ЧАСТНОТО СЕЛО ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК В. КАПИТАЛ

Самият Исторически парк (в статията без кавички се изписва паркът, а с кавички – акционерното дружество – бел. авт.) се намира до селото и вече работи. Макар да не е напълно доизграден, той вече няма общо със строителната площадка, която беше при откриването му година по-рано. Паркът и хората в него са централни за всички дейности вътре в селото.

Само на метри от магазините тече усилена работа по придаването на нов вид на старата сграда на пощата, бившето кметство, както и по изграждането на къщи за гости. Всички те са собственост на хора около парка и символизират почти завършения процес на превръщането на Неофит Рилски в частно село.

Малко по малко през последните години община Ветрино се разделя с цялата си собственост в Неофит Рилски, а купувачите на общински имоти на практика винаги са едни и същи. Така самото село се превръща не в дом, а в разширение на парка. Новите собственици на селото, както и новите заселници в него, техните ритуали и обичаи будят страхове у някои от жителите на селото, които са против преминаването му в частни ръце.

Как се купува село

Ивелин Михайлов, изпълнителният директор на „Исторически парк“, заявява инвеститорските си намерения пред общинския съвет на община Ветрино още през 2013 г. Тогава неговите намерения за изграждането на огромен туристически атракцион с историческа тематика са посрещнати с огромна доза скептицизъм. Неговото желание е да закупи голям имот – общо 560 декара – в Неофит Рилски.

Общинските съветници тогава обаче не вярват, че намеренията му са истински, а самите жители на селото също оказват натиск чрез подписка против продажбата на имота. Вместо парка в селото се появява малък проект – „Неолитно селище“, който показва как са живели първобитните хора. Така историята приключва – поне за няколко години, които дават време на Михайлов да изчисти плановете си и да започне да набира активно капитал чрез продажбата на акции от дружеството по, меко казано, нетрадиционен начин (виж карето).

Три години по-късно, през 2016 г., общината склонява да продаде земя на дружеството „Исторически парк“ – но в друг размер. С решение на общинския съвет имотът от 560 декара се разделя на две: един от 122 декара и един от 438 декара, от които „Исторически парк“ придобива по-малкия – там, където се намира днес самият парк. Уловката е, че общината прави процедурно нарушение и не организира търг под предлог, че земята ще е съсобственост, понеже общината ще бъде собственик на съседния, по-голям парцел. Той обаче е отделен съседен имот и съсобственост всъщност няма. Няма и търг. Така „Исторически парк“ става собственик на въпросните 122 декара земя срещу 188 хил. лв. – или 1540 лв. за декар, на 29 август 2016 г. Това е и причината бившият кмет на община Ветрино и настоящ народен представител от БСП Георги Андреев да казва, че „самото зачеване на парка е незаконосъобразно“.

Първоначалният скептицизъм се оказва необоснован – строителни дейности не само започват, но не са приключили и до днес, а плановете стават все по-големи. Още преди паркът дори да е отворил врати, Михайлов вече има планове за добавянето на конна база, къщи за гости и хотел, които да обслужват милионите туристи, които се очакват.

Така през идните години общината се разделя със стотици декари земя, както и с няколко ключови за селото сгради като пощата и бившето кметство, чиято съдба по всяка вероятност ще бъде хотел. Те не са купени директно от Михайлов и показват нагледно как точно работи мрежата от фирми около парка. Пощата например е продадена на фирма „Си-Гранд“, собственост на Силвия Попова – един от съдружниците в парка и съпруга на кмета на Пазарджик Тодор Попов. Попова е и консултант в „Тогедър“ – фирмата, през която се продават акциите на „Исторически парк“.

Междувременно в Неофит Рилски се появяват и около десетина малки моста, построени от Михайлов и фирмите му. Започва и постепенно заселване на нови лица, които идват от цяла България, предани на идеята за създаването на Исторически парк.

Другите сделки често минават през фирми. Home2U, варненска компания за недвижими имоти, собственост на инвеститора в парка Мартин Сребров, също изкупува масово имоти в селото от 2017 г. насам – през две дружества, „Хоумтую България“ и „Хоум Ту Ю“. През 2019 г. с имоти в селото се сдобива и дружеството „Исторически имоти“, свързано с парка.

Детската градина на раздора

Много жители си задават въпроса защо точно Неофит Рилски. Отговорът, изглежда, е, че селото е близо до Варна и се намира в една от малкото общини в страната, които дори не съдържат град в себе си. Цялото население на община Ветрино е около 5000 души, което означава, че стотиците представители на парка с временна регистрация в селото имат несъразмерна тежест по време на избори.

