Идеологически войни на елита (Част 2) МАРКО ПИЦУТИ

 Нарушаване на клаузите на Версайския договор за военните ограничения

   За да се даде ход на Втората световна война, не е достатъчно само да се превъоръжи германската армия с танкове и самолети. Необходимо е и да се обучат войските да си служа с най-модерните бойни средства. На дневен ред застава проблемът как да се заобиколят забраните, наложени от Версайския договор, който предвижда учредяването на междусъюзнически надзорни комисии на германска територия със задачата да забранят евентуалните опити за масово реорганизиране на армията. Решението е в съучастието на комунистическа Русия още през 1922г., тоест преди идването на власт на Хитлер.
Германските артилеристи се обучават в полигоните за стрелба в Луга (близо до Ленинград), докато войниците от известните танкови дивизии се учат да управляват блиндираните си машини, произведени от Круп и Рейнметал, в Каторг – в околностите на Москва. И тук може би е мястото да добавим, че всички авиатори на нацистката военна машина, които воюват между 1939 и 1942г., се подготвят в лагерите на Липецк, Саратов и Крим.
Няма нищо странно в това, че още през 1937г. Уилям Темпъл, англикански архиепископ от Йорк, принадлежащ на обществото Пилигрим, безсрамно заявява: ,,Вероятно ще трябва да се стигне до нова ужасна война, за да се върне авторитетът на Обществото на народите (прототип на ООН); може и да се случи днешните, а и идните поколения да бъдат пожертвани, за да се затвърдят позициите на Женевската лига, така както последната война бе необходима за нейното създаване.“ И така, само две години по-късно полският посланик във Вашингтон граф Джордж Потоцки, като се позовава на разговор с Уилям Булит – по онова време американски посланик в Париж, агент на мощната еврейска банка Кун и Льоб в Ню Йорк, както и Велик магистър още 32-ра степен и член на Съвет за външни отношения, пише пророческите думи: ,,Войната ще продължи поне шест години и ще завърши с пълна катастрофа за Европа и с триумфа на комунизма.“

   Обработващите информационни машини на Ай Би Ем в служба на нацисткия режим

   Ай Би Ем предлага техническа помощ на Хитлер, за да картотекира населението и пленниците в концентрационните лагери. Благодарение на табулаторите на Холериг, които са прародители на модерните изчислителни машини, е съхранено огромно количество данни. Разследващият журналист Едуин Блек в книгата си Ай Би Ем и Холокоста документира тясното сътрудничество между големите американски корпорации и Германия на Хитлер. След подробни проучвания успява да докаже, че президентът по онова време на Интернешънал Бизнес Машинс (Ай Би Ем) Томас Уотсън си е сътрудничел с нацисткото правителство още от самото начало на неговото управление. Той е този, който помага на нацистите да класифицират евреите по расов признак. А германският филиал, чисто и просто променя името си, за да не бъде разпознато, и работи под немското име Дехомас (Немско дружество за машини – Холериг). С този ход Ай Би Ем успява да работи и по време на войната. През 1933г. Уотсън доставя необходимата технология за първото нацистко преброяване, а през войната се създават и прилагат още по-усъвършенствани технологии.

Плакат на ,,Дехомаг“/Ай Би Ем със символа на всевиждащото око, използван във възможно най-различни стилизирани форми от масонството.

   Големите банкери от еврейски произход и нацистките концентрационни лагери

   Войната все още е в ход, когато американското Министерство на правосъдието публично оповестява поверително писмо от 12 октомври 1939г. на (вицепрезидента на Стандарт Ойл от Ню Джърси, днес Ексон). В него четем: ,,Във Великобритания се видях по предварително насрочена среща с холандския представител на ,,Роял Дъч Шел“ (днес ,,Шел Ойл“) и бе постигнато общо споразумение за необходимите промени в нашите отношения с ,,ИГ Фарбен“, като се има предвид развоя на войната… при това групата на ,,Роял Дъч Шел“ е британска… аз имах различни срещи с Министерството на авиацията (британското)… Нуждаех се от съдействие, за да получа необходимите разрешителни за Холандия. След няколко разговора с посланика (Джоузеф Кенеди) нещата напълно се изясниха. Господата от Министерството на авиацията предложиха най-любезно да ми окажат съдействие за завръщането ми в Англия. Благодарение на това успях да отида на уговорената среща в Холандия (до там ме транспортираха с бомбардировач на британската авиация), където три дни прекарах в дискусии с представители на ,,ИГ Форбен“, които ми преотстъпиха около 200 000 чужди патента. Изработихме детайлни планове за целия период  на войната, независимо от обстоятелството дали САЩ ще участват, или не (по онова време, когато се развиват тези събития, голяма част от американците не желаят страната да влиза във войната.)

   Снабдяването с гориво на нацистките военни кораби и подводници се гарантира от У.С.Фариш, което става в неутралните пристанища на Испания и Латинска Америка. Друг интересен факт, макар и в учебниците нищо да не се споменава за него е, че именно Стандарт Ойл (Рокфелер) и ИГ Фарбен (Ротшилд, Варбург и Ко) са двете предприятия, които на 14 юни 1940г. тържествено откриват производствената си дейност в концентрационния лагер в Аушвиц. Там, както е тъжно известно, работят евреи и политически пленници, които извличат каучук и бензин от битумните немски въглища.

