – Йоцо Наумович предупреждава турския управител на Видин – Азис паша. Той реагира бързо и мобилизира 1000 пехотинци и 100 конници, които посрещат Зайчарската чета във Видин, където българи и турци водят кърваво сражение. Въпреки превъзходството на турците, Зайчарската чета смело влиза в боя и го води успешно дотогава, докато на помощ на турската войска не идват сърбите.
Това се оказва решаващият удар за българските четници. В решителния момент на боя им с турците, Зайчарските бойци са атакувани изненадващо в гръб от сръбската милиция на Княжевацкия окръг, начело със самия окръжен управител Йоцо Наумович. Напълно обградени от турци и от сърби, българите се сражават цял ден в района на Връшка чука. Накрая Зайчарската чета е разгромена. Загиват 40 български четници. Много други са ранени, останалите пък са пленени от сръбската милиция. Заловените четници са откарани под конвой на сръбска територия. Сръбската власт арестува и тези, които след жестокия бой успяват да се промъкнат през границата на сръбска земя. Всички Зайчарски четници са хвърлени в сръбските затвори, за да бъдат съдени.
Днес за делото и особено трагичната гибел на голямата българска Зайчарска чета от 1867г. рядко се споменава. Това са българи, не по-малко достойни и не по-малко смели от революционери като Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов. Историята трябва да помни своите герои, за да може да съхрани и да възпита своите наследници в духа на тези прекрасни добродетели, които са притежавали революционерите на Зайчарската чета.
