Четвероевангелието на цар Иван Александър,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,Царските портрети в началото на четвероевангелието са съпроводени от следните надписи:
- Йоан Александър, в Христа Бога верен цар и самодръжец всем блъгаром и гръком;
- Теодора, в Христа Бога вернаа и новопросвещеннаа [тоест „новопокръстена“] царица и самодръжица всем блъгаром и гръком;
- Йоан Шишман цар, син великаго царя Йоана Александра;
- Йоан Асен цар, син царев,,,,,,,,,,,,,,,,,,,История на ръкописа
След падането на Търново през 1393 година четвероевангелието е изнесено в Молдова, където бива откупено от молдовския владетел Александър Добрия (бележка на лист 5а). През 17 век то попада, вероятно като дар на молдавските князе, в светогорския манастир „Свети Павел“. През 1837 г. англичанинът Робърт Кързън посещава манастира и (по собствените му думи) го получава заедно с Видинското евангелие като подарък от игумена.[3] Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата му сбирка от книги на Британския музей в Лондон. Преместен е в Британската библиотека, където се намира днес, при нейното основаване през 1973 година.
Ръкописът е проучен за пръв път от Петър Гудев.[4] През лятото на 1925 г. го изследва и Богдан Филов.