   Фамилията Рокфелер ангажира чрез компанията си Стандарт Ойл Айви Лий – създателя на науката за психологическо манипулиране на масите, за да пропагандира както Фарбен, така и националсоциализма в САЩ. Той пише първите наръчници за психологическо обработване на общественото мнение. Много дружества, пряко в контролирани от тайните общества, работят съвместно с ИГ Фарбен ккато преди избухването на Втората световна война, така и през цялото време на конфликта. Сред тях е Дженерал Електрик,  контролирана от Дж.П.Морган и поддържаща много тесни връзки с американския президент масон Франклин Делано Рузвелт. Сенаторът на Мисури Джеймс А. Рийд през 1939г. по време на изказване в Сената заявява, че президентът е човек, поставил се в услуга на икономическия традиционализъм на Уолстрийт, като не пропуска да отбележи факта, че фамилията Рузвелт е един от най-големите акционери в Дженерал Електрик. Компанията финансира военните усилия на нацисткия диктатор чрез свои съдружнически фирми – АЕГ и ОСРАМ, действащи по време на войната в Германия.

    По време на Нюрнбергския процес през 1945г. все пак се доказва, че Фарбен е отпуснал 45 на сто от средставата, помогнали на Хитлер да дойде на власт през 1933г. Към тях се прибавят и щедрите дарения на дружествата от групата на Дженерал Електрик (много директори на немската Дженерал Електрик участват в управителния съвет на ИГ Фарбен), Разследвани и осъдени са единствено германските директори  от картела Дженерал Електрик. Така се прекъсва пътят, който извежда право до Уолстрийт…

   Международният купол на банкерите поддържа проектите на Фюрера

   През 1924г. Ай Ти Ти (Интернешънал Телефон енд Телеграф), основана от Состен Бен, е под пълния контрол на еврейския банкер Дж.П.Морган – обстоятелство, което повече от красноречиво разкрива защо дружеството е така щедро към Хитлер. Чрез германските съдружнически фирми на Ай Ти Ти постъпват огромни дарения за немския диктатор. Компанията става собственик на безпрецедентни акционерни пакети в германски предприятия, производител на оръжие, и на Фоке Волф – компания за самолети. Реализираните огромни печалби реинвестира в Германия и по-точно в Плана за превъоръжаването.

   През август 1933г. между Состен Бен и Хитлер се провежда важна среща, след която личният банкер на Фюрера барон Курт фон Шрьодер (пламенен поддръжник на нацизма) поема Ай Ти Ти и дъщерните й фирми в Германия. Има доказателства, че пренасочва отпусканите финансови средства към СС чак до 1944г. Фамилията банкери Шрьодер от Хамбург притежава и клонове на банката в Лондон и Ню Йорк на името на Йохан Хенри Шрьодер. Упълномощен управител на Шрьодер банк, която се управлява от Монтагю Норман и се контролира от Ротшилд, а от 1938г. нататък представлява нацистките интереси във Великобритания. Отвъд окена фамилията Шрьодер участва в много търговски сливания със семейство Рокфелер.

   Масонът Хенри Форд и престореният му антисемитизъм 

   Хенри Форд многократно изразява публично неодобрение спрямо еврейското лоби. Но докато, от една страна, обвинява финансистите от Уолстрийт като действителните организатори на Втората световна война, от друга заявява, че Дж.П.Морган заслужава доверие! И тъй като Дж.П.Морган е един от най-видните членове на невидимия купол на властта, не е трудно да се досетим, че известният предприемач откровено лицемерничи, като разиграва ролята на добрия трибун, за да заблуди общественото мнение. Ако Форд действително е бил опонент на тайните общества, повече от ясно е, че щяха да му отмъстят, довеждайки го до банкрут. А по време на войната реализира шеметни печалби, като финансира и двата фронта от конфликта – нещо, което правят всички големи окономически спекуланти.

   Още преди 1923г. в Ню Йорк Таймс излиза статия, в която се посочва, че Форд подпомага икономически националсоциалистическото движение и други антисемитски групи в Германия. А за подкрепата, която оказва на нацистката кауза, лично Хитлер го награждава през 1938г. с отличието Големият кръст на Немския орел. Достатъчно е само да припомним, че още преди избухването на конфликта, както и през хода на войната, двата основни производителя на германски бронирани превозни средства са  съдружните фирми на Форд Мотор (контролирани от Хенри Форд) и на Дженерал Моторс (Опел) – контролирана от Дж.П.Морган.

   През 1928г. Форд Мотор се слива с ИГ Фарбен, като Карл Бош от Фарбен е поставен начело на корпорацията Форд в Германия. Ето какво заявява биографът Дейвид Ланиър Люис за Хенри Форд: ,,Той изразяваше надеждата да няма победители – нито съюзниците, нито силите от Оста, като открито поддържаше мнението, че промишленият апарат на САЩ трябва да ги снабдява с въоръжения, които да им дадат възможност да воюват до пълно изтощение.“ На практика Форд изиграва класическата игра с три карти: едно приказва, друго мисли, а трето върши.

