На 20 юни 1951г. в концлагера Белене е убит полковник Димитър Младенов. След 9 септември 1944г. е репресиран от комунистите. През юни 1948г. е арестуван по обвинение за действия против партизаните в Македония през войната. Без присъда е въдворен в лагерите в Куциян и Белене.
През 1992г. полк. Д. Младенов е предложен на президента Желю Желев за посмъртно повишаване в чин генерал – майор. Ж. Желев обаче отказва. Така след като комунистите убиха един достоен български офицер, герой от Втората световна война, сражавал се успешно с германските войски, те не позволяват и до днес реабилитация на името му. През 2008г. излиза книгата за полк. Д. Младенов на Христо Троански “Кажи кога да умра“.
Той е роден на 14 октомври 1895 г. в Банско, в многoдетното семейство на Марко и Милана Младенови. Има шест сестри и един брат. Семейството се включва от рано в революционните борби в Македония. Баща му Марко е четник в четата на войводата Радон Тодев за време на Илинденско – Преображенското въстание през 1903г. и бил един от шестимата четници, оцелели в боя, при който загива войводата. По времето на Балканската война (1912-1913), Марко Младенов е в четата на войводата Христо Чернопеев, която след завършването на войната го препоръчва да бъде назначен от генерал Стилиян Ковачев за общински съветник на Банско.
През 1914 г. Димитър Младенов се записва във Военното училище во София. Завършва го през 1916г. Участвувал в Първата световна война, първо в Шумен, а после е изпратен на Солунския фронт в Македония. Служи в различни артилерийски части. В края на войната в 1918г. за кратко е заложник на силите на Антантата. След освобождението от военен лагер с чин майор Д. Младенов се връща в България.
През Втората световна война служи в Македония в състава на 15-та пехотна Охридска дивизия със щаб в Битоля. Командва 15-ти дивизионен артилерийски полк към дивизията. След като нейния началник генерал Иван Маринов става военен министър в септември 1944г. той поема командването на дивизията. Записва името си по време на боевете с германските войски при отбраната на Прилеп. Проявява изключителна храброст. Изоставен от българското ОФ правителство, води тежки боеве с превъзхождащи германски войски и не позволява да бъде унищожен гарнизона му. Заедно с войските си, чиновници и техни семейства полк. Д. Младенов успява да изтегли гарнизона си към България.
Убит е от комунистите в лагера Белене през 1951г. Дата на смъртта му – 20 юни 1951г.
Военна служба:
1917-1918г. – 3-ти гаубичен артилерийски полк;
? – 7-ти артилерийски полк;
? – 17-ти артилерийски полк;
? – 7-мо полско артилерийско отделение;
1928г. – Командир на батарея в 4-ти артилерийски полк;
1933г. – Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири;
1933г. – Командир на батарея в Артилерийската школа;
1934г. – Завеждащ учебната част на Артилерийската школа;
1934г. – Командир на артилерийско отделение в Артилерийската школа;
1935г. – Командир на 2-ро конно артилерийско отделение;
1935г.- Командир на 2-то товарно артилерийско отделение;
1940г. – Командир на 1-ви дивизионен артилерийски полк;
1942г. – Командир на 15-ти дивизионен артилерийски полк;
5.09.1944-10.1944 – Командир на 15-та пехотна дивизия;
1944 – Началник на артилерийския отдел на 4-та армия;
? – Началник на артилерийския отдел на 2-ра армия;
1946 – Началник на артилерийското отдел в Шаба на войската;
1947 – В запас.
Офицерски звания:
05.10.1916г. – Подпоручик;
30.05.1918г. – Поручик;
30.01.1923г. – Капитан;
26.08.1934г. – Майор;
06.05.1937г. – Подполковник;
06.05.1941г. – Полковник.
Награди:
Орден „За храброст“ 4-та степен, 1-ви клас;
Орден „Св. Александър“ с мечове.
Информация от: Янко Гочевъ
