ЗА НАРОДНА СВЯСТ, ДОБРО ПОМИНУВАНИЕ И РОДНА РЕЧ“
През 2020 г. се навършват 200 години от рождението на д-р Иван Богоров. Сред плеядата на българските възрожденци Богоров заема особено място, почитан, своеобразен, но и не напълно разбран. За правдивият му образ трябва да се вземат предвид атмосферата, обществените, политическите, икономическите и културните отношения на неговото време -епоха на национален подем, на кипеж, на народно възраждане и утвърждаване, време на остра борба между старото и новото, за национално-културна самостоятелност, на просветителство, революционни изяви, на изграждане на българското национално самосъзнание. През целия си живот Богоров е активна обществена личност, пряко участва в борбата за културно-национална самостоятелност на българския народ, на която подчинява своята учителска, книжовна и журналистическа дейност. Той издава 14 различни вестника и списания, редактира четири други вестника, написва, превежда и издава 34 книги, брошури и речници. Забележителното му творческо дело и родолюбие му отреждат заслужено място сред най-големите възрожденски дейци.
За българите той винаги ще си остане Първият: написва първата българска граматика на говорим новобългарски език, събира и издава български народни песни и пословици, съставя българо-френски и френско-български речник, той е първият издател на български вестник „Български орел”, издава първото българско списание по икономически въпроси и първия български художествен пътепис, един от първите популяризатори на научни знания сред народа ни.
Описание на Карлово от д-р Ив. Богоров през 1868 г. „На два часа раздалеч от Калофер, при самите поли на Стара планина, ся нахожда Карлово, един от най-ръкоделните градове в Турско. Жителите му окол 15 хил. на брой са турци, българи и евреи. Неколцина от българите обръщат търговия с всякакви стоки, за които имат каменни маази в чаршията, а останалите се поминуват с работенето на гайтаня, както и в Калофер. Евреите продават манифактура на дребно.. Най-главното произведение на Карлово е гюловото или трендафиловото масло, което излазя повише от околните села, нежели от самий град.“.
д-р Ив. Богоров, скица от Й. Иванов, 1891 г.
Печатницата в Лайпциг, в която през 1846 г. е отпечатан първия български вестник „Български орел“