   ,,Приноисът на ,,Дженерал Моторс“ за военната нацистка машина е много по-значителен от този на Швейцария. Швейцария представлява само един депозитар на ограбени капитали, докато ,,Дженерал Мотоорс“ има първостепенна роля. Нацистите можеха да нападнат Полша и Русия у без помощта на Швейцария, на едва ли щяха да се справят без нейното съдействие.“

   Превъплъщенията на магнатите по време на войната

   Известният германски банкер Фриц Тисен още в началото на 20-те години оказва значителен финансова подкрепа за осъществяването на плановете на Фюрера. Операциите си в Германия той извършва чрез съдружническата фирма на Хариман в Ню Йорк (Браун брадърс, станала след 1933г. Хариман). Затваряйки още повече обръча около кредитните институции, които участват в германското превъоръжаване, излизат наяве всички игри и подлости, използвани от едрите международни финансови кръгове, за да прикрият участието си в организирането на конфликтите и в политико-икономическите обрати, които правят в историята.

   Фамилията Хариман показва завидни акробатични умения, като се ангажира да подкрепя финансово както руснаците (от Болшевишката революция до Сталин), така и каузата на Хитлер.

   Уилям Хариман е директор на Гаранционния фонд Морган в годините, когато се финансират Ленин и Троцки, а по-късно се превръща в един от основните икономически канали за подкрепа и на Сталин във войната срещу националсоциалистите. През юни 1944г. Сталин признава на Хариман (по онова време назначен за посланик в СССР): ,,Развитието на две трети от нашата индустрия с първостепенно значение се дължи на вашата техническа помощ.“ В Управителния съвет на американската Ю Би Си се открояват и имената на Едуард Роланд Хариман и Прескот Буш. Сред онези, които оказват значителна финансова помощ на двете воюващи световни сили, е и фамилията Дълес (сродена с Рокфелер)

   Фамилията Дълес натрупва много пари по време на робството и напълно подкрепя нацистката политика. Джон Фостър Дълес още през 1911г. (много преди Адолф Хитлер да излез на политическата сцена) публично излага теория за създаване на свръхчовешка раса, като се премахнат т.нар. нисши индивиди на човешкия род. Съвместното адвокатско бюро Дълес, Съливан и Кромуел се занимава с американските сделки на ИГ Фарбен и на банкера на Хитлер, Фриц Тисен. Точно той представя Алън Дълес на бъдещия Фюрер. След идването му на власт (което е неизбежно, като се има предвид голямата подкрепа, която му оказват тайните общества) Джон Фостър Дълес отива в Германия от името на групата Ротшилд, за да преговаря за нови заеми за нацистката военна машина. Още през Първата световна война братята Дълес са назначени на високи постове в американския Държавен департамент, като за бързото им издигане в кариерата съдейства чичо им Робърт Лансинг, който освен държавен секретар, е и един от доверените лица на Бернард Барух – банкер от еврейски произход, който съветва американските президенти. Фамилията Дълес участва пълноправно в Конференцията за мир във Версай, като се превръщат в неразделна част от лобито Кръговата маса и от Съвета за външни отношения. През 1920г. Алън Дълес е назначен за първи секретар в Американското посолство в Берлин, а брат му представлява интересите на банкерите от елита в Германия. По-късно Джон Фостър Дълес става държавен секретар на САЩ, а командният пост на ЦРУ щедро е предоставен на брат му Алън, който има честта да участва в работата на известната Комисия Уорън, потупила разследванията около убийството на Дж.Ф.Кенеди.

   С разкриването на имената на най-ярките тайнствени главни герои в събитията, покрити с димна завеса от официалната история, е необходимо да поясним и още нещо от съществено значение. За да можем да разберем стратегиите на действие на тайните общества, преди всичко трябва да сме наясно, че елитът се състои основно от представители с еврейски произход и не се идентифицира с нито една националност. Признават само роднинските си връзки като узаконяване на принадлежността си към единствената по рода си каста в света. По тази причина банкерите с еврейско потекло, които са контролирани (и контролират и днес) обществения дълг на държавите и цялата им икономика, не се ограничават само с това да финансират германското превъоръжаване, а подкрепят и нацистката партия. Сред документите които се появяват по време на Нюрнбергския процес, са и оригиналните разписки на предприятията – ИГ Фарбен, немската Дженерал Електрик, ОСРАМ и т.н., с които е упълномощавано прехвърлянето на фондове директно на доверената нацистка администрация. След като преминават през различни банки, накрая парите на еврейското лоби се прибират право в касите на финансовия орган, който поддържа политическата кампания на Хитлер.

