Измежду разчленените юgоизточни склонове на Лудогорското плато бликат около 30 извора, разположени сравнително близко един до друг. Това са прочутите Девненски извори – най-големите карстови извори в България. Всяка секунда от тях се изливат коло 3200 литра вода.

Силно окарстените варовици на Лудогорското плато като сюнгер поемат падналите дъждовни води. В дълбочина тези води образуват много подземни потоци и реки. Така водоносният скален пласт с повърхностно разкритие подхранва едноименните извори в Девненската долина. Най-голям и многоводен е Бездънният извор. Макар и силно варовита, водата му е приятна за пиене.

Най-красив е Вълшебният извор (старо име- Малкият Хавуз). От главното му гърло, на дъното на образувалото се езеро, блика огромен спокоен фонтан. В зависимост от ъгъла на слнчевите лъчи вечон движещата се кристална вода създава невероятна цветна феерия. Всеки извор има своя неповторима хубост. Много популярни са Лудетината, Адата, Суютлията, ОКото, Халкалията, Карадипсиз идр.

Водата на изворите е с постоянна температура (17 – 20 градуса), не замръзва през зимата и не се влияе от сезонните климатични промени. Затова река Девня, която събира водите им, е постоянно пълноводна. Тя има пет пъти по-голям дебит от мнохо по-дългата Провадийска река, в която се влива.

Любопитно: Водното богатство на Девненските извори било познато и използвано още в древността. Край тях възникнало голямо тракийско селлище, което римският император Траян завладял към края на 1 в.сл.Хр. Той го превърнал в мощна крепост, която нарекъл Марцианополис. Според преданията Вълшебният извор бил любимото място за отдих на сестрата на императора Марциана, затова и изворът бил наречен на нейно име. От Марцианополис излизали пет каменни римски пътя, които водели към Анхиало (Поморие), Одесос (Варна), Дуросторум (Силистра), Добруджа и Никополис ад Иструм (Никюп).