• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home България

ЕДНА БЕЗСМЪРТНА БЪЛГАРСКА РОЗА – ПАША ХРИСТОВА УИКИПЕДИЯ

Петко Русанов by Петко Русанов
юни 27, 2020
in България
0
ЕДНА БЕЗСМЪРТНА БЪЛГАРСКА РОЗА – ПАША ХРИСТОВА УИКИПЕДИЯ
0
SHARES
90
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter

Паша Христова е българска поп певица от втората половина на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, известна с песните „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, „Бяла песен“, „Ах, този дивен свят“ и др.

Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 г. в София. Израства в софийския квартал Княжево. Корените ѝ са от село Варана, община Левски, където са живели баба ѝ и дядо ѝ. Родителите ѝ се преместват в София и там се ражда Паша. След завършване на гимназия започва работа като чертожничка в комбинат „Балканкар“ – София. Завършва школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. През 1966 г. записва първата си песен „Щъркелът пристигна пак“. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда. Още от самото начало на своята кариера публиката я приема възторжено.

През 1968 г. става солистка в оркестър „София“ – тогава един от най-популярните състави в българската музика. Гастролира в СССР, Чехословакия, Унгария, Югославия, Румъния, ГДР, ФРГ и др.[1] За своите пет творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото.

За нея пишат музика композиторите Николай Арабаджиев, Чеслав Ниемен, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Морис Аладжем, Зорница Попова и др.

Печели международна слава и много награди от конкурси. Между тях: награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова „Яворова пролет“ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала „Златният Орфей“ и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 г. Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български естраден певец.

На 21 декември 1971 г. загива при самолетна катастрофа на летище „София“. Причините за катастрофата и преките виновни не са точно установени.

Дискография

Малки плочи

  • 1969 – „Една година любов“ (SP, Балкантон – ВТВ 10235)
  • 1969 – „Паша Христова“ (SP, Балкантон – ВТК 2856)
  • 1971 – „Паша Христова“ (EP, Балкантон – ВТМ 6377)
  • 1971 – „Пее Паша Христова“ (SP, Балкантон – ВТК 2967)

Дългосвирещи плочи

  • 1972 – „Паша Христова“ (Балкантон – ВТА 1461)

Аудиокасети

  • 1993 – „Повей, ветре“ (Балкантон – ВТМС 7645)

Компактдискове

  • 2006 – „Една българска роза“ (Ню медия груп)

