Сейго Ямадзава
японски офицер, генерал-лейтенант, самурай и барон. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Участва във войната Бошин (конфликт между фракции на страната на императора и шогуна), като е командир на 5-и взвод от 1-ви батальон (1869). През същата година вече е в столицата качеството си на Гошинпей (御親兵 – буквално „почетен императорски защитник/пазител“). Повишен във военно звание капитан (1871). Уволнява се от военна служба и отпътува за САЩ за да прави проучвания в областта на животновъдството (1872). Завръща се в Япония и е повишен във военно звание подполковник през октомври 1874 г. Работи в министерството на войната. Изпратен е във Франция в качеството си на надзорник на учащите във военното училище.
Сейго Ямазава участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като представител на Японския император в Действуващата Руска армия на Балканския полуостров и военен кореспондент. По свое желание е назначен за командир на взвод в руска военна част от състава на Западния отряд. Проявява се при третата атака на Плевен. Награден е с орден „Свети Владимир“ IV ст. с мечове и бант и с румънски отличия.
Завръща се в Япония и е повишен във военно звание полковник (1880). Командир на 3-ти пехотен полк, 1-ви пехотен полк и 1-ви императорски гвардейски пехотен полк. Повишен е във военно звание генерал-майор от май 1885 г. Командир на 3-та пехотна бригада и 10-а пехотна бригада. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1895 г.
Участва в първата Китайско-японска война (1894 – 1895) като командир на 5-а пехотна дивизия (за защита на главните острови) и на 4-та пехотна дивизия. За участието си в потушаването на Сатсумското въстание и Първата китайско-японско война е награден с титлата барон (1895).
Преди няколко години, Мария Карадечева – уредник в Историческия музей в Пловдив, разказа пред камерите на националната телевизия, че в експозицията на музея се намира самурайски меч. Той е намерен от комисия от Румелийския период и първоначално е бил в археологическия музей, а през 1957 година е даден в Пловдив. Дали този меч е бил Сейго Ямазава обаче?
Видимо по нищо не личи, че находката в Пловдивския музей, а именно мечът уакизаши, е бил собственост на героя на настоящия разказ. Върху меча липсва плочката с инициалите на самурая. Дали обаче може да е собственост на друг японец? Едва ли в редиците на руската армия е имало такива.
През 2009 г. в Токио, по случай 50-годишнината от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония, гости на тържеството са били посланикът на Република България в Япония акад. Благовест Сендов, дипломати от посолството и Такеми Сасамори – инструктор по традиционни японски спортове, правнук на Сейго Ямадзава.
Самият факт, че над век и половина по-късно личността на Ямадзава е успяла да обедини хора от две страни, намиращи се така далеч една от друга, ни кара да вярваме, че скромният принос на самурая не е забравен, макар за него да се знае твърде малко…
Отличия
„Орден на изгряващото слънце“ (Япония);
- Орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и бант (Русия);
- Медал „В памет за Руско-турска война 1877 – 1878 г.г.“ (Русия);
- Медал „Дунавски кръст“ (Румъния).
Източници
- Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878 г. ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 178.
- САЙТ БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