   Любопитен е и фактът, че след бомбардировките фабриките на елита, разположени на територията на Германия, остават невредими. Съюзническите войски, които първи влизаат в Кьолн, стават свидетели на странно обстоятелство: един напълно разрушен от военните действия урбанистичен център, а в непосредствена близост – издигащите се ИГ Фарбен и Форд Мотор, останали непокътнати. И не става дума за изолиран случай, тъй като и останалите предприятия на елита, разположени на окупираните територии, остават невредими. А когато англичаните бомбардират по грешка предприятието Поаси, правителството на Виши е заставено да обезщети Форд с цели 38 милиона франка! Едно междусъюзническо  проучване по-късно установява, че спрямо разрушените градове и милионите загинали цивилни жители загубите, които претърпява германската промишленост, никога не надхвърлят 12 на сто от потенциала на Райха. Съществува красноречиво съобщение, изпратено от Едсел Форд до генералния директор в Европа, което свидетелства, че истината систематично се укрива: ,,В американските вестници са публикувани някои снимки на фабриката, обхваната от пламъци, но за щастие не се споменава, че става дума за Форд Мотор.“

   Съюзническите стратези, които водят военните операции, много добре знаят, че германската военна машина се поддържа основно от предприятия на елита, като тези на Фарбен, но получават заповед да не ги нападат. Народите, както винаги, се държат на тъмно за онова, което се случва. Целият конфликт реално е само една голяма сделка, добре замислена от тайните общества; един главозамайващ бизнес, при който се упражнява пълен контрол във всички етапи. Като допълнение на изложеното дотук може да се посочи интересно проучване, направено от еврейската изследователка Гертруд Елиас, която разкрива, че за петте години на войната цитираните финансови консорциуми реализират печалби от 175 милиарда долара. И пак хората от познатото лоби на Уолстрийт, които планират военните събития, са същите, които президентът Рузвелт по-късно определя като водачи на следвоенното възстановяване на германската промишленост. Сред тях откриваме имената на двама членове от CFR – Луис Дъглас (директор на Дженерал Моторс и президент на Мючуъл Лайф Иншуранс – и двете под контрола на Дж.П.Морган) и бригаден генерал Уилям Хенри Дрейпър – младши (от Дилън Рийд и Ко – едно от главните подставени дружества за финансиране на Хитлер). Накратко – още преди войната елитът е решил, че Германия ще бъде възстановена, като се тръгне с техните предприятия, разположени на германска земя – заводите, които съюзниците са мого внимателни да не разрушат.

   След края на войната У.Х.Дрейпър е определен от Рузвелт да се заеме с онези нацистки промишлени картели, в чието изграждане е участвал самият той. Колкото и парадоксално да звучи, точно на един от най-големите виновници е поверена официално задачата да решава кой трябва да бъде съден за военни престъпления. Така Дрейпър може да упражнява неограничена агресивна власт по време на преговорите с германските власти. А когато министърът на финансите Хенри Моргентау заплашва, че ще унищожи завинаги немската икономика, Дрейпър излиза на политическата сцена, за да преговаря и да моли за повече снизходителност. От една страна, не позволява промишлеността да бъде поставена на колене, а от друга – поставя искания страната да поеме изцяло отговорността за войната, включително и за възхода на нацизма.

   Авторите на книгат Джордж Буш – неофициалната биография, след проучване на многобройни исторически документи, посочат следното: ,,Дрейпър и колегите му претендират Германия и светът да приемат колективната вина на Германия като обяснение за възхода на Новия Ред на Хитлер и за нацистките военни престъпления. Очевидно подобна версия е много удобна за генерал Дрейпър, а също и за фамилията Буш. Десетилетия по-късно отлично устройва и сина на Прескот – бившия президент Джордж Буш, за да може да размахва пръст на Германия и да поучава колко е зловещ хитлеризмът. По всичко изглежда, че на германците им трябва време, за да осмислят и да приемат идеята за Нов световен ред.“

   Ако се върнем малко назад в историята, ще открием, че именно У.Х.Дрейпър е нает през 1927г. от Дилън Рийд и Ко, за да оперира със сметката на банкера Тисен – човекът, който официално финансира Хитлер. Малко по-късно е назначен за вицепрезидент на немската Кредит Инвестмън корпорейшън на Дилън Рийд и така може да контролират и някои краткосрочни заеми, предоставени на Германия с Плана Дейвис. За разпределянето на сумите Дрейпър се споразумява с двама нацисти – Александър Крютер и Фредерик Бранди. Последният дори се премества в Америка, заемайки поста на съоправител на Джърман Кредит Иивестмън в Нюарк (Ню Джърси). След цялата тази скандална ситуация Дрейпър е назначен за генерал на Пасифика.

   ,,Малцина ще разберат методите на действие, а тези, които ще ги разберат, ще бъдат твърде заети с това да правят пари. Докато обикновените хора по всяка вероятност няма да разберат, че се работи срещу техните интереси.“

   Потулването на истината в Нюрнбергския процес

   Когато войната завършва, истината започва да изплува наяве, но преди да бъдат разкрити имената на истинските виновници за разрушаването на половин Европа и за смъртта на милиони хора, елитът вече е замислил как да потули случая. Решение на проблема с Нюрнбергският процес, превърнал се във фарс, като в крайна сметка са осъдени само трина германци, членове на Управителния съвет на американската ИГ, а представляващият ИГ Фарбен в САЩ успява да избяга, както и всички останали банкери с доверените си хора.

