Друзья, а днес ще напиша някои неща, какво прави България за българите в Украина. По думите на Абажер от Крим е недостатъчно, малко е. Ребята, вие знаете, че
след Освобождението, на Берлинския конгрес територията на България е орязана. Като държава остава от Дунав до Балкана – Княжество. От Балкана на юг – Източна Румелия. Следва в 1885 г. Съединението на двете части, без съгласието на другите държави – всичките. Някои са искали въобще да я няма тази държава. Следват войните – Балканска, Междусъюзническа, Първа световна, Септемврийско въстание, присъединяване към блока на Хитлерска Германия, партизанско движение и Съветска окупация, накрая в Соцлагер.
Виждате, още не стъпила на крака и кървави проблеми. Едва ли някой си е спомнил за преселниците. А в съветско време и да са знаели, вече не е могло да има връзки. В СССР имаше – съветский человек.
Аз знам болката на преселниците, бежанците, че почти 200 години никой не се е заинтересувал от тях. Причините са сложни и вие, самите, много добре разбирате. И Никой не е упрекнал гласово Прародината.
Не съм чула, освен един човек, а всеки я обича тъй както първите дядови са я обичали – силно и малко романтично
, защото не я познавахте. Но и сега любовта ви е голяма и същата.
България също ви обича като свои чада. Но това тя можа да изрази едва след развала на СССР. Когато Украина стана Независима държава.
Ние, в Одеса, получихме тогава съветски кинотеатър за културен център. Нужен беше ремонт и преустройство.
Президент на Асоциацията беше Федор Каражеков. Дойдоха посланика Д.Димитров и Генералният консул Константинов да го видят, директор беше М. Ченков. После пристигна първата правителствена делегация, ръководена от Премиера на България Иван Костов, с много известни личности. Няма да изброявам. Срещата беше в банка. Нали така? Костов каза, че „България ще помогне с 30 Хил. долара и следващия път да посрещате гости вече в центъра“. Така се случи, че вече Антон Киссе беше президент на Асоциацията. Под негово ръководство се извърши ремонта. И той, и много още българи и не българи даряваха пари и безплатен труд. България помогна със средства и когато Собора в Болград горя.
Българският народ не знаеше, че хиляди българи са се преселвали или бягали в Русия по време на робството. След посещенията на многото делегации вече се знаеше. Как да помогне на своите братя – няма книги и учебници на бълг.език? Събираха, изпращаха. ВЦБК направи библиотека и по селата също. Книги продължиха да се даряват и от делегациите, както портрети на революционери, поети,
писатели и пр. литература.
България реши да приема студенти, да дава гражданство. Агенцията за българите в чужбина, тогава директор беше Пламен Павлов, започна с организация на конкурси за деца – най-малките, изпращаха рисунки, стихчета, получаваха награди чрез Консулството. После по-сериозни конкурси, фестивали и т.н.
Границите бяха открити по споразумение между двете държави.
Всички президенти и вицепрезиденти, министри, митрополити и т.н. идваха. Тези посещения създадоха прекрасни връзки с Украина
Запознаха се от какво имат нужда българите. Освен което писах вече изпращаха дълги години делегирани преподаватели в университетите в Одеса – ОНУ, педуниверситет, Запорожье, Болградска гимназия и др., хореографи, в много села и градове.
„Българска памет“- (фондация) подари много антени за телевизори по селата, пособни материали в училищата, в Одеса в центъра – телевизор и приставка, за да се използва връзка с българската телевизия. Събираха се българите да гледат предавания. Но някой взе, за себе си, приставката и България изчезна. Не умеем да ценим понякога. Проработва егоизма.
Аз знам, как пътувахте да търсите корените си, как падахте на колене и целувахте земята на прадедите си и се връщахте със сълзи на очи да ми разказвате пред микрофона. А първите делегации от България? В Кулевча донесоха пръст от земята на прадедите, гледаха музея „ами то същото като у нас – люлката, дрехите…“ и сълзи…. А в Заря чакахме денонощие в Двореца на културата, а като дойдоха цялата зала плака. А в Болград първият ансамбъл от Южна България като дойде и българска телевизия, целият площад плакахме. Трудно ми е и сега ме стяга сърцето… С една дума, намерихме се и продължаваме да се търсим и общуваме. А как вилшанци се намериха с алфатарци, колко задушевни срещи! Анатолий Нестеров, председателят на българското районно дружество във Вилшанка и Радка Желева кмет на Алфатар толкова много направиха за тези връзки. Алфатарци направиха Нестеров „почетен гражданин на Алфатар“. А църквата в Лощиновка нали българи от България я възстановиха.
Нима може на това да се каже, че е малко.
