Светии на нашето време
Кои са съвременните светци в християнството, извършвали приживе и след смъртта си чудеса? „Преса“ ще ви запознае с живота на днешни чудотворци, за които споменът е още жив. Ще разкажем и за новомъченици, за които християнският свят говори. За икони, които мнозина искат да пипнат и да усетят чудодейната им сила. Днес ви представяме архиепископ св. Лука Кримски, който е известен хирур, направил хиляди операции.
Св. Лука Кримски и Симферополски е известен лекар хирург от времето на Царска Русия и след това СССР. Той е роден през 1877 година в Керч, а светското му име е Валентин Войно-Ясенецки. След 1917 година е главен лекар на Ташкентската градска болница, в началото на 20-те г. на XX век приема монашество с името Лука, ръкоположен е за епископ през 1923-а. Прекарва 11 години в съветски арести и концлагери. Автор на над 55 научни труда по хирургия и анатомия, както и на 10 тома проповеди. Най-известна е книгата му „Очерци по гнойна хирургия“, която претърпява 3 издания. Избран е за почетен член на Московската духовна академия. Има брилянтен кръст от руския патриарх, медал „За доблестен труд във Великата отечествена война“. Умира през 1961 година в Симферопол, а през 2000 г. е канонизиран за светец от Руската църква.
Няма как човек да не бъде поразен, ако види хирург в расо. Виждането, или по-скоро пропагандата е, че вярата и науката са несъвместими. Така поне се смята по време на атеистичния комунистически режим през миналия век. Това обаче е абсолютно опровергано от живота на канонизирания за светец архиепископ Лука Кримски и Симферополски (в живота Валентин Войно-Ясенецки). И живи свидетели за това не липсват.
На пожълтели снимки от онези не толкова далечни години – грижливо пазени в стари албуми, може да се види облечен в расо старец с дълга посивяла коса. На гърдите с панагия (нагръдна икона – б.р.). Този човек е хем епископ, хем съветски професор. По неговите книги учат поколения хирурзи. Произнася проповеди и заедно с това чете лекции, изнася доклади на научни конгреси.
По времето на комунизма от ухо на ухо върви мълвата за хирурга архиепископ, който поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите, сестрите, с йод помазвал мястото, където трябва да се реже, и след това се хващал за скалпела. И неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се съживявали. И всички заедно се чудели – науката ли помага, или Бог, заради когото преследват и убиват? Операциите, които той е направил, са хиляди. Познават го добре както ранените във военните болници, така и заточениците, изпратени в лагерите в Архангелск и Красноярск.
Валентин Войно-Ясенецки е хирург – доктор по медицина, професор, духовен писател, архиепископ Лука от Руската православна църква. Той е роден в Керч през 1877 година в семейството на католика Феликс, който произхожда от обеднял стар полски дворянски род, и православната християнка Мария.
Художникът лекар
В детските си години рисува много добре и след като завършва гимназия и киевската художествена школа, се подготвя за Петербургската художествена академия. Мечтата му е да стане художник. Точно по време на изпитите обаче го обзема съмнение – дали ще е най-добре да се занимава с рисуване, щом има толкова много страдащи и нуждаещи се от помощ.
В крайна сметка бъдещият епископ постъпва в Киевския медицински факултет и с интерес се заема с естествените науки. Скоро станал най-добрият студент на факултета и завършва с отличие. Приятелите от курса са изумени, когато чуват, че той иска да бъде общопрактикуващ лекар по разпределение, вместо да се занимава с наука.
Валентин е изпратен в помощ на медицинските екипи в Руско-японската война в Чита. Около година пребивава в този град – тук се венчава за милосърдната сестра Анна Ланска, дарила го с четири деца: Михаил, Валентин, Алексей и Елена, които свързват живота си с медицината (и децата, и внуците му също са свързани с медицината – б.а.). Точно в Чита бъдещият архиепископ за първи път започва да оперира. Жена му обаче се разболява от туберколоза и Ясенецки решава да премести семейството си на юг и на по-топло място – през 1917 г. изборът пада върху Ташкент (сега столица на Узбекистан). През същата година лекарят става професор в Средноазиатския университет в града и главен лекар на градската болница там.
Революцията в Русия и последвалата я гражданска война през 1918 година достигат и до Ташкент. Бившите енориаши започват да грабят и рушат храмовете. Вместо да се дистанцира или притесни, той още по-сериозно се заема с молитва, посещава храма, лекува и преподава. Прочутият в целия град хирург впечатлява и със своята религиозност. В началото на 1919-а Валентин Ясенецки за първи път е арестуван заради отказ да предаде на властите тежко ранен казашки боец. За малко да го разстрелят, но по щастлива случайност е освободен. Тези събития обаче повлияват за влошаване състоянието на съпругата му Анна и тя умира. Четирите им деца – най-голямото от които е на 12, най-малкото на 6, са отгледани от медицинската сестра на болницата София Белецка, бездетна и чийто мъж скоро е починал.