   Лобито на тайните общества не пропуска възможността да премине триумфално покрай труповете на жертвите на Холокоста, за да разиграе картата  на антисемитизма ии така да се защити от всякакво законно отправено му обвинение в конспирация. Макс Варбург, макар и евреин, успява през 1939г. спокойно да напусне нацистка Германия, докато останалата част от еврейския народ работи при нечовешки условия в предприятията на Фарбен, където голяма част намира смъртта си

   Франция и Великобритания дават време на Хитлер

   По нареждане на Хитлер областта Рейн е ремилитаризирана през 1936г., а британското правителство остава безучастно към нарушаването на Версайския договор. Биографът на лорд Халифакс дори твърди, че групата Милнър и британският кабинет преговарят зад кулисите с Германия за преотстъпването на контрол върху европейския континент. Всичко е част от таен немско-британско-американски договор, предложен през 1935г. от лорд Лотиян (съдружник на Милнър) на Адолф Хитлер. Това е причината за разговора му с нацисткия диктатор в Берхтесгарден на 19 ноември 1937г., в който се дискутират някои точки от общата програма за споразумение.

   Каръл Куигли извършва огромна независима проучвателна работа, за да се опита да изясни целите на тези тайни споразумения. Накрая публикува книга със заглавие Англо-американското установяване, където разкрива, че по това време Великобритания има интерес да се създаде Велика Германия в Европа. Целта е чрез нацизма да се противопостави на заплахата, която представляват европейските социалистически огнища. Халифакс, предлага на Хитлер договор между четири държави: Франция, Великобритания, Германия и Италия, който предвижда настъплението на нацистките войски на запад чрез нахлуване в Австрия, Чехословакия и Полша. А съюзниците след това поемат ангажимент към Великобритания да попречат на общественото мнение в страната да се мобилизира в подкрепа на въоръжена интервенция срещу Германия. И когато международната криза достига връхната си точка, фамилията Астор започва да пропагандира нацистката идеология в авторитетното списание Тайнс.

   Историкът Мартин Алън дори изважда наяве компрометиращо писмо от Едуард VIII, написано на 4 ноември 1939г., лично до Фюрера. Връчено конфиденциално от Чарлз Юджийн Бедо (известен немски шпионин), то предоставя изключително секретна информация, която се отнася до военната отбрана на съюзниците. Подписано е със съкращението EP, което означава принц Едуард (Edward Prince). Алън твърди, че го е взел от архива на Албърт Шпеер, който отговаря за въоръженията на режима. Филипа Лавел – експерт по калиграфия, заявява, че няма никакви съмнения, че става дума за почерка и подписа на бившия британски монарх. Алън заявява, че макар и да става дума за неопровержимо доказателство, британските власти се опитват да дискредитират автентичността на писмото, за да отрекат каквато и да е било връзка между кралското семейство и високопоставените нацистки лидери.

   Останалото е официална история. През 1938г. немските войски прехвърлят националните граници и окупират Австрия, като я присъединяват към Третия райх (нацистка Германия). Тогава френският премиер отива в Лондон, за да постигне военна подкрепа от Великобритания срещу вероятната заплаха от следваща нацистка атака в Чехословакия. Но Чембърлейн отказва да сае намеси и най-големите фабрики за муниции в Европа, които принадлежат на Шкода, попадат в германски ръце, както е предвидени. Имайки предвид непрекъснатите военни агресии на нацистите, лорд Лотиан прави изказване пред Камарата на лордовете и Чатъм хаус, като приписва отговорността за случилото се на чехите, защото не отстъпили територии на Германия. Идеята е да не се настройва отрано британското обществено мнение срещу Хитлер. В интервю, дадено на журналисти в лондонската резиденция на Астор, Чембърлейн настоява, че чехите трябва да отстъпят част от територията си на Германия, Но когато новината се разпространява, лейди Астор отрича, че се е имало подобна среща. Впоследствие обаче е заставане да опровергае изявлението си и да признае истината. На  7 септември 1938г., непосредствено преди нападението на Германия над Чехословакия, по страниците на сп. Таймс се появява статия от фамилия Астор, която критикува открито непреклонната политика на чехите. Пак чрез същия месец лорд Халифакс и други влиятелни личности тържествено откриват т.нар. пропаганда на страх от войната. Представителите на правителството и печатните медии започват с големи заглавия да възхвалят внушителната мощ на възродената германска военна машина и смъртоносните отровни газове. За да засили чувството за опасност сред населението, британската администрация дори се разпорежда да се изкопаят в лондонските  паркове окопи (напълно безсмислени от военна гледна точка, но  с голям психологически ефект) и да се раздадат първите произведени за целта противогази и маски. Едновременно с пропагандата на страха, която се разиграва, в радиоизявлението между Германия и Чехословакия е ,,кавга в далечна държава между хора за които нищо не знаем“.

   Факт е обаче, че без фабриките за чешки муниции Германия трудно щеше да издържа война с такива мащаби. Ето какво пише Гертруд Елиас: ,,Хвърлящи светлина и върху настоящето са споразуменията, предшестващи продажбата на Чехословакия от Чембърлейн през 1939г., което превръща Германия в свръхмощна военна сила. Предприятията на ,,Шкода“ – най-голямата фабрика за боеприпаси в Централна Европа, контролирана от французина Шнайдер Крюзо, на ,,Витовиц“ – най големия стоманолеярен завод, собственост на фамилия Ротшилд, както и чешкия завод за взривни вещества, вече са преотстъпени на Германия… така смъртната присъда на Чехословакия се подписва в офиса на управителя на съдружническата фирма ,,Иниливър“ – главната квартира на филонацитската клика.“

