В Родопите е вградена
символиката на
Христовото разпятие
Константин Велики праща майка си Елена да търси разпятието.
Днес е Кръстовден, в който християнството скланя глава пред разпятието. Реликви
от Христовия кръст са пръснати по широкия свят. Споменът за светинята е съхранен
и у нас. Само ние имаме Кръстова гора.
Елена с животворящия кръст в базиликата “Св. Петър” в Рим.
Тя издига клони към небето близо до родопското село Борово. Според библейски
историци Исус е прикован на разпятие от борово дърво.
Гробът Господен в Йерусалим
Римляните обръщат цели гори в инструмент за мъчителна смърт. Само по време на
обсадата на Йерусалим през 66-70 г. дневно са разпъвани около 500 жертви.
Синодалната палата
Търсенето
Парчето от кръста, което проф. Божидар Димитров показа през 2009 г.
на Светия кръст
Той е наричан още Честен и Животворен. Именуват го кръст Господен, кръст на истината
и Дърво на живота. Символ е на победата на Христос над сатаната. Като символ сменя
рибата на ранните християни.
След целувката на Юда в Гетсиманската градина Исус е осъден по “кратката процедура”.
Така както днес съдят апашите. За 24 часа неговото дело минава през пет инстанции.
Пилат си измива ръцете и Спасителя тръгва към Голгота. Разпнат е между двама разбойници.
Константин Велики първи се сеща за реликвите около сакралната смърт. Императорът
легализира християнството и праща майка си Елена да търси светините. Тя пристига
в Йерусалим през 326 г. Вижда, че над гроба Господен е вдигнат езически храм.
Елена нарежда
да съборят
поруганието
После сочи на работниците да копаят надолу. Показват се три кръста. Кой е на
Исус и кои са на разбойниците?
Според римския историк Руфинус загадката е решена по следния начин. Умираща жена
докосва трите кръста. Два пъти нищо не се случва, при третия се изправя на крака.
Така е идентифициран Животворният кръст.
Той е нарязан на парчета, някои остават в Йерусалим, основното е пренесено в
Константинопол. След превземането на града от османските турци реликвата влиза
в султанската съкровищница.
Легендата гласи, че руският цар пратил богати дарове на падишаха. Заръчал на
хората си: “Като поиска и той да ви даде подаръци за мене, кажете му, че вашият
цар не желае нищо друго освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата
ви.”
Султанът харизал
на царя реликвата
“Що си сторил? – рекла майка му. – Знаеш ли, че този кръст крепеше твоята власт
и сила. Веднага пусни потеря подир московците и го върни!”
Главата на империята послушал майка си, но преследвачите останали с празни ръце.
Московците потънали в дебрите на Родопа планина и станали неоткриваеми. Тук изкачили
днешния връх Кръстов, където имало български манастир. Дали на монасите Христовата
светиня да я скрият докато мине бедата.
Скоро обаче манастирът бил бастисан от турците. Огън и сеч сринали Божията обител.
Преди да се разбягат, черноризците успели да скрият, реликвата в подземен тайник.
Така е поставено началото на култа към Честния кръст.
Родопският
Паисий
Това е атонският йеромонах Григорий, който пристига през 1838 г.
Отчето е с изключителни заслуги за пробуждането на Родопския ислямизиран край.
Открива духовни огнища, които сеят просвета.
Историчката на Кръстова гора Мария Манолова пише: “В своите проповеди отец Григорий
наричал Средните Родопи Кръстогорие или Кръстата гора. Той непрестанно убеждавал
християните, че няма от какво да се боят и тревожат, тъй като те живеят в Кръстатата
гора, която се закриля от Честния кръст и Господ и св. Богородица ще ги пазят!”
“Този факт – аргументира се тя – е потвърден в записките на неговата ученичка
Рада Казалиева и в историческите изследвания и статии на Христо Попконстантинов,
Андрей Печилков, Петър Маринов, Стефан Барбов, Мария Манолова, Иван Ставракиев,
свещ. Константин Канев, свещ. Петър Станчев, Щильон Казалиев, Христо Гиневски.”
Видението
на Йорданчо
Йордан Стойчев е родом от село Ковачевица. Йорданчо, както му викат, бил странник.
Бягал от светския живот, имал видения. През 1933 г. пристига в Борово.
Една нощ прекарва в бдение на връх Кръстов. Там звездите му разказват историята
на землището. За кръста Господен, скрит в разрушения манастир. Небесен глас му
заръчва да вдигне висок кръст на същото място.
Йорданчо се среща с цар Борис III. Докато му разказва преживяното, влиза офицер,
който също “не е от мира сего”. На него му било обяснено как точно трябва да изглежда
новият кръст. Решено е да се изработи 66-килограмова метална отливка.
На 1 май 1936 г. разпятието е осветено на източното възвишение на върха. “В края
на водосвета – описва ритуала Манолова – на менчето със светена вода кацнало бяло
гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан
Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже
къде се е намирало старото манастирско аязмо.”
Тодор Живков
стреля наоколо
В годините на зрелия социализъм Кръстова гора е част от ловното стопанство “Кормисош”.
В района Тодор Живков стреля по едър дивеч. Не взема на мушка обаче кръста на
Йорданчо, защото е православен комунист.
Сега Кръстова гора е култов комплекс от църкви, параклиси и монашески килии.
Поклонниците влизат през арка, палят свещи, целуват икони, казват молитви. Извършват
и други ритуали.
