Моят нов герой е известен под това име в нет – пространството . Запознанството ни е само задочно , но породи едно ново приятелство , което няма измерения . И той не е от хората , които търсят слава . Отново и отново той сам си я гради и сам си я създава .С този весел пловдичанин се запознах , когато влязох в групата Пишман историци и манипулатори . Той беше първият , който ме прие безрезервно и след това ми помогна да отворя вратата за другите . За мен той е един вик към всичко , което се случва в България не за нещо друго , а затова , че е невъзможно един човек , като него с такова образование и възможности само заради това , че няма никой зад гърба му да бъде принуден да застава в поза на молещ да му се даде възможност да се реализира . Друг е въпросът , че има здравословни проблеми , но пак допираме до един грозен факт . Половината от едно маргинално малцинство е болно от какво ли не и им се плаща за какво ли не , а той защото е с образование трябва да чака милостта на държавната машина и бюрокрация . Реших да напиша за него , защото той за мен наистина е човек с голямо Ч . Един човек , който е както всички други , но води тиха борба с здравословните си проблеми . Неделин може да го срещнете навсякъде – и на улицата , и в магазина и в учрежденията . Съветвам Ви едно – не му показвайте , че го съжалявате . Не го съжалявайте , а го натоварете колкото може повече с умствена работа , за да не мисли за болката си . Така той забравя , че е болен и това е най- доброто лекарство за него , иначе съжалението е по- лошо дори и от това да играеш на руска рулетка в която знаеш , че няма да оживееш .Неделин има мозък на Айнщайн и много пъти , когато съм говорил с него по телефона съм се учудвал на мислене и аналитичността му . Между
Петко, приятелю, премного ти благодаря за неочакваното, искрено и обективно описание на прескромната ми личност! Прав си, че докато си подготвям уроците, докато преподавам (история, френски, история на френски, карате или друго; няма значение – какво точно!) или докато превеждам текстове, не мисля за болестите си или за други свои проблеми; тогава съм в стихията си. Колкото до разговорите с дъщеричката ти, говорим си за нещата от живота – за природата, времето, метеорологичната прогноза, птиците, котките, училището и други такива неща, важни за едно дете на нейната възраст. Радвам се, че съм успял да я впечатля, дори и да не ме е виждала на живо, все още. В днешно време вече не е толкова лесно да впечатлиш едно дете. Разговорите ни по телефона наистина до голяма степен успяха да ме извадят от самотата в болничната ми стая, за което съм ти много, много благодарен. Живот и здраве, ще продължим да громим разпространителите на псевдонаука. Нямам търпение най-после да се видим и на живо – в Пловдив, в Стара Загора или другаде.
Познавам Неделин, работили сме заедно в едно и също училище; и аз като него съм учител, но по философия. Друг, по-отдаден с цялата си душа на учителстването колега не съм срещал в живота си. Учениците го гледаха изумени и разказваха за неговите тъй вълнуващи часове на всички учители, той успяваше да ги омагьоса със своята страст по историята, по търсенето на смисъла на човешките дела. За жалост, системата не го оцени. Смятам, че е престъпление талантлив учител като него да не работи в училище. Ако бяхме нормална държава с нормално образование пред вратата на Неделин трябваше да нощува тълпа от директори на най-елитни гимназии, които да се надпреварват да го канят да учителства в тяхното училище. Но пред неговата врата е самотно. Правете си сметка какво значи това – и колко струва в такъв случай нашето родно образование…
и аз така смятам г-н грънчаров той няма нужда от съжаление , а от работа за да забрави за човешката глупост . едва ли има хора като него които да са така отдадени на всичко . заедно сме в една друга война и сме на предните окопи , където те стрелят от всякъде , но аз с него бих тръгнал навсякъде . истинска чест за мен е че го познавам макар и задочно
ЗАБЕЛЕЖКА: Неделин го изритаха от училището, в които и двамата работехме (ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“ в Пловдив), известно време преди моето уволнение. След това опраскаха и мен. Изглежда от обидата, от крещящата несправедливост той се разболя, аз така разбирам причината за това, че рухна здравето му. По същата причина, от несправедливостта, се разболях и аз. Учителите сме такава порода човеци: разболяваме се като не учителстваме, т.е. като не ни позволяват да си изпълняваме задачата и мисията. И Неделин, и моя милост фактически сме остракирани от образователната ни система. Дълго време преди да сме достигнали почтената възраст за пенсиониране, което е и най-обидното…