Теророт, маченията и убиствата на българите в Беломорска Македония, извршени от страна на грчките злосторници, пред 105 години.
„Единствената разлика е в това, че двата метода на асимилация и изтребление в Гръцка Македония са приложени с по-голяма систематичност и дори с по-малко хуманно чувство. „Те „човешка“ раса ли са,тези „мръсни“ славяни? Те не са „anthropi“ (човеци). Те са „arkoudi“ мечки.“ Такива думи често се срещат в дадените пред нас показания. Те се свързват по жестокост с думата, отговаряща точно на понятието „булгарофаг“ (българоядец) – едно чувство, съзнателно култивирано в армията и сред населението посредством патриотични стихове и популярни картини.
След такива сцени на рафинирано варварство едва ли е необходимо да се регистрират многобройните разкази за домашни обиски и произволни арести, които са извършени в Солун през първите дни между 17 и 19 юни и които достигнаха до знанието на Комисията. Картината може да се допълни, като споменем, че във всичко това алчността и жестокостта са в еднаква степен. Жертвите са бивали систематично ограбвани, преди да бъдат убити. Често пъти мъчителите са вземали пари като откуп за техния живот и свобода. Пари са взимани и от войниците, изпратени в Трикери, но повечето от тях успели да си запазят по нещо. Способът, прилаган от гръцката охрана, бил да принудят пленниците да дадат каквото имат, като се действа по следния начин [Комисията чу този разказ в София и нейните членове научиха имената на българските пленници, които били очевидци на случилото се.]
„Двадесет и осем пленници бяха прехвърлени от кораба до брега с лодка. Когато наближиха сушата, гърците направиха дупки в дъното на лодката и тя започна да се пълни с вода. След това поискаха от пленниците да дадат всичките си пари, иначе щели да ги оставят да се удавят. Нашите свидетели казват, че заплахата била съвсем ненапразна: двама от пленниците, които нямали пари, били удавени. Всички останали дали каквото имали.“
Човек лесно може да си представи злоупотребите, извършвани в една такава атмосфера, още повече злоупотребите с помощта на законната власт. Мисълта, че човек може да попадне под терора на комитаджиите, се превърнала в силно натрапчива идея. Затворите в Солун били препълнени с българи, арестувани в самия град или във вилаета само поради това, че се осмелявали да се нарекат българи. Изчислено бе, че между 4000 и 5000 от тези българи били изпратени в старите предели на Гърция, докато около 1000 души били в затворите на Солун (в Едикуле, в Конака и „новия“ затвор).
Тук бихме могли да цитираме един случай, разказан от свидетел, когото Комисията изслуша. С него искаме да покажем, че тези хора не са извършили никакво друго престъпление освен това, че са българи. Касаеше се за Димитър Ризов, ученик от Солунската реална гимназия, на 17 години. Той се разхождал по улицата, когато на 17 юни бил арестуван и доведен пред един „капитан“. Последният го запитал: „Ти кой си?“ Ризов отговорил: „Аз съм българин.“ След това го претърсили и намерили в него снимка на баща му, който бил български офицер. „Какво е това?“ – без да доизчака отговора на Ризов, офицерът го ударил и го изпратил в затвора под охраната. Там имало 17 полицаи и войници, който в продължение на 10 минути го били, докато загубил съзнание.“
Карнегиева фондация за международен мир
ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
http://macedonia.kroraina.com/karnegi/glava4_3.html