На Кръстовден най-ревностните вярващи пренощуват на тази осветена земя. Както
приснопаметният Йорданчо.
Каквото сънуват, това ще им се случи, казва поверието. Денем събират камъчета,
които наподобяват Христовия кръст.
Светият синод вижда в гората
“окултизъм”. Това е най-опасната
дума за ортодоксалните богослови
Кръстова гора е свидетелство за разминаването между Българската православна църква
и миряните. Догматиката проповядва едно, народът скланя глава пред друго. Чернокапците
не могат да го приобщят към себе си.
Богословите в Светия синод не признават Преподобна Стойна и Ванга. Двете незрящи
пророчици били “врачки”, отсъждат ония с дебелите заплати от свещоливниците. Хората
обаче ги имат за светици.
Същият е случаят с Кръстова гора, между клоните на която синодалните старци виждат
да се провира злото.
В “Църковен вестник”
излезе статия като
в “Работническо дело”
Едно време партийният официоз громеше всяка стъпка встрани от научния комунизъм.
Синодалният го направи срещу ония, които не зачитат догматичния катехизис. През
2002 г. “Църковен вестник” излезе със статията “Кръстова гора – предизвикателство
и мисия”.
“Явлението Кръстова гора е едно предизвикателство за нашия църковен живот. Това
е най-бързо развиващото се поклонническо средище у нас. Преди 15 години там не
е ходил почти никой. Преди 10 години там е имало само една църквичка”, лъже църковният
орган.
Дори когато гората вече е в свободна България, а Смолянско още е под османска
власт, с риск на живота вярващи минават границата за поклонение.
Синодалното издание
продължава:
“Днес това е постоянно разрастващ се православен поклоннически комплекс с две
църкви и 15 параклиса. Хиляди българи тръгват всеки петък към този родопски връх,
за да присъстват на уникалната полунощна литургия под открито небе. В нито един
храм или манастир в България не се събират толкова много люде всяка седмица, които
да вземат участие в православно богослужение. Дошлите веднъж после се връщат втори,
трети път. Какво ги привлича?”, питат журналистите в расо. “Преданието за средновековния
манастир и за заровената част от Светия Христов кръст не се основава на никакви
документи и исторически извори”, възмущават се те сякаш религията е научнообоснована.
По-нататък
четем:
“Мнозина тръгват към Кръстова гора с очаквания за свръхестествени “феномени”
и небесни експлозии. Някои се отдават на странни действия като “зареждане” чрез
прегръщане на дървета и промушване през клоните им. Други търсят и намират “енергетичните
места”. Трети очертават с камъчета кръгове и лазят в тях на четири крака.”
“Подобни суеверия и окултистки практики, сергийките с парацърковен кич и кебапчийниците
карат някои да поставят под въпрос православния характер на явлението.”
Думата “окултизъм” винаги е плашела ортодоксалните чернокапци. Тя съдържа мистика,
която не могат да обяснят. “Парацърковен кич” пък е ново явление в българския
език.
Сега богословите
влизат
в дълбочината
на проблема
“Но Кръстова гора не е завършена даденост, която да коментираме отстрани. Тя
е един процес, в който ние – с действие или бездействие – участваме. Тя е това,
което ние направим от нея. Това е най-жадното за мисионерство място в България.
Защото десетките хиляди, които тръгват на път към него, се отправят към чудото
на Кръста, т. е. към Христа. Далеч не всички от тях познават православието, но
нали Лечителя е дошъл не за здравите, а за болните. Тъкмо затова е и спасителната
православна проповед.”
Ето го пак новото словотворчество: “Парацърковният кич не се ражда на Кръстова
гора. А ние, православните християни, можем да направим много, щото той да умира
там.”
Финалът е пак
за проклетия
окултизъм
“На Кръстова гора окултизмът се опитва да дели мегдан с Православието. Нашата
църква е призвана всеки път да удържа победата в този вечен двубой. Защото на
това място тя е неоспорваният център чрез храмовете и литургията, докато окултистките
практики са периферни. И още, защото тя е въоръжена с непобедимото оръжие на Светия
кръст.”
Реликвите от
Перперикон
и Охрид
През Възраждането кервани българи пътуват до светите места да се поклонят на
Божи гроб. Връщат се с титлата хаджия и планина от армагани. Освен вода от река
Йордан, божигробски щампи и броеници има и “палестински кръстове”. Това са реликварии
с парченца от разпятието.
През 2002 г. проф. Николай Овчаров откри такъв образец в подножието на Перперикон.
Той обаче е далеч по-ранен, направата е от IX-X век. Върху едната страна на бронзовия
кръст е стилизиран разпнатият Исус, на другата е Богородица.
В кухината специалистите откриха материя, наподобяваща дърво. Без съмнение с
претенция за произход от Христовия кръст. Сега може да се види в църквата “Св.
Успение Богородично” в Кърджали.
Според проф. Божидар Димитров друг реликварий е пратен лично от майка Елена в
Охридската епископия Юстиниана Прима. “Няма съмнения за произхода на тази реликва”,
категоричен е професорът.
Парчето от Честния кръст е около 10 сантиметра, положено в сребро с позлата.
През Първата световна война е спасено в старите предели на България. Съхранявано
е в секретния фонд на Националния исторически музей. През 2009 г. Божидар Димитров
го извади на светло.
По стародавна традиция находката беше нарязана. Основната част отиде в Кръстова
гора, другите заминаха по други краища на българската земя. Частица прибра и Вселенският
патриарх срещу мощи на св. Власий.