Последната ябълка на раздора се оказва недовършената детска градина, която тази година Михайлов иска да придобие. Недовършеният строеж е със статут на общинска публична собственост и преди да бъде придобита, този статут трябва да бъде сменен – а подобно решение изисква две трети одобрение в общинския съвет, който се състои от 13 души. Тук Михайлов удря на камък и предложението не минава, основно заради твърдата опозиция на един общински съветник, който отдавна алармира, че от селото не е останало почти нищо.

Милен Георгиев е общински съветник втори мандат от листата на „Демократична България“. Казва, че за пръв път среща Ивелин Михайлов през 2013 г., когато е кмет на съседното село Доброплодно. Тогава Михайлов изразява интерес да закупи сградата на затвореното училище в селото – план, който в крайна сметка не се осъществява. Георгиев е пряк свидетел на поглъщането на село Неофит Рилски, като изразява силни притеснения около симбиозата между община и частен инвеститор. „Самите парцели, които се продадоха до 2020 г., се актуваха много бързо. В порядъка на един месец се съставяха скици, актове и се бързаше да се продадат дори още на следващата сесия – включително и по време на коронавируса“, казва Георгиев.

Малкият брой други общински съветници, които се съгласяват да говорят пред „Капитал“, казват, че причината за бламирането на предложението за смяна на статута на детската градина не е толкова принципно решение, а държанието на Михайлов на сесиите на общинския съвет.

На една от сесиите в края на май кметът на Ветрино – Димитър Димитров от ГЕРБ – прави пламенна защита на Ивелин Михайлов и приканва общинските съветници да гласуват „за“ смяната на статута на детската градина. Впоследствие думата взима и самият Михайлов, който нарича Милен Георгиев „предател като тези, предали Левски“, и го пита дали знае „какво са правили с предателите във Византия“.

„Михайлов си позволи едни квалификации, които предизвикаха у нас негативни реакции“, обобщава Златко Янчев, общински съветник от БСП. В крайна сметка шестима общински съветници се въздържат и гласуването пропада, но само за кратко.

Когато предложението за смяна на статута на детската градина от публичен на частен не минава, частният инвеститор решава да накаже жителите на селото. В рамките на един ден от парка са уволнени всички хора от Неофит Рилски, като няколко дни по-късно са наети отново. На всички служители във и около парка е забранено да пазаруват от двата магазина в селото, които не са собственост на приближени. Общо в селото има три магазина.

„След взимането на решението в общинския съвет да не се смени статута на детската градина изведнъж сто души бяха уволнени. Два дни по-късно – отново назначени. Как уволняваш сто души и как ги назначаваш пак“, пита бившият кмет на Ветрино и настоящ депутат от БСП Георги Андреев. „За да стане така, те трябва да са без никакъв договор. Аз съм уволнявал хора и знам какво е – нито става веднага, нито можеш после да ги върнеш, нито можеш изведнъж да махнеш всичките си хора“, казва Андреев.

Две седмици по-късно в селото се организира събрание, на което жителите да гласуват съдбата на детската градина. На него присъстват около 200 души, от които едва една пета са реални жители на селото, а останалите – такива с временна регистрация, свързани с парка. Обичайно пустите улици на Неофит Рилски са запушени от коли, което жителите документират в снимки, изпратени до „Капитал“, а предложението за продажба на детската градина – прието с голямо мнозинство.

Кметът на община Ветрино Димитър Димитров отложи разговор с „Капитал“, след което спря да вдига телефона си. Кметът на Неофит Рилски Петър Добрев не бе в кметството, когато екипът на „Капитал“ бе в селото, а след това не отговаряше на телефонния си номер.

Последните остатъци от селото

Заедно с детската градина, която по план трябва да бъде доизградена и да се превърне в частна такава, Михайлов ще придобие и парцел от 15 декара, който преди е бил предвиден за спортен терен, а сега ще се превърне в конната база на Исторически парк, за която вече се набират средства по обичайния начин с препродажба на акции. Георгиев прогнозира, че следващата цел ще бъдат малкото останали общински сгради, които са в добро състояние – като например бившето училище, което от над десет години насам изпълнява ролята на детска градина.

„В един момент общината вече ще е продала абсолютно всичко, което има, като по този начин няма да има никакво влияние нито върху фирмите, нито върху населеното място. Публичната собственост, която трябва да е на хората от селото, преминава в частни ръце – хората стават крепостни селяни от едно друго време“, казва Георгиев.

Георги Андреев казва, че решението за затваряне на няколко училища преди десет години е било негово – защото децата са учили в смесени класове и в лоши условия и вместо това са пренасочени към едно училище с подходящи условия. Андреев е един от малкото, които открито коментират и критикуват дейността на парка и държанието на Михайлов, като директно заявява, че ще подаде сигнал за случващото се в селото „към всички компетентни органи“.

Добавя, че десет години след трудното решение да бъдат затворени обезлюдените училища общината отказва дори да търси начин да довърши детската градина, а вместо това търси начин да се отърве от малкото си останали отговорности в селото.