Смъртта на съпругата Анна силно повлиява на бъдещия архиепископ. Посещенията му в храма стават все по-чести. Ташкентският и Туркестански епископ Инокентий казва на бъдещия владика: „Докторе, вие трябва да станете свещеник!“ На посвещаването му в дяконски чин идва целият медицински факултет. След като приема свещенически сан, отец Валентин оперира както преди, чете лекции на студентите, винаги с расо и кръст. 20-те години са много трудни за Църквата. Много йерарси в Русия са убити. Патриарх Тихон е арестуван, защото анатемосал новата власт, а управляващият епископ Инокентий напуска Ташкент.
В служба на Бога
На 31 май 1923-а 46-годишният свещеник е постриган в монашество. Малко по-късно приема епископска хиротония с името Лука – в чест на свети апостол и евангелист Лука – лекар и иконописец. Назначен е за Ташкентски и Туркестански епископ. Високата църковна служба не го отделя от медицината. Лично патриарх Тихон му разрешава да оперира. Получилите хирургическа помощ от него са хиляди. И за всички тя е безплатна. Съвременниците на свети Лука са поразени от смелостта му и от това, че той никога не се притеснявал да каже пред всички какво мисли за безбожната власт.
В операционната на професора висяла иконата на Божията майка, пред която той винаги се молел за благополучен изход на операцията. Веднъж, след като посетил болницата, комисар Голфгот издал заповед тя да бъде махната. Няколко дни светител Лука не идвал в болницата – оставал вкъщи и работел над своята книга „Очерци за гнойната хирургия“. Няколко дни по-късно в залата на болницата имало заседание на научното общество на лекарите в града. Минути преди то да бъде открито, на катедрата пред пълната зала застанал епископ Лука, снел очилата си и казал: „Колеги, тук съм, за да дам обяснение. Не бях на работа заради комисар Голфгот. В него се беше вселил бяс и той извърши кощунство – махна иконата от операционната и с това ме лиши от възможността да оперирам.“
Скоро иконата била върната на старото си място. Казват, че се налагала операция на жената на някакъв началник и затова трябвало да повикат най-добрия хирург в болницата – епископ Лука.
Много лекари споделят, че той винаги с голямо внимание и любов се отнасял към всеки болен човек. И затова всички му се доверявали. Но още след първите му изяви като архиерей започнали изпитанията. Все по-трудно можел да работи – да бъде активен хирург и активен църковен деятел ставало невъзможно. Във вестник „Туркестанска правда“ през 1923 година излиза статия, която го оклеветявала и наричала лъжеепископ владиката. Скоро след нея епископ Лука бил арестуван по обвинение в антисъветска дейност и заточен в Енисейск, Сибир.
Заточения и лагери
И тук той продължил да се занимава с църковна дейност и да оперира, упорито събирал материали за отдавна замислената книга „Очерци по гнойна хирургия“, дадена му била възможност да получава и медицински издания. Работел нощем, когато никой не му пречи.
Докато бил в заточение, неговите идеи се разпространявали в Съветския съюз и зад граница. През 1923 година в немското медицинско списание Deutsch Zeitschrift била публикувана статията му за новия метод за превръзка на артерията, при който се отделя лимфният секрет. През 1924 година „Вестник хирургии“ съобщил за добри резултати при ранното хирургическо лечение на гнойни процеси, за което той пише година по-рано.
След три години в заточение епископ Лука бил реабилитиран и се завърнал в Ташкент. Катедралният храм в Ташкент бил разрушен. Епископ Лука започнал да служи като свещеник в църквата „Преподобни Сергий Радонежки“, недалеч от неговия кабинет. Верен на своите принципи, той никога не вземал пари за лечение и живеел много скромно, по-скоро бедно. Но през 1930 година отново бил арестуван и изпратен в Архангелск – до 1933 г.
После спокойният живот продължил общо три години. Настъпила страшната 1937 година. На 13 декември епископ Лука бил арестуван отново и обвинен… в шпионаж.
В тежките условия на затвора, разпитван постоянно ден и нощ, лишен от сън, с подути крака от дългото стоене, владиката, макар и вече 60-годишен, започва гладна стачка. Две години неговото семейство не знаело нищо за него. В тежко здравословно състояние той прекарал четири години в килията и в лагерната болница. Но не се предал духом и не признавал скалъпените обвинения. Лагерът приключил със заточение в Сибир, в село Голяма Мурта.
