Прапрадядо ми отец Георги Трайков е екзархийски български свещеник в гр. Енидже-Вардар, Егейска Македония от края на XIX в. Тъй като в този район, на Георги му викат умалително Гоно, той е наричан поп Гоно. Има син Тома и дъщеря Елена.
Тома поп Георгиев е роден в неделя, 14 април 1878 година в град Енидже Вардар, Егейска Македония. Той учи в българското първоначално основно училище в родния си град от 1894 г. до 1896 г., след което завършва четвърти клас в Солунската българска мъжка гимназия. Там е съученик с будни и патриотично настроени младежи, много от които впоследствие стават изтъкнати дейци на ВМОРО. Сред тях са Лазар поп Трайков, Пандо Кляшев, Манол Розов, Стоян Мълчанков и др. През 1898 година напуска Солун и се завръща в Енидже Вардар. Същата есен той е назначен от Екзархията за български учител в околните села, която длъжност изпълнява в продължение на 14 години.
В периода 1898 – 1900 г. той преподава в с. Кониково, родното място на Павле капитан, съратник на Апостол войвода. Следващите 4 години е в с. Литовой, после по 1 година в селата Киркалово и Аларе. След едногодишно прекъсване, е назначен отново в с. Литовой, където преподава 1 година, а от 1908 г. до 1912 г. учи децата в с. Асарбегово.
На 16 ноември 1903 година Тома поп Георгиев сключва брак с годеницата си Анастасия Петрова, а през 1908 година завършва извънреден курс при Скопското духовно училище, с намерението да стане духовно лице.
Настъпилият през лятото на същата година „Хуриет“ се оказва измамен ход на младотурците, които първоначално декларират равенство и братство между народите в Османската империя, но след година-две показват своите истински намерения. Властта и армията започват гонения срещу дейците на ВМОРО и по-изявените българи, а през есента на 1910 г. организират и т. нар. „Обезоръжителна акция“. Според спомените на поп Тома Николов, тогава управляващ българската Воденска епархия, всички учители и свещеници в Енидже-Вардар са арестувани, като на свобода единствен е оставен старият поп Гоно, за да извършва някои черковни треби на нуждаещите се.
На 18 юли 1912 година Тома поп Георгиев е ръкоположен в град Струмица от струмишкия митрополит Герасим и от 1 септември е назначен за свещеник в с. Асарбегово.
На следващия месец обаче започва Балканската война и районът е превзет от гръцката армия, което поставя българските свещеници и учители в тежко положение. Баща му поп Гоно е нарочен от гърците, защото причаквал гръкоманските свещеници пред черквата и ги биел с бастуна си, за това че водят службите на гръцки език. След няколко месеца започва и Междусъюзническата война, в която България и Гърция са противници.
От писмото до Екзарх Йосиф, изпратено от архиерейския наместник на Енидже-Вардар отец Георги Шуманов, научаваме че на 20 юни 1913 г. гърците арестуват над 120 души от града. 64 от тях, вкл. и поп Георги Трайков са изпратени пеша в Солун, а оттам с параход на пустия остров Трикери, където през следващите месеци хиляди българи са оставени да измрат от нечовешките условия на живот и болестите, причинени от „лошата” вода. Сред загиналите и погребани там е и възрастният поп Гоно.
След войната, Егейска Македония остава в границите на Кралство Гърция. Българските черкви са затворени, в края на 1913 г. Екзархията престава да функционира там, а на поп Тома и другите свещеници е забранено да служат на български език. Въпреки това, през следващите десетина години, той продължава да служи в Асарбегово, където вместо пари, получава от жителите натура, храна и пр.
През 1924 година, заедно с жена си, майка си и шестте си деца, той се преселва в България, като първо са настанени в Несебър, но скоро след това се преместват в Бургас. На 22 ноември същата година, поп Тома е зачислен за свещеник в село Дюлгерли (Зидарово). От декември 1925 трайно се установява в Бургас, но с кон пътува до селото, за да изпълнява задълженията си.
Сестра му Елена и мъжът й Константин Никезов, братовчед на комитата Тоде Никезов (секретар и кумец на Апостол войвода) не се решават да се преселят и остават с децата си в родния си град.
Поп Тома поп Георгиев умира на 7 август 1936 година, малко преди сватбата на дъщеря си Мария (по мъж Дракалиева), която в периода 1940 – 1944 г. е секретар на Македонското женско културно-просветно и благотворително дружество ”Менча Кърничева” – Бургас.
Нейният първи братовчед Георги Никезов, един от четирите сина на Елена, през Гражданската война в Гърция става активист на съпротивата, поради което е арестуван през 1947 г., осъден от военен съд на смърт и разстрелян от екзекуционен взвод в затвора в гр. Бер.
