ГЕОРГИ АСПАРУХОВ – ГУНДИ – ЛЕГЕНДИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ВК

Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г.

Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест. В непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист.

Биография

Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – Златната топка.
В историята влизат мачовете за Купата на европейските шампиони през сезона 1965/66, когато „Левски“ играе равностойно срещу един от най-силните отбори в света по това време „Бенфика“ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски титли в турнира през последните 6 години и с португалската звезда Еузебио. Първия мач в Португалия българският шампион завършва наравно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „Левски“ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците искат да купят този нападател, но комунистическото правителство на България не разрешава това. Поканен е да играе в европейския шампион „Милан“, но по това време още няма практика български футболисти да играят в чуждестранни клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „росонерите“ Нерио Роко е готов да му помогне да емигрира в Италия, ако приеме много изгодната оферта на „Милан“, но Георги Аспарухов демонстрира любов и преданост към родината и клуба си и отказва с думи, които остават в историята: ^[1]

„	„Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!“	“
— Отговор на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 година.

Гунди има 18 мача (12 за „Левски“ – 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за „Ботев“ в КНК) и 18 гола (12 за „Левски“ – 8 за КЕШ и 5 за КНК и 6 гола за „Ботев“ в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с „Ботев“ и през 1970 г. с „Левски“.

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 49 мача и 18 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на Англия на Уембли (1:1). Другите са Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров – Червения през 1956 г.^[2] Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания. Голът на Гунди през 1968 г. се оценява като шедьовър и остава паметен в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима английски национали и я вкарва във вратата.

Играе на три световни първенства: в Чили – 1962 (1 мач), Англия – 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 г.) в националния отбор на България в мача срещу Унгария (1:6). Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола и класира България за финалите в Англия); 1967 с Швеция – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) – СП.

Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест.

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.

На погребени ето на двамата футболисти присъстват към 150 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия – като това на Георги Димитров. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите символично погребение на двама загинали съветски космонавти. Масовото посещение на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на присъствалия именно на него вътрешен министър Ангел Солаков.^[3]

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.

На 21 май 2014 година, с указ на Президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.^[4]

Статистика по сезони

Сезон	Клуб	Мачове	Голове
1959/60	Левски	2	0
1960/61	Левски	14	3
1961/62	Левски	7	4
1961/62	Ботев (Пд)	14	5
1962/63	Ботев (Пд)	27	16
1963/64	Ботев (Пд)	6	4
1963/64	Левски	22	15
1964/65	Левски	29	27
1965/66	Левски	22	13
1966/67	Левски	11	7
1967/68	Левски	25	14
1968/69	Левски	27	22
1969/70	Левски	24	12
1970/71	Левски	16.	8