Най-важното беше да се разреши общуването от двете държави. Останалото зависеше от нас. Нима при СССР това беше възможно? Трябва да оценявате, приятели. Тези две наши Родини, Прародини не малко направиха и правят, и при тежки ситуации. Но българи зад граница от България има в целия свят и тя трябва да мисли за всичките, Абажер. Лесно ли е?
Това трябва да е вече наша инициатива. Като паметниците, които Асоциацията поставяше, но скулпторите бяха от България. Подаряваха ги. Както и фондациите.
Инициатива, проект, на Асоциацията беше български буквари, детски книжки, костюми за ансамблите, музикални инструменти за училищата, – получиха ги.
Имаше въздушна линия Одеса -Варна, Одеса – София. Беше спряна известно време. Неотдавна Валери Симеонов, вицепремиер на България я възстанови, след посещение в Одеса.
Абаджер, България продължава да плаща на бесарабци-учители в неделни училища. Вече Бесарабия има свои кадри, но България продължава да организира безплатни курсове за учители по български език. Но вие, мои хорошие, сами се отказвате, защото капризничите. Това стана миналата година за юли месец. Безплатно всичко. От Великотърновския универдитет преподавателите излизаха в отпуск през август, предложиха обучението да бъде през юли. Запорожци се отказаха. Искат август. Аз умрях от срам, защото аз ходих в университета. Втори път, простете.
Има много да се пише, но дотук ще спра. Ще кажа само още,.че на радиото и телевизията България също помогна. Издателският център „Тангра Тан Нак Ра“ даже не знам как да благодаря. Много книги исторически ми подари, най-новите, както и издателят на списание „Авитохол“. Иначе как щях да правя историческите страници по телевизията и радиото и по ваше желание да пиша в „Българско обозрение“ кои сме ние българите, откъде сме дошли по тези Балкански земи. Много дълго печата вестника моите статии. Много българи ми благодариха, а аз благодаря на главния редактор Мария Попова, че ги печаташе. Но целта на всички ни беше една – възраждане на всичко българско. И аз като вашите библиотеки, нямах никакви материали на български език.
Благодарна съм от сърце на българското радио БНТ, което толкова касети ми изпращаше с исторически предавания, за известни личности в България, писатели, поети и т.н. така че и чрез пресата вече се запознавахме с Прародината.
Не казах за групата лекари от „Св. Екатерина“, ръководена от д-р Ацев, изпратени от главния лекар проф Чирков, по молба на Антон Киссе. Болницата в България още в соцвреме беше създадена от проф. Чирков, с негови средства. И там се лекуваха наши бесарабци. безплатно. А в Петросталь групата сърдечни лекари работиха безплатно, лекуваха сърдечно болни българи от цяла Бессрабия безплатно. Не отказваха и на други националности. По договор с Одесса беше създадена Украино-Българска кардиологически поликлиника, дъщерна на болницата „Света Екатерина“. Две годни главен лекар беше д-р Ацев и пак българите и други националности бяха лекувани безплатно. Да благодарим на проф Чирков, д-р Ацев и другите лекари.
После имаше още една група лекари, които донесоха лекарства за Болградската болница.
Още да пиша ли? Не. И аз така мисля. После всего мы можем сказать, что Болгария мало делает для наших болгар? Помогала и Правительство и многие фондации, общественные организации и т.д. И создалось общество „Родолюбец“, и телепередачу для болгар за границей создали на телевидение „Скат“, наша Райна Манджукова ведет передачу, опять же Валери Симеонов.
А что „Алфа“ сделала для болгар в Украине. Ничего. Они ездят в Москву и в Крым, с тех пор как он стал русским и встречаются с болгарами, конечно. А когда я приехала в Болгарию подарила им три диска, тогда обсуждали в Болгарском перламенте геноцид или не геноцид унищожение армян от турков. Я им выслала мой фильм с документальным материалом и передачи о бессарабцев. Ихний депутат целый месяц держал материал при себе, пока я не позвонила. Отдал, использовали, как мне сказал режиссер для геноцида. Но конечно не сказали откуда материал, а о бессарабских болгарах ничего не передали. Хотели вернуть мне диски. Зато, когда были выборы, сколько раз меня просили согласиться стать председателем выборной комиссии в Генеральном консульстве, как представитель ихней партии. Не хотела я заниматься политикой, тем более ничего не зная, что там в Болгарии. Пусть Светлана Драгнева скажет сколько раз ей звонили и она приходила ко мне.
Я закончу, а завтра чуть-чуть напишу и, дай Бог, что больше не слышала таких выступлений, не хочу принимать участие. Само да не ме предизвикват. Ако има грешки, извинете. Два пъти проверявам и пак има, но и така е понятно. Приятна вечер.
