ПЕРУЩЕНСКАТА НОСИЯ
Продължение
Женската носия – На главата – качул, чумбер, шапка, кичоре, подбрадник, косатник и бяла дълга кърпа. Качул: – Шиел се от абени парцали, заострял се и се зашивал над челото като шапка. Чумбер: – Парцалче, широко два пръста, нашито с малки сребърни парици се закачвало на тила, като се увивало около главата под челото във вид на обръч. Подбрадник: – Малка ушита лентичка, която се пришивала към шапката, прекарвала се под брадата и се закопчавала от другата страна, за да крепи шапката на главата. Подбрадникът се украсявал с шити шарки и с ред парици, нашивани една върху друга. За копче на подбрадника поставяли малка въдичка, тъй като копчетата още не били въведени в употреба. Шапка: – Ушивала се от бяло платно и се гледало да бъде малка, за да може добре да се покрива с бяла кърпа. По-късно за улеснение и, за да не се губи време да я шият се слагали вехти турски фесове, обикновено замърсени и захвърлени от мъжете. Бялата кърпа: – Покривала всички гореизброени елементи от носията, стоящи на главата. На мода по онова време била тенденцията белите кърпи да бъдат дълги и да покриват назад цялата коса. Косатникът се шиел от платно, широко около две длани и дълго до долния край на сукмана. Обикновено се нашивали сребърни парици, които закачвали на тила да увиснат до петите. На долния край били подшивани със синджирче и накичени по него „трепки“ (сребърни висулки, закачени с халкички). Особеност само за невестите. Кичорите: – Две върви, нашити със сребърни парици и закачени с въдички за шапката, за да висят и от двете страни под ушите. Ушите пробивали на Благовещение. Перущенки поставяли сребърни или от друг метал обеци. Старите жени си сплитали косите на една или две плитки и си оставяли „муси“ (увиснали коси) над ушите, а момите и невестите сплитали косите си на няколко плитки.
С продължение
Автор: Павлина Исова
