Вацлав Стрибърни (на чешки: Václav Stříbrný) е чешко-български ботаник, учител и градинар.[1] Основоположник на южнобългарското овощарство, зеленчукопроизводство, пчеларство и паркоустройство. Той въвежда културата на ягодите и аспержите в България.[2]
- Биография
Роден е на 15 април 1853 г. в село Лидице, близо до Прага, Австрийска империя. Посещава вечерните и празничните курсове по общообразователни предмети при Индустриалното училище в Прага, както и празничните специални курсове по ботаника в университетската ботаническа градина при проф. Августин Карел в Прага. В 1881 г. завършва с отличен успех Помологическия институт в Троя, след което в продължение на три години е помощник-градинар при проф. Бенедикт Заезел. През 1883 г. е поканен от Директората на Източна Румелия за учител в Земеделското училище в Садово, където работи в продължение на 37 години.[1]
След пенсионирането си се установява при най-малкия си син Лудвиг в София. Постъпва в Ботаническия отдел на Централния земеделски научноизследователски институт, а след 1924 г. в Земеделския отдел, в който през 1925 – 1927 г. е помощник-началник.[1]
На 1 май 1933 г. за големите му заслуги към българската ботаника е избран за почетен член на Българското ботаническо дружество.[3] През същата година е избран и за почетен член на Българска академия на науките.[4]
Умира на 28 юни 1933 г. в София.[1]
Част от личния му архив се съхранява във фонд 1543К в Централен държавен архив. Той се състои от 11 архивни единици от периода 1903 – 1962 г.[4]
Ботаническа дейност
В периода 1889 – 1904 г. обикаля околностите на Садово и Пловдив, северните склонове на Родопите в района на Асеновград, Добростан, Пещера, Тополовград, Бесапарските ридове, както и районите на Чирпан, Хасково, Пазарджик, Харманли в Горнотракийската низина, Черноморското крайбрежие – от Варна до Каварна, Средна гора – в района на Стара Загора и Свежен, Стара планина – при Калофер, Рила – в района на връх Мусала и Елени връх. По време на тези пътувания събира стотици видове растения, които изпраща на Йосиф Веленовски за определяне и публикуване. Голяма част от растенията са нови за България, а над 100 вида са нови за науката – 31 вида от тях са си запазили таксономията[5], 27 са с променен ранг, а 45 са преминали в синонимиката. Растителните видове, които са открити от Вацлав Стрибърни и са описани от Йосиф Веленовски, и сазапазили таксономичната си стойност са: Achillea thracica, Alyssum stribrnyi, Alcana stribrnyi, Barbarea longirostris, Bromus squarosus var. multiflorus, Buglossoides glandulosa, Carduus rhodopaeus, Campanula moesiaca, Centaurea inermis, Cerastium semidencandrum var. rotundifolia, Fritillaria stribrnyi, Genista depressa subsp. moesica, Koeleria gracilis var. obscura, Koeleria gracilis var. elatior, Lavatera thuringiaca var. bulgarica, Merendera rhodopaea, Myosotis aspera, Muscari pyramydatum, Nepeta cataria var. rhodopaea, Onosma rhodopaea, Satureja rumelica, Trifolium alpestre var. angustum, Triffolium lappaceum subsp. adranopolitanum, Trifolium medium subsp. skorpili, Trifolium scabrum subsp. turcicum, Thymus moesiacus, Thymus rhodopaea, Valerianella coronata var. stribrnyi, Verbascum nobile и Verbascum thracicum.[3]
Йосиф Веленовски дава името на Стрибърни на 15 нови за науката растения: Alcana stribrnyi, Alyssum stribrnyi, Anthemis stribrnyi, Astragalus stribrnyi, Bromus stribrnyi, Centaurea stribrnyi, Crepis stribrnyi, Carex vulpina subsp. stribrnyi, Dianthus stribrnyi, Fritillaria stribrnyi, Potentila taurica var. stribrnyi, Saxifraga porophylla var. stribrnyi, Sedum stribrnyi, Thymus stribrnyi, Valerianella coronata var. stribrnyi.[3]
Негови хербарии се съхраняват в Ботаническия институт на Карловия университет в Прага, в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българска академия на науките, в Катедрата по ботаника към Биологическия факултет на Софийския университет, в Аграрния университет в Пловдив.[6]
Публикации
Автор е на около 50 статии по различни селскостопански въпроси, публикувани главно в списание „Садово“ и вестник „Орало“.[2] Някои от тях са:
- Стрибърни, Вацлав. Асперж. // Садово 4, № 9 – 12. 1901. с. 354 – 360.
- Стрибърни, Вацлав. Ревен – Рабарбара (Rheum.). // Садово 9, № 7 – 8. 1906. с. 224 – 226.
- Стрибърни, Вацлав. Сливи марабелки. // Садово 9, № 3. 1906. с. 87 – 88.
- Стрибърни, Вацлав. Arundo donax. Прът за колове на лозите. // Садово 13, № 3. 1910. с. 89 – 90.
- Стрибърни, Вацлав. Хрянът (Armoracia rusticana или Cochlearia armoracia). // Садово 14, № 3. 1912. с. 90 – 92.
- Стрибърни, Вацлав. Бояджийска черница (Maclura aurantiaca). // Садово 16, № 9 – 10. 1914. с. 231 – 232.
- Стрибърни, Вацлав. Салвийки (Salvia). // Садово 15, № 3. 1914. с. 80 – 82.
- Стрибърни, Вацлав. Из българската флора. // Садово 16, № 3 – 4. 1915. с. 46 – 49.
Източници
- ↑ Нагоре към:а б в г Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, изд. „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7/954-642-111-1. с. 27.
- ↑ Нагоре към:а б Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, изд. „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7/954-642-111-1. с. 28.
- ↑ Нагоре към:а б в Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, изд. „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7/954-642-111-1. с. 30.
- ↑ Нагоре към:а б Вацлав Стрибърни. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 25 ноември 2018 г. (на български)
- ↑ Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, изд. „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7/954-642-111-1. с. 29.
- ↑ Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, изд. „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7/954-642-111-1. с. 38.