   Любопитен е и фактът, че благоразположението към Германия се изчерпва през 1939г., тоест след като вече напълно е окупирала Чехословакия и е готов да започне Втора световна война. И когато са създадени условия за дълъг военен конфликт, Милнър и всичко, които подкрепят политиката на помирение с Германия, като публикуват статии за Кръглата маса, най-неочаквано се настройват враждебно и подкрепят военна интервенция срещу нея. На практика е приключил сезонът на практиката на страха и британските политици, като че ли обхванати от порив на смелост, започват да бият военните барабани срещу Хитлер. Кръглата маса вече зове за голям съюз срещу Германия, който да обхване Полша, Румъния, Франция и Великобритания. Лорд Лотиан и лорд Астор – доскоро най-верни поддръжници на политиката на помирение с Хитлер, изведнъж стават най-настървените подбудители на войната срещу Германия. Лорд Лотиан се опитва да разшири съюза с участието на Руся (нещо, което ще се случи по-късно), като дава косвено да се разбере, че вече се подготвя нов световен конфликт.

   Чембърлейн е изпълнил плановете на елита, но за да звучи по-достоверно промяната в позицията му спрямо войната, е необходимо да се направи и политически обрат. Казано кратко, той трябва да си отиде. И както се случва обикновено, Чембърлейн се превръща в изкупителна жертва. Всички бивши негови влиятелни приятели, които винаги са го подкрепяли, изведнъж се отричат от миролюбивите си идеи и настроения спрямо Германия. Така е принуден да подаде оставка заедно с най-близките си сътрудници, а управлението на правителството поема масонът Уинстън Чърчил, който е в много близки отношения със семейство Ротшилд. Чърчил не губи време и в деня на идването си на власт (11 май 1949г.) слага начало на осъдителната въздушна атака над граждански обекти на съюзниците. Кой в действителност е новият войнствено настроен британски премиер?

   Често се говори за него като за любител на окултното, в по-редки случаи се казва, че е бил любител на чашката, но никога и от никого не се споменава, че е и масон, в много близки отношения със тайните общества. Баща му – лорд Рандолф Чърчил, е подкрепян от фамилията Ротшилд през времето, когато е канцлер на хазната (финансов министър),а най-близкият му приятел е Натаниел Ротшилд! Когато умира, има дълг от 65 000 долара към известния банкер. И като че ли това се превръща в семейна традиция, защото и Уинстън Чърчил е длъжник на фамилията Ротшилд. Проверен факт е също, че поддържа топло отношения с Бернард Барух – друг от известните кредитори в сянка, и с лорд Виктор Ротшилд.

   Двайсетина дни след настъпилата промяна на Даунинг стрийт започва да действа т.нар. Разпореждане 18-В – наредба, даваща възможност в затвора да се вкарват граждани без доказателства за вина. За да се предприеме задържане, на практика е достатъчно само да се изрази отрицателно мнение за войната или да се твърди, че тях е плод на организирана конспирация от страна на тайно общество. Британският печат подкрепя и оправдава действията срещу гражданските протести и извършените арести от правителство, което се страхува от съществуването на предполагаема филонацистка пета колона, действаща в подкрепа на Хитлер. Въпросните репресивни мерки официално се въвеждат заради атентатите, извършени в Лондон преди войната, които се приписват на членовете на ИРА. С този специален антитерористичен закон държавата може да вкара в затвора когото и да било само на основата на обикновено подозрение. Офицерът от тайните служби, който отговаря за репресивните действия, извършени съгласно прословутото Разпореждане 18-В, е именно лорд Виктор Ротшилд, – човекът-сянка на Чърчил. Така успява да контролира директно действията на Максуел Найт, изпълняващ репресивните разпоредби. Кити Литъл – известна изследователка на дейността на тайните служби, разкрива публично прякото участие на член от елита в дейността им. И пак тя след 5-годишни проучвания потвърждава: ,,Фактът е, че отговаряше за борбата с подривната дейност и ръководеше изпълнението на Разпоредба 18-В, а това развързва ръцете на Ротшилд, като му дава свобода на действие. Той успява да направи така, че членовете на трите нелегални групи от неговата организация да не са обект на разследвания, а Разпоредба 18-В се използва по два начина. От една страна, успява да изпрати хора като Клаус Фукс в тренировъчен лагер в Канада, където се обучава в саботаж и противодействие на врага. Още тогава много хора, чийто патриотизъм и обикновени научни занимания се сблъскват с тайните агенти, изведнъж по незнайни причини започват да усещат, че им се пречи да на кариерата. Агентите му дори стигат дотам, че заклеймяват патриотизма като фашизъм, десен екстремизъм или расизъм и антисемитизъм.“

