Това е Илия Цанов, считан за първия български адвокат. Може би най-важният и отговорен момент в живота му е възложената защита на заловените въстаници от Ботевата, Таньовата и Патревата чета. По предложение на митрополит Григорий, Цанов е призован в Русе за служебен защитник на въстаниците – прецедент в турската съдебна практика! На 8 юли 1876 г. извънредният съд започва разглеждането на делата. Сигурни в изхода на съдебното дело, турците издигат 13 бесилки. Под силното напрежение от предварително подготвените бесилки, Илия Цанов произнася блестяща защитна реч. В продължение на два часа той защитава поотделно всеки един от подсъдимите и убедително доказва, че поисканите от обвинението тежки присъди са неоснователни. Той е толкова убедителен, че и онези, които са най-зле настроени срещу него, неволно се съгласяват с доводите му. Защитата му е изградена на тезата, че подсъдимите са защитавали своите човешки права и че тяхната борба е неотделима от борбата за европейско развитие на Турция. Отстоява тезата, че борбата за свобода и независимост не е престъпление. Успява да постигне победа и няма нито една смъртна присъда! Сред четниците са били Никола Обретенов и Кирил – брат на Христо Ботев и бъдещ генерал! Западните дипломати открито изразяват своето уважение към служебния защитник. След защитата на ботевите четници, смелата му позиция не остава ненаказана и той е отстранен от всички постове в администрацията на Османската империя. Уважаваният юрист и общественик в края на живота си често с болка споделял пред близките си: „Защо не бях в София, когато съдеха Левски. Сигурен съм, че щях да го отърва от въжето“.
Поклон!
Илия Добрев
