

„Българската гайда като символ на българщината. Кой бе гайдарят дядо Видю и какъв бе неговият подвиг в мирно време, който вдъхнови таврийските българи ?
Една история за борбата на българите в Таврия срещу руската асимилаторска власт за отстояване на своите традиции и име по спомените на таврийския българин Стефан Българов, отпечатани в списание „Културно единство“ през 1908г. :
„Жестокостта на русите надмина всяка мяра. Властите забраниха по цяла Таврия гайдата, за да убият всичко българско у нас, да не слушаме своята народна музика, да не играем народните си хора, че да заспим и умрем като народ…
През първата година посърна цялата Таврида – нигде веселие, нигде радост. Но кипеше душата на народа. И разгаряше се тоя кипеж от песнопойките, които тайно ни донасяха бозаджиите наши „вилаятчии“ или „велаклии“, както се наричаха у нас гурбетчиите македонци.
И на лятото – година след руското забраняване на гайдите – стохилядната българска маса от Таврида се сътресе от една вест: гайдарят дядо Видю от село Мъгла се решил да изнесе скритата си гайда и да устрои хоро сред селото! В началото на забраната имаше българи, пребити от бой в участъците, а имаше и заточени като бунтовници. Но дядо Видю от Мъгла – 72 годишен старец, заявил в селската кръчма, че му е останало малко да живее, нека го заточат в Сибир, но той ще порадва за последен път българското сърце със своята звучна гайда, че да го помни народът.
В села и паланки заочакваха с трепет уречения от дядо Видю ден.
Пишущият тия редове бях седемгодишно дете. Родителите ми бяха заселени в град Берданск, малко разбирах какво става, но помня как се вълнуваше целият град, как с часове ходеше баща ми мълчалив и строг,как накрая реши, че ще иде… И една заран ние, баща ми и аз, се понесохме на талига за село Мъгла. То беше на 40 километра от нашия град, но ние отидохме да чуем гайда… Не бяхме само ние: хиляден народ от всички страни бързаше към Мъгла… Няма да забравя този ден. Сред море от народ, от разплакан народ, дядо Видю наду гайдата си и часове свири, па и плака. Моят татко стискаше ръката ми и на няколко пъти през деня ми каза: „Добре слушай, синко, ние сме българи и само ние свирим на гайда. Но вече и нея не дават. Добре слушай, че надали ще я чуеш друг път в живота си.“
Авторът на тези спомени, Стефан Българов, става математик и журналист и по-късно се преселва в България.
На снимката корицата на третото издание от 2014г. на книгата “Българи в Таврия“ на поета Мишо Хаджийски, известен още като “Таврийския Йовков.““