Мощно изригване на вулкана Асама е скрило Луната преди 900 години

Учени от Женевския университет са разрешиха загадката за изчезването на Луната през 1100-та г., документирано от Хрониката на Питърбъро. В англо-саксонската хроника пише, че „на петия ден от май се появи Луната, но постепенно светлината ѝ намаляваше и когато падна нощта, тя напълно угасна. Не се виждаше нито диска ѝ, нито някаква светлина. И това продължи до следващата нощ, когато тя отново се появи с пълната си светлина“.

Изучавайки ледените пластове на Гренландия, учените открили, че между 1108 и 1113 г. се е състояло едно от най-големите почвени отлагания през последното хилядолетие, причина за което са вулканични изригвания през 1108 г.. Изследването е публикувано в сп. Scientific Reports.

„През май, 1110 г., масивна прахова пелена е преминала през Европа.“ – Заявяват авторите на проучването. – „Анализът на наносите в леда показват няколко, близки във времето, вълканични изригвания, състояли се между 1108 и 1110 г.. И ние смятаме, че мощно изригване на вулкана Асама (вулкан в Япония), чието най-активно холоценово огнище е било през август 1108 г. и е достоверно документирано от японски очевидци, е приносителят на сулфатни съединения в Гренландия.“

Последвалите тежки климатични смущения, предизвикват сериозна хуманитарна криза в Западна Европа между 1109 г. и 1111 г.. Проливни дъждове във Франция, Белгия и Англия оказват влияние върху добива на реколтата, генерирайки инфлация, недоимък и дефицит на хранителни ресурси в редица региони на континента.

Най-големите лунни затъмнения, регистрирани след XVII век, са свързани с вулканичните изригвания от 1600 г. на вулкана Хуайнапутина (Перу), от 1815 г. на вулкана Тамбора (Индонезия), от 1883 г. на вулкана Кракатау (между Ява и Суматра), от 1983 г.  на вулкана Ел Чихон (Мексико) и от 1991 г. на вуклака Пинатубо (Филипини).