Средновековната Башовишка църква се намира на около 3 км от църквата „Св. Георги“ в с. Орешец, в местността „Башевица“, в близост до пътя за Белоградчик. Разположена е на левия бряг на Скомлянска река, в подножието на Столова планина.

Днес този старинен храм се намира в развалини, стените му стърчат на места до около 2 м., целият е обрасъл с растителност и е трудно различим. През 1950 г. „полусрутената църква“, както я описва изследователят й – Г. Кожухаров, е била запазена до рухналия й свод. Но през 20-те години на XX в. църквата е била почти здрава. Тогава била извадена само вратата и горният каменен праг, а на свода е имало голяма надлъжна пукнатина. Последната, без да е поправена на време, е причина, в крайна сметка, църквата днес да е изравнена със земята.

Местното население е наричало тази църква „латинска“, а Столовата планина югоизточно от нея – „Пусто загоре“. При църквата е имало некропол, съществувал през средновековието и през последвалите векове. За това свидетелстват разкритите тук стари каменни кръстове. Два от тях са с еднаква форма и дата 1797 г., а друг със старинен вид и врязани върху него имената Улита и Неделя, с дата 1711 г. Според местните предания някога село Орешец се е намирало в тази местност и вероятно тогава църквата е служела за гробищна.

Какъв е бил патронът на Башовичката църква днес никой не знае, не се знае и кога са престанали да служат в нея.
В архитектурно отношение църквата представлява правоъгълна, еднокорабна и едноапсидна сграда с голяма, по-късно пристроена нартика. Вътрешната дължина на наоса е 5,70 м, а широчината – 3,85 м. Дълбочината на апсидата е 1,95 м, а широчината й 3,05 м. Корабът е бил засводен с полуцилиндричен свод, който е започвал на 2 м от пода. Дебелината на стените е 0,95 м, а тази на апсидата 0,83 м. Подът на църквата се е намирал на 0,65 м под нивото на терена и е постлан с каменни плочи. Храмът е имал вход от запад, и е бил осветяван от три малки прозореца-мазгали (два на южната стена и един на апсидата). Църквата има четири ниши, намиращи се в олтарното пространство, една от тях, на северната стена в североизточния ъгъл, е дарохранителница. Олтарният камък не се личи, вероятно е затрупан под развалините.

Гредежът на църквата е от ломен камък и бигорови блокчета споени с хоросан, използвани са и два пояса дървени сантрачи. Сградата е била покрита с каменни плочи.

В заключение може да се добави, че фреските от апсидата на Башовичката църква са стояли по-високо от най-старите стенописи в Боянската църква.