   Сред височайшите жертви, които са арестувани благодарение на Разпоредба 18-В, може да се спомене и депутатът от Консервативна партия – капитан Арчибал Мауле Рамзи. Единствената му вина е, че открито изразява мнение за истинската причина за войната. Публично заявява убедеността си, че зад избухването на Втората световна война се крие конспирация на едрите еврейски финансови кръгове. И смущаващото е, че Рамзи не отправя необосновани и общо позорящи обвинения срещу цяла общност, а се ограничава с това да разкрие някои факти, на които се е натъкнал, и които трябва да бъдат изяснени чрез парламентарно демократично разследване. Но след като излага официално запитванията си пред Камарата на общините, вместо да постигне открито разследване по случая, го арестуват. Обвиняват го в антисемитизъм, в симпатии към нацизма и без никакви доказателства го хвърлят в затвора в Брикстън. Рамзи продължава да протестира и от затвора, а през 1940г. решава да изпрати писмо до Президента на Камарата, в което твърди, че е открил почти трийсет подривни организации, действащи във Великобритания, финансирани от елита. Опитва се също така да докаже, че по върховете на нелегалните фракции стоят личности предимно от еврейски произход (към които банкерският купол има предпочитания): професор Харолд Дж. Лански, Израел Мойсей Сийф, професор ХерманЛеви, Виктор Голанц, депутатите Д.Н.Прайт и Г.Р.Щрос. Но най-смущаващото е твърдението му, че е открил план на еврейското лоби, който се осъществява в продължение на много години. Уверява, че е извършил проучвания за тези организации, благодарение на които е разкрил съществуването на план за създаване на Федерална Европа, поставена под централизиран контрол. Това означава, че дори и тези, които винаги са вярвали в действителната му вина, най-малкото трябва да признаят, че Рамзи пророкува, и по време, когато едва ли на някого му е минавало през онова, което на практика се случва след Втората световна война- създаването на Европейски съюз, управляван само от една – сегашната Европейска централна банка, основна крачка към глобализиране и създаване на една-единствена световна банка…

Красноречивото официално лого на Съвета на Европейския съюз със стилизирана форма на всевиждащото око – най-важния символ на илюминатите

   Рамзи, който остава несправедливо (без доказателства за вина) в затвора до края на войната, по всяка вероятност е подозиран, че представлява реална опасност за мощните и скрити вдъхновители в костюми и бомбета, които старателно подготвят и контролират големия бизнес в конфликта. Той всъщност е можело да представлява конкретна заплаха за конспираторите, доколкото източникът му на информация е имал достъп до документи, класифицирани като строго секретни. Името на въпросната къртица е Тайлър Кент – един от съставителите на шифрованите послания, който работи в американското посолство в Лондон. Той го е информирал за компрометиращото и скандално съдържание на кодираната кореспонденция, разменяна между У.Чърчил (още само министър) и тогавашния президент на САЩ Рузвелт през първите месеци на 1940г. Документи, които контролира Уолстрийт. Но като оставим настрана, че на цялата тази история може да се даде двояко тълкувание и вярваме или не на официалната версия, факт е, че Тайлър Кент е арестуван, защото е изнесъл секретни документи, за които именно говори Рамзи.

   Големите корпорации в сделка с Фюрера

   Сред най-височайшите почитатели на Хитлер откриваме ,,баронът на печата“ Рандолф Хърст и Ирине Дю Пон Хаямса следели пристрастно кариерата на бъдещия Фюрер още през 20-те години, като са го подкрепяли и финансово. В действителност обаче списъкът с покровители на Фюрера е много по-дълъг – повече, отколкото можем да си представим, и в него откриваме различни имена, които на пръв поглед са извън всяко подозрение. Едуин Блек – аввтор на книгата Ай Би Ем и Холокостта, например цитира случая с президента на компанията Томас Дж.Уотсън, който през 30-те години по различни поводи се среща с Хитлер, като твърди, че храни големи симпатии към новия авторитарен режим в Германия. Но информационният колос, както знаем, не е единственият, който има ролята на главен герой,

   Още през Първата световна война Ай Би Ем открива в Германия свой филиал под името Дехомаг. През 20-те години Дженерал Моторс поема контрола над най-голямата автомобилна компания в Германия – Адам Опел, докато Форд планува изграждането на ново промишлено предприятие в Кьолн – Форд-Верке. А Стандарт Ойл от Ню Джърси поддържа много близки отношения на сътрудничество с германския тръст на ИГ Фарбен. От началото на 30-те години куполът на най-големите американски корпорации, сред които Дюпон, Юнион карбид, уестингхаус, Дженерал Електрик, Жилет, Гудрич, Сингер, Истман Кодак, Кока-Кола, Ай Би Ем й Ай Ти Ти, поддържа много тесни делови връзки с Германия на Хитлер.

   Същото се случва и с американските адвокатски кантори, застрахователните и финансовите компании и накрая с банките. Сред тях може да се спомене известната адвокатска кантора на Уолстрийт Съливан и Кромуел, както и добре познатите банки на Дж.П.Морган и Дилън, както и Юнион банк от Ню Йорк, собственост на Браун брадърс-Хариман, Юнион банк е тясно свързана с финансовата и промишлена империя на германския магнат на стоманата Тисен, чиято подкрепа допринася значително за политическия възход на Хитлер. Тя се управлява от дядото на Джордж У. Буш – Прескот Буш, друг неоценим поддръжник на Фюрера. Той прехвърля много пари по сметките на Тисен, за да реализира значителни печалби от нацистка Германия. Това му позволява да превърне сина си (по-късно станал президент на САЩ, какъвто става на свой ред и внукът му Дж.Буш-младши) в един много заможен петролен магнат.