Други песни

  • „Щъркелът пристигна пак“ – м. Зорница Попова, съпровод: „Студио 5“, диригент: Божан Хаджиев (1966)
  • „Дъждовете започнаха“ – м. и ар. Георги Робев, т. Богомил Гудев – от фестивала „Златният Орфей“ (1967)
  • „Море, кажи ми откъде“ – м. Андрей Бендерлийски, т. Димитър Василев, съпровожда оркестър, диригент: Георги Робев – от фестивала „Златният Орфей“ (1968)
  • „Предчувствие“ – м. Светозар Русинов, т. Богомил Гудев (1968)
  • „Среща в неделя“ – м. Георги Костов, т. Владимир Башев, съпровожда ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от 9-ия Световен младежки фестивал – София (1968)
  • „Пролетно ноктюрно“ – м. и ар. Георги Робев, т. Димитър Точев (1969)
  • „Кънкьорката“ – м. Иван Буюклиев, т. Димитър Бъчваров, ар. Николай Куюмджиев, съпровожда оркестър, диригент: Николай Куюмджиев – от малка плоча „Български спортни песни“ (1969)
  • „Утрото ще ни срещне пак“ – м. Красимир Табаков, т. неизвестен автор, съпровожда ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от малка плоча със забавна музика (1969)
  • „Ела в Берковица“ – м. Йосиф Цанков, т. Стефан Етърски, ар. Радко Начков, съпровожда оркестър „София“, диригент: Николай Арабаджиев – от съвместна малка плоча „Песни за Берковица“ (1970)
  • „Колко те обичам“ – м. Зорница Попова, т. Стаменка Христова, ар. Димитър Петров (1970)
  • „Морето се завръща“ – м. Зорница Попова, т. Димитър Точев, ар. Дечо Таралежков (1970)
  • „Пет часа“ – м. Георги Ганев, т. Милчо Спасов, съпровожда ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от малка плоча със забавна и танцова музика (1970)
  • „Яворова пролет“ – трио с Мими Иванова и Мария Нейкова – м. Светозар Русинов – Първа награда на първия радиоконкурс „Пролет“ (1970)
  • Сюита оперетни мелодии – дует с Борис Гуджунов – м. и т. Йосиф Цанков, съпровожда СЕОКТР, обработка и диригент: Вили Казасян – от малката плоча на Йосиф Цанков „Оперетни мелодии“ (1971)
  • Китка народни песни – м. и т. народни, ар. Томи Димчев – от Новогодишна тв програма (1971)
  • „Скрита любов“ – м. Бенцион Елиезер, т. неизвестен автор, ар. Николай Куюмджиев (1971)
  • „Чула баба, разбрала“ – м. и т. народни, ар. Томи Димчев – от мюзикъла „Козя пътека“ (1971)
  • „Леле, свашке“ – дует с Мария Нейкова – м. и т. народни, ар. Томи Димчев – от мюзикъла „Козя пътека“ (1971)
  • „Узни ме, Севдо“ – м. и т. народни, ар. Томи Димчев – от мюзикъла „Козя пътека“ (1971)
  • „Кемене ми дрънка“ – м. и т. народни, ар. Томи Димчев – от мюзикъла „Козя пътека“ (1971)
  • „Нежност“ – б. т. Богомил Гудев, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от плочата „ЕОКТР и неговите солисти“ (1971)
  • „Блика ден“ („Свърши се“) – м. Канафора, т. Милчо Спасов
  • „С целувка“ – м. Бенцион Елиезер, т. Богомил Гудев, ар. Николай Арабаджиев
  • „Пътища“ („Дороги“) – м. Александър Новиков, т. Лев Ошанин
  • „На изпроводяк“ („Провожанье“) – дует с Мария Нейкова
  • „Вечери в Подмосковието“ („Подмосковные вечера“) – дует с Мария Нейкова – м. Василий Соловьов-Седой, т. Михаил Матусовски
  • „Дунавски венец“ („Венок Дуная“) – м. Оскар Фелцман, т. Евгени Доломатовски

Творчество

Търсенията на Паша Христова са многопосочни – балади, популярни песни, политически песни.

Гласът ѝ е специфичен – с огромен гласов диапазон и възможности за драматизъм до най-фините нюанси на нежното музициране.

Самолетна катастрофа от 21 декември 1971 година

Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътуват, Ил-18, е току-що излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета – въжетата, с които се управляват елероните, подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Ремонтът изглежда не е бил извършен съобразно техническите изисквания – проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани, факт, който обаче свидетелства също, че на етапа на проектиране на самия самолет не е била предвидена конструктивна защита, предотвратяваща подобна грешка. Когато машината набира скорост за излитане и се отделя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, като единият двигател се откъсва от корпуса. От 73-мата човека на борда загиват 30.[2] Спасяват се част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред оцелелите са Борис Гуджунов, който е със счупени крайници, и Янка Рупкина – с леки изгаряния. [3]

На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел 23.

Преди трагедията новогодишната програма за посрещането на новата 1972 г. е заснета с активното участие на певицата. Само няколко дни след трагедията цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша Христова.

