„Главата на Васил Чекаларов беше забита на кол, нас ни изведоха и наредиха. Една торба напълнена с пръст, готвеха да окачат на шията на Илия Димушев, даваха му забитата глава и долната част на кола да прикрепи в торбата. Така обкичен Илия Димушев трябваше да върви след яздещия на бял кон комендант на града и да предвожда процесията, за да види мало и голямо, че гърците са осигурили вече Македония.
След това ни върнаха в комендантството, изредиха ни повторно, нас, другарите на Чекаларов, чиято глава беше поставена в един леген, пълен със спирт, да ни питат: „Тая ли е главата на бандита Чекаларов“ и който се осмеляваше да каже „Не зная да ли е тая главата на Чекаларов“ – удря го с нея по главата; после разтваряха устните му, които толкова мили и изразителни слова са произнасяли пред нас, показваха златния му зъб и отново я слагаха обратно в легена, за да я извадят наново и пак да ударят някого.
Ние бихме препоръчали и на Обществото на народите, което даде толкова много доказателства, че предпочита една нация като гърците пред други, да им създаде един отдел за палачество и зверства, когото да им повери, те ще изпълнят без упрек длъжността си, защото со по природа садисти и палачи…“
Из книгата „Отрязаната глава“
