107 години от победата над Черногорската дивизия в Калиманската битка при Баню чука в Македония – 5 юли 1913г. Баню чука или Кота 1152 – една от Котите на българската бойна слава. 🇧🇬
В ЕДНО ОТ НАЙ-КРЪВОПРОЛИТНИТЕ СРАЖЕНИЯ В МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА, В КОЕТО НЯМА ПЛЕННИЦИ българската 2-ра Преславска бригада на полковник Перикъл Енчев разгромява 12-хилядната Черногорска дивизия, подкрепена от сърбите.
Победата при Баню чука е важен епизод от Калиманската битка, където са разгромени сръбско-черногорските войски и е спасена България от гибел.
На снимката детайл на бойното поле на Калиманската битка с Баню чука от паметника-портал на 8-и пехотен Приморски полк във Варна, участвал в това велико сражение.
Село Калиманци, намиращо се на югозапад от Царево село (днес Делчево) има решаващо значение за спасението на България в Междусъюзническата война през 1913г.
В началото на юли 1913г. тук се води прочутата Калиманска битка. Това са едни от най-кръвопролитните боеве във войната, цяла операция, разиграла се на широк фронт от 4 до 11 юли 1913г.
Замисълът на враговете на България е да се съединят и да превземат София, с което България да бъде унищожена. Сръбско-черногорските войски трябва да настъпват от запад, а гръцките войски от юг, по долината на р. Струма.
Сръбското настъпление започва на 4 юли 1913 г. Срещу три непълни български дивизии (7-а Рилска, 8-а Тунджанска и 2-ра Тракийска) и частите на Македоно-одринското опълчение сръбското командване хвърля цели 5 свои дивизии – 4 пехотни и 1 кавалерийска, както и Черногорската дивизия.
Сръбско-черногорските войски започват настъпление на 4 юли 1913г., като се разгръщат на широк фронт. На север Черногорската дивизия преминава брегалнишкия приток Каменица, на юг Моравската дивизия (I призив) прекосява река Драгобраща, а Моравската дивизия (II призив) напредва в центъра, към Калиманската позиция. До края на този ден предните български постове се оттеглят с незначителни загуби към главните позиции. Крайните флангове на 4-та армия не влизат в бой.
Най-напрегнати боевете се водят на 5, 6 и 10 юли 1913г.
На 5 юли 1913г. сръбските войски атакуват в центъра, но последователните им опити да си пробият път към Царево село и Горна Джумая са разбити.
Особено жесток е боят за кота 1152, известна още като Баню чука, защитавана от обезкървената 2-ра бригада от 4-та Преславска дивизия, командвана от полковник Перикъл Енчев, родом от Тулча, Северна Добруджа в състав 8-и Приморски и 31-ви Варненски полк.
Кота 1152 е доминираща над Калиманското плато. Именно този участък прегражда пътя на противника по направлението Царево село – Горна Джумая, където сръбското командване замисля да се съедини с гръцките дивизии. ЗАТОВА ТУК НАТИСКЪТ НА ВРАГА Е МНОГО СИЛЕН. СЪРБИ И ЧЕРНОГОРЦИ АТАКУВАТ С ГОЛЕМИ МАСИ И СИЛНА АРТИЛЕРИЯ.
В боя на 5 юли 1913г. на Баню чука срещу Преславската бригада настъпва цялата Черногорска дивизия – 12 000 души. Черногорците настъпват много смело без оглед на жертвите. Разчитат на численото си превъзходство и на своята стара бойна слава, според която те не са губили никога нито едно сражение. Но подценяват българите и въобще не знаят какво ги чака.
Малобройните български защитниците на кота 1152 са се укрепили здраво в окопите си. Изчакват спокойно доближаването на огромната пехотна маса. Обстрелват я и й причиняват загуби, но не излизат от окопите да атакуват, защото чакат изчакват доближаването на противника в предпозиционното пространство.
След това срещу самоуверените черногорци, които се славят като непобедими храбри войници тръгва в контраатака “на нож“ целият 31-ви пехотен Варненски полк, подкрепен от 2 дружини от 8-и Приморски и 21-ви пехотен Средногорски полк. Започва жестока битка.
Въпреки численото си превъзходство поне 9 батальона (от които един или два сръбски) черногорците не успяват да преодолеят отбраната на 6 български дружини с далеч непълен личен състав.
Двете войски се сблъскват челно. В последвалата ужасна ръкопашна схватка, включваща и страховит щиков сблъсък под проливен дъжд черногорците не издържат и се разбягват. Българският остър “нож“ отново побеждава.
Насреща пред остатъците от черногорците се изпречват мътните води на придошлата от валежите река Брегалница. При бягството им много черногорци се удавят в дъното на реката, а останалите са доизбити от българските ножове.
Черногорската дивизия понася жесток удар и фактически прекратява съществуването си. Това е жесток урок за враговете на България, продължили своите бесни атаки цяла седмица.
Янко Гочев