Навсякъде владиката бил готов да се притече на помощ. Той лекувал и оперирал понякога с подръчни средства: нож от кухнята, шлосерски клещи, зашивал раната с женски коси…
Телеграмата до Калинин
Когато започва Великата отечествена война в Съветския съюз, в Москва пристигнала телеграма от епископ Лука, адресирана до Михаил Иванович Калинин, председател на президиума на Върховния съвет на СССР (формалния държавен глава на СССР – б.р.). Съдържанието Ӝ било: „Аз, епископ Лука, по фамилия професор Войно-Ясенецки, отбивам службата си в лагер в село Голяма Мурта, Красноярски край. Специалист съм по гнойна хирургия и мога да окажа помощ на фронта или в тила. Моля моето заточение да бъде прекъснато или да бъда изпратен да служа в болница. След края на войната съм готов да се върна в лагера. Епископ Лука.“
Искането било удовлетворено. По време на войната Лука е завеждащ хирургично отделение в болница. Той се грижи за най-тежките случаи и извършва операции денонощно. След края на войната архиепископ Лука бил награден с медал, но това не попречило на властите да продължат неговото заточение – трябвало да се върне в лагера.
Светителят ръководил болницата в Симбирска губерния, оперирал очи, черен дроб, жлъчка, правел мозъчни и гинекологични операции. Славата на големия хирург се разпространила навсякъде. Пред вратата на болницата заставали хора, дошли от други губернии. Веднъж свети Лука върнал зрението на младо бедно момче, което се родило сляпо. След този случай спасеният младеж разказвал на всички – и слепците от окръга се подреждали пред вратата на болницата, хванати един за друг…
Епископ Лука носил своя кръст с чест и достойнство. Той пише: „Главното в живота е винаги да се прави добро на хората. Ако не можеш да направиш голямо добро, постарай се да извършиш поне малко.“
На колегите си лекари той не разрешавал да мислят, че болният е обречен. „Трябва да правите, каквото е нужно, да правите всичко, чувате ли?!”, им казвал той. В болницата имало ред – независимо дали е нощ или ден, празник или отпуск – нищо не можело да освободи лекаря от отговорността да се яви в отделението, ако това е необходимо за спасението на пациента. Тези изисквания професорът изпълнявал винаги. Изисквал го и от останалите.
Единадесет години през митарствата на затвори и заточения свети Лука останал верен на православната вяра. Можел е да получи свобода, известност, предлагали му да оглави институт, но в замяна искали от него да се отрече от Бога. Той предпочел да не предава вярата.
През 1946 година епископ Лука бил избран за Кримски и Симферополски архиепископ. По това време той вече не можел да оперира, защото зрението му отслабнало прогресивно. Като управляващ Кримската епархия свети Лука произнасял голяма част от своите проповеди. От пролетта на 1943 година до края на своя живот през 1961 година архиепископ Лука проповядва непрекъснато: пише проповеди, произнася ги, служи, разпространява текстовете им из целия град.
Дългите години в заточения, изпитанията на целия му труден живот и изключително напрегнатата му работа се отразили на здравето на пастира. Той загубил своето зрение напълно, сърцето му също отслабнало. За 38-годишното си служение на Господ и хората светител Лука написва и произнася 1250 проповеди, 750 от тях са записани и издадени в дванадесет тома. Поставил си за цел да покаже на невярващите съкровищата на православието в своята книга „Дух, душа и тяло“.
В Крим оплакват пастиря
В Деня на Вси светии, просияли на руската земя, празнуван тогава на 11 юни 1961 година, архиепископ Лука умира. Три дни не престанал човешкият поток към гроба на архиепископа лекар, а в деня на погребението процесията достигала три километра. По-късно започнли да постъпват съобщения, че много болни, които се покланяли на гроба на владика Лука, по молитвите му получили изцеление. Чудесата не престават и днес.
С постановление на Синода на Украинската православна църква през 1995 година той е причислен към лика на местно почитаните светии. През 2000 година с решение на Архиерейския събор на Руската православна църква светител Лука Войно-Ясенецки е причислен и към лика на руските светии. Неговите мощи са изложени за поклонение в съборната църква „Света Троица“ в Симферопол. Всяка година на 11 юни мощите се изнасят с литийно шествие по улиците на град Симферопол.
На гроба му винаги има цветя – и в най-студена зима, и през горещото лято. Върху мрамора се чете изписано със златни букви: „Архиепископ Лука (Войно-Ясенецки) 27 април 1877 – 11 април 1961 г., доктор по медицина, професор хирург“. Казват, че архиепископ Лука сам е съставил надгробния си надпис. И не случайно – в сърцата на всички той ще остане като архиепископа хирург.
