„Смелост без разум не струва нищо в служба на Отечеството!“
Владимир Балан
Когато разглеждаме историята на българската авиация, всяко парче информация е ценно, защото сведенията често са откъслечни. Така например, почти не са известни на широката общественоте пилотите ни от първите години на българските Военновъздушни войски, a вниманието ни често пада върху техните колеги от началото на 40-те г., защитавали София срещу англо-американските бомбардировачи.
Смели рицари на небето обаче България е обучавала и преди Втората световна война. Една такава личност е поручик Владимир Балан (1895 – 1944), брат на личния секретар на цар Борис ІІІ Станислав Балан и син на акад. Александър Теодоров-Балан – първи ректор на Софийския университет. Поручикът е един от първите професионално подготвени български военни пилоти, майсторски изпълнявал бойни мисии и поръчения през Първата световна война редом с летците от съюзника на България – Германската империя.
„Един истински летец трябва да има мяра във всичко и да употребява [възможно] по-малко спиртни питиета и тютюн.“
Балан-младши е роден през 1895 г. в гр. Прасберг (тогава в Австро-Унгария) и по-късно следва в колеж в Истанбул. Там се разиграва и събитието, което предопределя живота му.
Един ден учителят на Балан завежда класа на авиационна демонстрация, водена от известния френски самолетен конструктор и пилот Луи Блерио. Макар полетът да завършва злополучно за авиатора, Владимир е дълбоко докоснат от магията на летенето и се влюбва непреодолимо в него – дотолкова, че превръща тази страст в своя професия и съдба.
Когато се завръща в София, Владимир кандидатства във Военното училище и успешно го завършва. След това започва професионалният му живот, по-интересен от военен трилър. През юни 1916 г., още току-що завършил, поручик Балан получава заповед да замине в помощ на 70-о разузнавателно отделение от германската армия на Западния фронт, във Вердюн (Франция). Оттук започва неговият изпълнен с приключения живот, описан в книгата му „Спомени летят“, която екипът ни преиздаде в края на юли.
„В Германия, когато видят, че един човек умее да работи и проявява добра инициатива, прави се всичко, за да му се даде възможност да развие още по-добра дейност.“
Книгата предава живота на Балан през този период, професионалната му дейност в небето, но и стореното от него за осъвременяването на българската авиация. Той лично се застъпва в Германия да се доставят на армията съвременни самолети и заедно с известния летец кап. Симеон Петров посещава няколко самолетни фабрики на съюзника и изисква чертежи и планове, за да се създаде по техен образец бъдещата българска Държавна аеропланна работилница (ДАР) в Божурище.
След войната В. Балан следва авиоинженерство в Брауншвайг, а сетне преподава и с група студенти създава спортен самолет. През 1932 г. се връща в България, работи в ремонтната работилница на летище Божурище, а между 1934 – 8 и в „Български Капрони“ – казанлъшкия клон на италианската самолетостроителна фирма „Капрони“. Дори е имал възможност да замине като търговски представител в Лима, Перу.
Инж. Балан запалва по авиацията и софийски младежи, като във 2-ра мъжка гимназия изработва безмоторен самолет, а много от пилотиралите го гимназисти впоследствие стават летци.
„Един истински летец се създава за десетки години, благодарение на дългогодишна практика, за което той трябва наистина да бъде призван.“
През Втората световна война В. Балан е началник на самолетната работилница в Скопие и работи отговорно, но тази великолепна кариера се превръща в неговия най-голям враг след преврата на 9 септември 1944. След като отказва да избяга със самолет, за да спаси живота си, на 29-и същия месец инж. Балан е арестуван от комунистическа група, а всички опити да бъде открит по затвори и други места остават безрезултатни. Независимо от версията, че той е изпратен да работи в съветски авиозавод, за да се използва ценният му практически опит, по-вероятното е Балан да е убит без съд и присъда, а днес не знаем дори къде точно е станало това, нито пък къде е погребан.
