Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г.
Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест. В непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист.
Биография
Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.
През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).
Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – Златната топка.
В историята влизат мачовете за Купата на европейските шампиони през сезона 1965/66, когато „Левски“ играе равностойно срещу един от най-силните отбори в света по това време „Бенфика“ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски титли в турнира през последните 6 години и с португалската звезда Еузебио. Първия мач в Португалия българският шампион завършва наравно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „Левски“ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците искат да купят този нападател, но комунистическото правителство на България не разрешава това. Поканен е да играе в европейския шампион „Милан“, но по това време още няма практика български футболисти да играят в чуждестранни клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „росонерите“ Нерио Роко е готов да му помогне да емигрира в Италия, ако приеме много изгодната оферта на „Милан“, но Георги Аспарухов демонстрира любов и преданост към родината и клуба си и отказва с думи, които остават в историята: [1]
„ | „Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!“ | “ |
— Отговор на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 година. |
Гунди има 18 мача (12 за „Левски“ – 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за „Ботев“ в КНК) и 18 гола (12 за „Левски“ – 8 за КЕШ и 5 за КНК и 6 гола за „Ботев“ в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с „Ботев“ и през 1970 г. с „Левски“.
За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 49 мача и 18 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на Англия на Уембли (1:1). Другите са Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров – Червения през 1956 г.[2] Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания. Голът на Гунди през 1968 г. се оценява като шедьовър и остава паметен в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима английски национали и я вкарва във вратата.
Играе на три световни първенства: в Чили – 1962 (1 мач), Англия – 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 г.) в националния отбор на България в мача срещу Унгария (1:6). Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола и класира България за финалите в Англия); 1967 с Швеция – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) – СП.
Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест.
Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.
На погребени
През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.
На 21 май 2014 година, с указ на Президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.[4]
Статистика по сезони
Сезон | Клуб | Мачове | Голове |
---|---|---|---|
1959/60 | Левски | 2 | 0 |
1960/61 | Левски | 14 | 3 |
1961/62 | Левски | 7 | 4 |
1961/62 | Ботев (Пд) | 14 | 5 |
1962/63 | Ботев (Пд) | 27 | 16 |
1963/64 | Ботев (Пд) | 6 | 4 |
1963/64 | Левски | 22 | 15 |
1964/65 | Левски | 29 | 27 |
1965/66 | Левски | 22 | 13 |
1966/67 | Левски | 11 | 7 |
1967/68 | Левски | 25 | 14 |
1968/69 | Левски | 27 | 22 |
1969/70 | Левски | 24 | 12 |
1970/71 | Левски | 16. | 8 |
Успехи
С България
- Четвъртфинал на европейско първенство по футбол – 1968
- Участник на три световни първенства по футбол – 1962, 1966 и 1970.
С Левски
- Шампионска титла на България – 3 пъти (1964/65, 1967/68 и 1969/70)
- Вицешампион – 6 пъти (1959/60, 1960/61, 1963/64, 1965/66, 1968/69 и 1970/71)
- Купа на България – 3 пъти (1966/67, 1969/70 и 1970/71)
- Купа на България – финалист – 2 пъти (1964/65 и 1968/69)
- Голмайстор на „А“ група – 1964/65 (27 гола)
- Четвъртфинал на КНК – 1969/70
С Ботев Пловдив
- Вицешампион – 1962/63
- Купа на България – 1 (1962)
- Четвъртфинал на КНК – 1962/63
- Голмайстор на КНК – 1962/63 (6 гола)
Други
- Спортист на годината – 1965
- Футболист на годината – 1965
- Златна топка на Франс Футбол 1965 – 8-о място
- Най-добър футболист на България за 20 век