   Елитът не иска Хитлер нито да загуби войната, нито да я спечели – единствената цел е тя да продължи възможно най-дълго. На 22 юни 1941г. нацистките войски навлизат по цялата гранична линия на съветската територия благодарение на екипировката и оборудването, с които ги снабдяват Форд и Дженерал Моторс. Солидните въоръжения, произведени в Германия, са с американски капитали и американско ноу-хау и това се случва във време, когато пропагандната машина на администрацията на Рузвелт изпраща младите на фронта, за да защитават справедливи идеали. Отбраното общество прави така, че европейските народи в продължение на години да затъват в блатото на един титаничен конфликт между големите военни сили, докато взаимно не се избият. А колкото по-продължителна е войната в Европа, толкова са по-големи печалбите. След като претърпява първоначалната ударна вълна на атаката на Германия, СССР е вдигната на крак, с парите на големите банки и фабриките на техните корпорации, за да се противопостави бавно, но безпощадно на армията на Хитлер. Благодарение на тези помощи на 5 декември 1941г. Червената армия предприема първата контраофанзива.

   От този момент става ясно, че германците повече не са в състояние да спечелят бързо войната. Засилването на съветския фронт позволява и на другите страни, които участват в конфликта, да продължат военния ангажимент, подпомогнати от средствата, чийто източник е програмата Заем-Наем, която финансовите магнати договарят със съюзниците. Това е система за помощ, която САЩ представят безвъзмездно на съюзниците си по време на Втората световна война под формата на боеприпаси, техника, храни, стратегически суровини и др. Страните, които се възползват от тези помощи, са Великобритания, СССР, Франция, Китай и всички останали държави-съюзнички. Концепцията й дава на американския президент пълномощия да помага на всяка страна, чиято отбрана се смята за жизненоважна за САЩ. Законът Заем-Наем е приет от Контреса на САЩ на 11 март 1941г., актът е подписан от от Франклин Рузвелт у утвърждава разход от 1 милиард щатски долара под формата на помощи само за Великобритания. Суми, дадени от банките, но които са на гърба на американските данъкоплатци под формата на проект за подкрепа за съюзниците във войната. Програмата стартира през март 1941г. (девет месеца преди атаката на Пърл Харбър) и приключва малко ред V-J day (Деня на победата над Япония) – 2 септември 1945г.

   Огромният бизнес на следвоенното възстановяване 

   След края на Втората световна война елитът започва подготовката на следващата фаза на плана си за действие. Още преди оръжията да заглъхнат, Алън Дълъс от наблюдателния си пункт в Берн, Швейцария, установява контакти с германските съдружнически фирми на американските предприятия, на които преди това е предоставял консултации в качеството си на адвокат от Съливан и Кромуел. Когато през пролетта на 1945 танковете на Патън навлизат в Райха, собственикът на Ай Ти Ти Состен Бен отива в разгромена Германия, за да инспектира лично състоянието на филиалите си.

   Така стартира, вторият етап от плана – големият бизнес, свързан с икономическото възстановяване на Германия. В окупираните райони най-неочаквано се появява армия от инспектори на корпорации, като Дженерал Моторс и Ай Ти Ти. Алфред П. Слоун, авторитетният президент на Управителния съвет на Дженерал Моторс, и други индустриални магнати изпращат свои функционери, които буквално обсаждат офисите във Вашингтон, за да си осигурят сделки, свързани със следвоенното възстановяване на Германия. Дава се ход на плана за икономическо възраждане с реализиране на огромни печалби на гърба на милиони загинали, повярвали, че воюват в името на родината и на кой знае още какви други възвишени идеали.

   През следвоенния период в Германия се засилва профсъюзното движение, което се превръща в основнва грижа на купола на банкерите. На политиката на експлоатация, провеждана от корпорациите, запояват да се противопоставят вътрешните комисии на работниците, които са демократично избрани от техните колективи и излизат с искания за активно участие в дейността на предприятията. Това се случва във всички по-големи филиали на корпорациите made in USA, като Форд-Верке и Опел. Американските администрации, които винаги са подкрепяли тайните общества (всички президенти, които се противопоставят на плановете на елита, са премахнати – от Линкълн до Кенеди), систематично пречат на законните профсъюзни искания, като упражняват огромен натиск върху новото правителство на страната за осуетяване на всякакви проекти за социални и икономическа реформа.

   Например в предприятието на Опел в Рюселхайм собствениците се опитват да пречат по всякакъв начин, доколкото имат власт над създаването на новите профсъюзи. Не признават на работническите комисии правото да участват в решения, които се отнася до управлението на предприятието. И така демократичните реформи, искани от народните маси, се задушават от американската администрация, която дори реставрира старите авторитарни структури и за много от случаите използва хора от стария нацистки режим. Във Форд-Верке в Кьолн силните протеси на профсъюзите заставят генералния директор Робърт Шмит (бивш нацист) да подаде оставка. Но благодарение на Дирборн и на окупаторските американски власти Шмит и още много други нацистки ръководители много бързо се връщат на управленските си постове.

Снимка от високо на офисите на Американския морски флот в Сан Диего във формата на свастика (може да се види и с Google Earth)

Източник: illuminatibg.blogspot.bg