Житейската история на проф. Минко Балкански е добра илюстрация за съдбите на много амбициозни и талантливи българи, емигрирали през втората половина на миналия век и обогатили световната наука и култура.

Минко Балкански е роден в малкото селце Оряховица, Старозагорско. Нищо не предвещава световна слава на малкото селяче, освен силната му амбиция и изключителна любознателност. „Като малък често сънувах един сън – отивам да се изкача до върха на една планина и вътрешно знам, че ще стигна там”, разказва проф. Балкански в автобиографичната си книга “Устрем и воля”.

Още в началното училище малкият Минко търси трескаво професионалния си път, лутайки се между попрището на лекаря, архитекта, актьора, цигуларя. Иска да бъде полезен на хората и най-вече, да проумее физическите закони на битието. Решава, че научната кариера съчетава и двете цели.

“Това е най-директният начин да участваш в развитието на цивилизацията, на културата на света – смята и днес проф. Балкански. – Защото когато един учен достигне до някакво откритие, то веднага се публикува и става достояние на целия свят. И аз поех по този път.”

Младият Минко е изключително целенасочен и нетърпелив. Струва му се, че времето се точи прекалено бавно. В гимназията взема по два класа за година и постъпва в Софийския университет едва на 15 години. Но мечтите му надхвърлят националните граници. Като малък, той е запленен от съдбата на Луи Пастьор и неговата цел е университетът на великия френски учен – елитното Екол нормал сюпериор в Париж. Да се учи в чужбина по онова време обаче, в зората на комунистическа България, е просто немислимо. Напускането на страната е забранено за българските граждани, а опитите за нелегално преминаване на границата се наказват с куршум. Минко Балкански поема този риск. Чрез сложни комбинации, връзки и малко конспирация той успява да се озове в Париж.

Но тогава идва и първото голямо разочарование – въпросният елитен френски университет е достъпен само за френски граждани.

“По това време само французи биваха приемани в това висше училище – припомня проф. Балкански. – Всички желаеха да пратят децата си там, но от цяла Франция приемаха годишно само 40 младежи, наистина най-добрите. Затова пък знаеха, че щом влязат веднъж, бъдещето им е осигурено.”

По-късно Екол нормал сюпериор наистина отваря вратите си за младия Минко, но вече като учен.

Междувременно завършва Националното висше училище по химия в Бордо, издържайки се като работи каквото му падне.

“Имах късмет, че ме приеха, защото моят френски беше много слаб – признава той. – Но изглежда математиката и физиката са помогнали, там бях наистина добър. Впрочем, за да се издържам, давах често уроци по математика на студенти и ученици.”

В Бордо Минко Балкански започва своята твърде успешна научна кариера, която го отвежда в различни континенти на света. Интересува се от “вътрешния живот” на кристалите. Става доктор на науките на 27 години. Първата научна общност, която проявява интерес към изследванията му, е прословутият Институт “Макс Планк” в Берлин, където впрочем ректор е друг виден български емигрант – проф. Иван Странски.

Започва време на безкрайно щастие за Минко Балкански, което продължава десетилетия.

“Да живееш и да работиш в един институт, където в коридора виждаш снимките на 11 нобелови лауреати като започнеш със самия Макс Планк, за мен беше рай, признава проф. Балкански. – И въобще целият ми живот е протекъл в това изключително щастие да общувам с хората, които правят голямата наука в света. Влязох в това общество и то стана задълго моето голямо семейство.”

Следват покани за представяне на неговите изследвания в 34 университета в Европа и Америка. Идва и онзи щастлив момент, когато докторът на науките Минко Блакански прекрачва прага на заветното Екол нормал сюпериор като изследовател в лабораторията по физика. Работи по-късно и в Масачузетския технически университет, преди да стане професор в Университета “Пиер и Мария Кюри” в Париж, където оглавява лабораторията по физика на твърдото тяло. Чел е лекции в Япония и Китай. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации.

В личен план Минко Балкански преживява една незаличима трагедия – при опит за нелегално преминаване на българската граница е застрелян малкия му брат Наско, който е трябвало да се присъедини към Минко в Париж. Професор Балкански неколкократно усеща смразяващия дъх на българските и съветски тайни служби, които правят опити да върнат големия учен в родината му. Техни представители се срещат с него по време на пътуванията му в чужбина, в това число и в СССР, в качеството му на директор на Службата за международни отношения на института “Пиер и Мария Кюри”.

Дългогодишният емигрант се престрашава да се завърне за първи път в родината едва 3 години след падането на Берлинската стена. Оттогава организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици. Шестте лауреати са поканени за една година на подготвителен курс във Франция за кандидатстване в споменатото Екол нормал сюпериор и в Политехническото висше училище в Париж. “Тези млади хора са моето щастие днес и чрез тях аз вървя напред”, казва професорът.

В родното си село Оряховица пък е създал лятна академия по цигулка, в която преподават видни френски педагози. Там се провежда и международен пленер на изобразителните изкуства. Неотдавна професор Балкански дари един милион долара на Американския университет в Благоевград, основан от неговия приятел, също български емигрант във Франция, Дими Паница.

Професорът е силно възхитен от високата степен на образованост на младите българи, но смята, че им липсва нещо много съществено – гражданско и социално чувство.

“Откакто идвам в България констатирам, че младите хора тук получават много знания – казва той. – Те са много добри по математика, физика, но нямат отношение към обществото. Те си знаят тяхната наука, а какъв е животът, какво е обществото, какво ще бъде нашето общо бъдеще, не ги интересува.”

Затова Фондацията “Миню Балкански” създава център за морал, етика и гражданско образование, насочено на първо време към най-малките ученици. Центърът издава помагала, които предлага безплатно на българските училища.

.

За своята разностранна обществена дейност в България, проф. Балкански има финансовата подкрепа на своите синове, особено на Алекс Балкански, създал свой успешен бизнес в електронните технологии в САЩ. Другият му син е избрал съвсем различна област – опазването на околната среда във Франция. “На Коледа се събрахме всички в Америка и около масата бяхме единадесет Балкански”, казва с гордост щастливият баща и дядо.

“Трудът е единственото удоволствие, което познавам”, обича да казва професорът. Затова излиза от кожата си, когато види в българския печат рекламни съобщения от рода на “2000 лева без да работиш”, които според него развращават младежта.

“Може ли такова нещо да се напише в български вестник! – възмущава се той. – Та това е безобразие! Да кажеш на хората, че ще им дадеш пари, без да работят. Това значи да убиваш самата идея за труд.

А достойнството на човека идва именно от труда му. Само чрез труд човек може да се издигне и да се развие. Как няма в България гражданско общество, което да се надигне и да каже на медиите, че това е недопустимо, страшно убийствено за духа на младите българи.”

.