Генералът е убит от комунистическа терористична група на 13 февруари 1943 г.

ЖИВОТ И ДЕЛО

Запасният генерал Христо Луков е роден на 6-ти януари 1888г. в град Варна. Завършил е Военното на Н.В. училище през 1907-ма година и е произведен в първи офицерски чин подпоручик на 27-ми випуск. Бойната си дейност е започнал като батареен командир във 2-ри артилерийски полк, 6-та дивизия. В Първата световна война е участвал във всички бойни действия с 1-ва и 5-та дивизии като командир на отделение. На 23 ноември. 1935 година му беше поверен най-отговорния пост във военната йерархия – министър на войната. Генерал Христо Луков заема този пост до 4 януари 1938г. Своите жизнени сили и труд той отдава за издигане българската артилерия на завидна висота. Още от ранна младост генерал Христо Луков се бе отдал с жар в служба на Родината.

В последвалите войни за национално обединение се доказва като храбър и талантлив войн, за което свидетелстват и отличията, които получава. След войните има изключителен принос за развитието на артилерийското дело, като преподавател. В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири. Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието е подписано.

Ако не беше геройския подвиг на майор Луков, с необуздания си шовинизъм сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във “Велика Сърбия”.

Това, което постига ген. Луков като министър на войната, чрез реформата си е успех граничещ с чудо. Подобен по мащаби държавнически подвиг, при това извършен в изключително кратък срок – само 2 години, е без аналог в историята ни. А може би и в световната военна история! Заварил армията в много тежко положение – след Ньойския диктат, тя е съкратена 10 пъти до абсолютен минимум, унищожена е авиацията, почти унищожена е артилерията и тежкото въоръжение, едвам смогва да гарантира сигурността на границите ни… За тези две години, той я реорганизира, увеличава числеността, въвежда модерно обучение, купува съвременно въоръжение, възстановява артилерията, изгражда танкови войски и наново създава авиацията. Мощта демонстрирана на Парада на Гергьовден 1937 г. и на последвалите Големи царски маневри край Попово, остават в шок чуждестранните военни кореспонденти. Благодарение на Луков, България отново е сериозен фактор на Балканите и в Европа. И това превръща ген. Луков, буквално в най-обичания от народа ни човек по това време. Именно тази популярност му изиграва лоша шега и води до конфликта с царя и в крайна сметка – изпращането на Луков в пенсия.

След уволнението му, динамичната натура на генерал Луков намира своето място в гражданския обществен живот в средите на българските патриоти. Той разбира, че отпор на левите сили може да даде само българският възрожденски национализъм, и застава начело на Съюза на Българските Национални Легиони /СБНЛ/.

В СПОМЕНИТЕ НА СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИЦИ

“Никому нищо лошо не съм направил” – това са думите, с които генерал Христо Луков, категорично отказва да му бъде назначена лична охрана от легионерите или да ходи въоръжен, по съвет на близките си, след отправени заплахи за живота му. Това е описано в спомените на полк. Андрей Андреев (“Моят живот и моята борба”). На полковникът са известни подробности от живота на ген. Луков, тъй като е женен за сестрата на съпругата на Луков.

Никола Мушанов пише за него в дневника си: “Луков бе честен човек, въпреки всички клюки по негов адрес. Като влизах в къщата му, обзе ме едно тежко чувство! Български генерал, български политик! Една къщурка на един етаж, с три стаички, скромна мебелировка. В чужбина един работник живее в по-добра обстановка… Но човекът, който я обитаваше, бе голям. А у нас за нещастие имат право на живот, които са малки, нищожни, лакоми за живот в разкошни жилища и са надути величия. Бедна България, не са ли свършили нещастниците, не са ли достатъчни опасностите, когато идват отвън, та и ние сами трябва да си ги причиняваме!”

Още една истинска история описана от полк. Андрей Андреев, а именно, как ген. Луков успява да попречи дружество “Петрол” да стане собственост на Германия (което би направило чужда държава монополист на пазара) и спомага, то да стане собственост на България. В един период, след пенсионирането си, той е представител в управителния съвет на дружеството, което е частно. С него се свързват германски представители, които искат да го купят. Той любезно обяснява, че не зависи от него, след което се свързва с директора и му казва да не продава. Оценил стратегическата важност на отрасъла, той бързо се свързва с премиера Филов, военния министър Даскалов и търговския Захариев. Едва последния си дава сметка и действа решително. Това ген. Луков прави, въпреки конфликта с Царя, на който може да е заслужено обиден, въпреки недобрите отношения с Филов и Даскалов. Пропускайки възможност лично да се облагодетелства от германците. Защото е истински националист и поставя интереса на България преди всичко. Това е показателно и за другата лъжа, че е германски агент. Авторитета си и връзките си с Германия, Луков винаги ползва в интерес на народа ни.

ДА РАЗГЛЕДАМЕ НЯКОИ ОБВИНЕНИЯ СРЕЩУ НЕГО И ТЯХНАТА СЪСТОЯТЕЛНОСТ:

АНТИСИМИЗЪМ

В запазеното и съхранявано в Националната библиотека „Кирил и Методий“ тефтерче на генерал Луков, където той си е отбелязвал личните празници на свои приятели, за да не пропусне да ги поздрави, има имена на евреи.

„Луков бе погнусен от жестокото преследване на евреите у нас, които той определяше като добри и лоялни български граждани… Той беше успял да отклони тази отвратителна дейност (да се правят погроми срещу евреите), като им беше казал ( на легионерите), че това е работа на правителството, което се е нагърбило с една не само непопулярна, но и отречена от народа задача – да се гонят евреите. „

Полк. Андрей Иванов Андреев. Моят живот и моята съдба, София, 2009, стр.175

НАСТОЯВАЛ ЛИ Е ГЕНЕРАЛА ЗА УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В ВСВ?

Генерал Луков никога не е искал участие на България в бойни действия по време на Втората световна война и това е изложено в издадената брошура, която включва и неговата реч произнесена на 8 декември 1942 г.:

Използувайки още веднъж случая да защитя нашата чест, заявявам:

„Никой никога, нито аз, нито кой да е легионер не е преговарял, с когото и да било и не е правил никакви обещания. За Българските национални легиони само отговорното българско правителство може да води преговори с чужбина и с нашите съюзници и само то може да поема ангажименти и да прави обещания. Този, който зад гърба на българското правителство води преговори с чужденци или прави обещания, той е за Българските национални легиони най-долен предател. Българската войска ще бъде употребена тогава, когато българското правителство реши и там, гдето българското командване определи.“

На 13 февруари 1943 г. въоръжени терористи проследяват и убиват пред очите на невръстната му дъщеря генерал Луков в момента, в който се прибира у дома.