По време на разговора си с „Капитал“ Андреев повдига и най-очевидния въпрос около парка. „В парка всяка седмица се плащат десетки хиляди левове на ръка – откъде идват тези пари? Не може досега да си изкарал, да кажем, 15 млн. лв. и държавата да не те пита въобще от къде са тези пари.“

Неясни сметки и десетки милиони

Проследяването на финансирането на проекта е до голяма степен обречено на неуспех (за парите на парка виж карето в края на текста). Фирмите, които набират капитал, не набират наистина такъв, а парите отиват по лични сметки, съответно не се отразяват нито в Търговския регистър, нито във финансови отчети.

Финансовата структура на „Исторически парк“ е направена така, че да се възползва от всяка възможна вратичка в законодателството и да набира капитал напълно нерегулирано. Проектът набира финансиране чрез продажба на акции, но без издаването на нови такива – вместо това капиталът от 1 млн. броя акции, всяка с номинална стойност 1 лв., остава непроменен от години в Търговския регистър. Продажбата става чрез консултантите в инвестиционната агенция „Тогедър“ – също собственост на Михайлов и хората около парка.

През 2019 г. Михайлов коментира пред „Капитал“, че досега паркът е набрал 70 млн. лв. и е продал 200 хил. акции – сметка, която е невъзможна, защото дори да са продадени 200 хил. акции на най-високата възможна цена, се получават 50 млн. лв. „Капитал“ използва сумата 70 млн. лв. като отправна точка, но в безбройните си клипове в YouTube и Facebook Михайлов е давал и други суми – например 150 млн. лв. или 100 млн. лв. Нито едно от числата не може да се провери, защото промени в Търговския регистър липсват, а последният качен финансов отчет, за 2018 г., е скромен – приходите са едва 64 хил. лв., а загубата – 666 хил. лв.

В отчета личат и облигационни заеми за 1.87 млн. лв. при 40% годишна лихва, като преди година в интервюто си Михайлов потвърди, че са към други негови дружества, което отваря и друга врата – за източването на дружеството при потенциален фалит. Самото изграждане на парка преминава през множество свързани фирми, като най-важната от тях е „Трежър“ – компанията, която отговаря за художественото изпълнение. Тя е собственост на Силвия Попова и Николай Нинов, двама от обявените в Търговския регистър съдружници в парка.

Въпреки че паркът твърди, че вече не продава акции, истината е различна – проверка на „Капитал“ показа, че търговията продължава. В разговор с един от консултантите на „Тогедър“, който предлага акции, той прави и ясна връзка земя – акции – бизнес. „Не разглеждайте инвестицията точно като инвестиция, а и като наем, защото само хора, които са акционери, могат да правят бизнес в земите на парка.“ Само може да се предположи, че „земите на парка“ вече ще включват и голяма част от Неофит Рилски.

Плетеницата от фирми включва десетки дружества, много от които нямат истинска дейност. Някои от търговете за имоти на общината пък се печелят от обикновени физически лица, дребни акционери в парка. На въпрос на общински съветник откъде те имат пари да купуват имоти за десетки хиляди левове Михайлов отговаря, че много от тях са програмисти, където „заплатите започват от 3 хил. лв. нагоре“ и подобни покупки не са проблем.

„Капитал“ изпрати въпроси към „Исторически парк“ относно продажбата на акции и придобиването на общински земи, но не получи отговор.

Страх и омраза в Неофит Рилски

Когато „Капитал“ говори с жителите в самото село, те не изразиха притеснение нито от парка, нито от превземането на общинска собственост, нито от амбициозните планове на Ивелин Михайлов. Повечето от тях бяха доволни, че „селото е живнало и нещо се случва“. За много от тях страхът е бил, че инвеститорските обещания, както често се случва, ще си останат само такива – обещания. Паркът обаче е факт, както и останалите строежи и ремонти около него. Това е и основната теза на Ивелин Михайлов, която той излага в клиповете си – че иска селото да бъде живо и че дейностите в него му вдъхват нов живот. Допълнителен такъв ще дойде и от хилядите туристи, които очаква да привлече парка.

Но на среща с жители на селото извън границите му тонът рязко се променя. Хората държаха не само да не бъдат цитирани с имена, но и срещата да се проведе извън границите на селото и на общината.

„Хората ги е страх. И нас ни е страх. Хората, с които сте говорили в селото, трябваше да бъдат тук, но се отказаха – от страх. Никой не се чувства в безопасност, откакто се заселиха хората от парка“, казват те. Основните им притеснения са три: че общината ги е изоставила, че хората около парка са секта и че трансформацията в частно село ще приключи с тяхното изселване – доброволно или не.

Последното според жителите се случва от години, като няколко десетки жители вече са напуснали Неофит Рилски и са продали имотите си на Михайлов и компания. Според техните вече бивши съселяни не са имали и голям избор. „Те работят така: идват пред вас и снимат къщата ти. После ти звънят и те питат за колко я продаваш. Ако кажеш, че не се продава, ти казват, че се продава и затварят. На другия ден звънят пак и така, докато не схванеш намека.“ Сигнали към полицията или жалби към прокуратурата обаче липсват. Едно от обясненията за това е, че заплахите винаги са индиректни.

„Капитал“ имаше възможност да се убеди лично в подхода на новите собственици. При второто си посещение в селото в рамките на един ден екипът беше следен отблизо от бял автомобил Volkswagen, брандиран с логото на парка. Когато репортерът и фотографът се качиха да снимат парка от близък хълм, до тях спира и следващата ги кола, а след нея се появява и моторист, който върви след журналистите и ги снима. Същото правят и возещите се в колата.

При излизане от селото следенето продължава до отбивката за магистрала „Хемус“. Час по-късно Ивелин Михайлов публикува някои от снимките във Facebook заедно с обвинения към „Капитал“, че статиите на изданието са коствали на парка „стотици хиляди“ посетители.

На другия ден става ясно, че коли патрулират на входа на селото, а на стъклата на магазините в града са разлепени снимки на журналистите заедно с телефон за информация и насока „ако ги видите“. Телефонният номер отговаря на този на технически сътрудник на „Тогедър“, а във Viber препраща към доброволец в парка и фондацията на Михайлов „Въздигане“.

Самият Михайлов коментира ситуацията във видео във Facebook заедно с близкия до него лидер на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов. В него той директно заявява, че не вярва в законите или институциите в страната, включително полицията и прокуратурата. Казва още, че хората, преследвали екипа на „Капитал“, не са от парка и нито един от тях не е на трудов договор.

Кибуц по старобългарски

Обичаите и ритуалите на новите обитатели на парка са другата причина за тревога на местните хора. Според статия в сайта на Ивелин Михайлов, озаглавена „Бъдещето на недвижимите имоти“, хората от парка търсят „живот в по-малки общности, в населени места с не повече от 100 къщи“. Текстът завършва със следните думи: „Ние сме започнали изграждане на едно подобно място и сме отворени за прием на хора с нашето мислене. Всеки, който желае да стане част от този нов вид място за живеене, може да се свърже с мен или с консултант на фирмата.“

Жителите в селото разказват всевъзможни истории, като всички от тях се потвърждават от множество свидетели. Например молитвите към слънцето. „Вадят една кърпа, отиват в полето, полагат я и започват да се молят на слънцето“, казва един от жителите. Проблем за някои жители са и вълците, които хората от парка отглеждат и съответно разхождат из селото.

Друг ритуал включва събирането на всички от „общността“ в кръг призори на площада, след което всички влизат в кръга и казват няколко думи. Когато всички преминат през кръга, следва тичане до парка.

Гражданка на Неофит Рилски, която не присъства на физическата среща и се свърза с „Капитал“ седмица след посещението на екипа, разказва за случай, при който е била преследвана от брандирана кола, докато е била с детето си. Притеснение пораждат и разказите на гражданите, че в новозакупените къщи в селото живеят по няколко десетки души, които се сменят на всеки два или три месеца.

Михайлов нарича хората около парка „общност“, но все по-често жителите на селото използват други думи – комуна или секта. Тези притеснения са толкова явни, че при срещата за детската градина се налага кметът на селото Петър Добрев да ги опровергава, като заявява на съселяните си, че няма как хората на Михайлов да са секта, защото са православни християни.

Окултният и дори религиозен елемент личи и в самото отношение към парка. Привържениците на „Исторически парк“ не го третират точно като бизнес, а като кауза, от която зависи оцеляването на българската нация. Проблемът с тази формулировка е, че всички, които не са съгласни с вижданията на общността, се заклеймяват като предатели.

„Ивелин Михайлов казва, че всички, които искат да живеят според техните разбирания, са добре дошли. Въпросът е какво правим с жителите, които не искат да живеят по този начин“, пита Георги Андреев. Крайният резултат от превръщането на селото в частно вероятно ще наподобява израелски кибуц – малките еврейски комуни, които се появяват масово през ХХ век. Това затваряне на общността е и една от причините, поради които депутатът Георги Андреев смята, че случаят в Неофит Рилски е и „потенциална заплаха за националната сигурност“, защото прилича на опит за създаване на държава в държавата.

Неофит Рилски, смята той, няма да е последната стъпка. Ако този модел се окаже успешен, той ще бъде повторен. Депутатът изказва и директно предложение къде би могло да се случи това – Михайлов вече е купил лагер в съседното село Староселец.