От записките на космонавта Алексей Леонов:
Космонавтът, който за първи път в историята на човечеството излезе в открития космос, не можеше да се върне обратно.
Той безцелно се рее в края на 5-метрово въже над планетата, но когато идва време да се върне, се оказва, че скафандърът се е разширил и не минава през шлюза.
За да влезе обратно, той трябва да намали налягане в скафандър до 0,27 земно налягане - това се случва някъде на три километра над Еверест.
Чудо, но той не губи съзнание.
Да, но сега вторият шлюз не го пуска. Успява да го премине едва когато грубо нарушава инструкциите - напред с главата, а не с краката. Влизайки при другарите си той рухва на пода.
Едва поел си дъх, идва новината - автоматичната система за връщане на Земята е аварийно изключила. Отново, за първи път в историята на човечеството, се налага корабът трябва да бъде върнат на планетата ръчно.
И тогава отново лоша новина: на новия кораб "Восход - 2", единственият прозорец е настрани. От него се виждат само звезди. Стартираш двигателя погрешно - и вместо да се върнеш, отлиташ в космоса и оставаш там завинаги.
Космонавтите отчаяно лазят из пилотската кабина, надниквайки от различни ъгли в злощастния илюминатор, мъчейки се да изровят от паметта си къде се намира Голямата мечка и къде е Земята. Най-накрая запалват двигателя.
Вероятно вече звучи смешно, но отново, за първи път в историята на човечеството, те заемат местата си при работещ ракетен двигател, чието ускорение може да ги превърне в кайма.
За тях остана загадка къде ще кацнат. От приземяването малко помнят. Събуждат се, излизат. Затъват в преспи до кръста. Студ - минус 30. На кораба има много спасителна джаджи - куки за риболов, отблъскващи акули приспособления, един пистолет TT и т.н. Но срещу студа - нищо. Космонавтите свалят скафандрите си, излива се по пет литра пот от всеки, запалват огън голи, внимателно се увиват и започват да чакат, периодично пускайки морзовия код - SOS.
Те не разнообразяват текста - какво да пишат на цялата планета? "Ние сме съветски космонавти, намираме се..., дявол знае къде, чувстваме се зле ...".
Но сигналът явно не е достатъчно силен. Космонавтите обикалят през преспите. В крайна сметка SOS е прехванат в Бон. Германците съобщават в Кремъл, а там направо не вярват на информацията - единственото нещо, което в Центъра за управление на полетите знаели, относно изгубените космонавти е, че те са се приземили някъде из Русия.
Стотици вертолети излитат в спасителна акция претърсвайки околността.
Междувременно по руската телевизия съобщават, че космонавтите благополучно са се приземили и отдъхват в санаториум. Става очевидно, че паузата между тези съобщения и появата на астронавтите на екрана, вече е доста продължителна. Под силно напрежение Брежнев звъни на Корольов и пита какво по дяволите става. Корольов нервно му отговаря: "Моя работа е да се грижа за космонавтите, Вашата е да информирате. Вие прибързахте, не аз".
Накрая един от хеликоптерите забелязва огън и до него двамата злополучни астронавти. Невъзможно е обаче да кацне. Група скиори тръгват пеш, за да прочистят терена с брадви.
Но подаръци се изсипат от небето - топли дрехи и коняк.
Резултатът - всички дрехи висят по дървета, а кутиите с коняка са изпочупени... Космонавтите продължават да зъзнат, гледайки мрачно...".
* Восход-2 —съветски пилотиран космически кораб от серията "Възход", излетял на 18 март 1965 г. от космодрума Байконур. Екипаж: Павел Беляев - командир, Алексей Леонов - пилот. По време на полета има 7 аварии, по думите на Леонов, при три или четири от тях е имало сериозна опасност за живота на екипажа. Най-значима от тях е отказа на системата за управление, когато се включва автоматичната програма, но няма връзка със Земята. Източник: liveinternet.ru