Награди и отличия

  • 1967 – златен медал на фестивал в Сочи, СССР[1]
  • 1967 – лауреат на фестивала „Златният Орфей“[1] и трета награда за песента „Дъждовете започнаха“
  • 1970 – първа награда на радиоконкурса „Пролет“ за песента „Яворова пролет“ в трио с Мария Нейкова и Мими Иванова
  • 1970 – трета награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния[1]
  • 1970 – голямата награда – златна статуетка на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Повей, ветре“[1]
  • 1970 – първа награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Една българска роза“
  • 1971 – специална награда за изпълнение от Съюза на българските композитори[1]
  • 1971 – първа награда за изпълнение на фестивала в Сопот, Полша за песента „Ах, този дивен свят“. Това е най-голямото международно признание за български поп изпълнител по това време.[1]
  • 1972 – „Заслужил артист“ на Народна република България

Наследство

Творческият потенциал на Паша Христова и песните ѝ не са забравени и днес. Посмъртно е удостоена със званието „заслужил артист“ (1972), а през 2000 г. песента „Една българска роза“ е обявена за песен на столетието.

През 1996 г., по повод 50 години от рождението на Паша Христова, БНТ заснема документалния филм „Спри, мое време“ с режисьор Нушка Григорова в памет на певицата и загиналите музиканти от оркестър „София“. През 2006 г. се навършват 60 години от рождението на Паша Христова. Появява се поредният биографичен филм – „Мистерията Паша“ на Емил Дилчев и оператора Валентин Николов, излъчен по bTV. В края на същата година, 35 години след жестоката катастрофа, журналистите Миролюба Бенатова и Емил Дилчев стигат до засекретени документи по разследването на катастрофата и за първи път става ясно каква е официалната версия за инцидента на летище София през 1971 г. – неправилно свързване на въжетата на елероните. Подобни факти са споменати и в документалния филм на БНТ от 1991 г. „Оцелелите. 20 години по-късно…“ За престъпната небрежност има обвинени пет лица от техническия екип на авиобазата. До съдебен процес обаче не се стига. Показателна е резолюцията на Главната прокуратура по онова време – да не се стига до дело. Причината е финансова. Самолетът е бил застрахован за близо 1 милион долара и при доказана вина на лицата застрахователната компания е щяла да си вземе сумата обратно от държавата. През 2009 г. по повод 50 години Българска национална телевизия в специален юбилеен сайт обявява 50 любими песни от „Златният Орфей“. След гласуване „Една българска роза“ на Паша Христова печели най-много гласове и отново заема първото място сред любимите на няколко поколения българи популярни песни. През 2006 г. БНТ продуцира филма „Музикални следи“ по повод 60 години от рождението на Паша Христова. През 2010 г. БНТ излъчва филма „Здравей, обичам те“ с автор и режисьор Олег Ковачев по повод 40 години от голямата трагедия.

Памет

В първите дни на 1972 г. се появява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. Текст: Дамян Дамянов, композитор: Тончо Русев, аранжимент: Тончо Русев и Митко Щерев, съпровод: ЕОКТР, диригент: Вили Казасян, изпълнител: Лили Иванова. Песента е записана в албума на Лили Иванова „Обичам те“.

https://przone.info/wp-content/uploads/2020/06/Една-българска-роза.mp4
ADVERTISEMENT
Previous Post

ЧАСТНОТО СЕЛО ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК В. КАПИТАЛ

Next Post

ЕДНА СТРАХОТНА СТАТИЯ В СТАРАЗАГОРСКИ ТАТКОВЦИ ПУБЛИКУВАНА ОТ ХРИСТО ИВАНОВ

Петко Русанов

Петко Русанов

Аз съм от Стара Загора.

Next Post
ЕДНА СТРАХОТНА СТАТИЯ В СТАРАЗАГОРСКИ ТАТКОВЦИ ПУБЛИКУВАНА ОТ ХРИСТО ИВАНОВ

ЕДНА СТРАХОТНА СТАТИЯ В СТАРАЗАГОРСКИ ТАТКОВЦИ ПУБЛИКУВАНА ОТ ХРИСТО ИВАНОВ

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

19
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

9
РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

януари 7, 2023
145 години от Трънското (Шопското) въстание

145 години от Трънското (Шопското) въстание

декември 31, 2022

Последните публикации

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

януари 7, 2023
145 години от Трънското (Шопското) въстание

145 години от Трънското (Шопското) въстание

декември 31, 2022
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist