Българите и румънците били виновни за избухването на Ковид-19 в една германска кланица. Това беше смисълът на едно злополучно изказване, което докара много ядове на Армин Лашет, министър-председателя на най-многолюдната германска провинция Северен Рейн-Вестфалия и ключов кандидат за лидер на ХДС и бъдещ канцлер. Той беше и главният застъпник за либерализирането на мерките срещу пандемията в Германия и тъкмо поради това реагира така необмислено, когато се разбра, че след разхлабването на ограниченията кланиците са станали огнища на заразата. Срещу неговото изказване се надигна вълна от възмущение и критика. Вече втори ден темата за българските и румънските работници, за дискриминацията и ужасните условия на труд е сред водещите в германските медии. Мнозинството коментатори твърдят едно и също: виновни са не българите и румънците, а политиците и работодателите, които подлагат тези хора на истинска експлоатация, за да могат германците да консумират евтино месо.

Междувременно Армин Лашет се разкая за думите. „Унижаващите човешкото достойнство условия на труд са неприемливи както в месопреработвателната индустрия, така и в другите браншове“, каза той и увери, че заедно с правителството в Берлин ще бъдат изработени правила за закрила на работниците, „най-вече на работниците от България и Румъния“.

Лашет като Тръмп?

Потрес и гняв по адрес на месопреработвателната фирма „Тьонис“, възкликва таблоидът „Билд“. Вестникът съобщава, че в кланиците на „Тьонис“, където вече бяха установени 730 случая на Ковид-19, работят 6400 души – повечето от Румъния, България и Полша. Обикновено те пристигат в Германия като „командировани работници“ и в кланиците изкарват между 11 и 14 евро на час. Един синдикалист казва пред вестника: „Върху тях се упражнява силен натиск да работят ефикасно. Но трудовите условия спешно трябва да се подобрят.“ Според вестника, тези работници са настанени в жилища в стари сгради и плащат „наем на легло“ между 150 и 450 евро месечно. Пред репортер на „Билд“ съседи се оплакали, че работниците си вдигат купони и често се карат. „Чужда култура, не им е тук мястото“, казва един съсед. Друг обаче реагира съвсем различно: „Много сме ядосани! Тези хора работят тук, за да изхранват семействата си. Жал ни е за тях!“.

Пред „Ди Велт“ българската посланичка в Германия Елена Шекерлетова нарича изказването на Лашет „необосновано и неприемливо“. Тя обяснява, че в резултат на енергичните мерки България е успяла да спре разпространяването на Ковид-19. Шекерлетова призова германските служби „да вземат всички необходими мерки, за да бъде гарантирано, че работодателите ще осигурят необходимите условия за труд в съзвучие с антиепидемичните предписания.“

Същият вестник цитира Катрин Гьоринг-Екард, председателка на фракцията на Зелените в Бундестага, която косвено сравнява изказването на Лашет с някои изяви на президента на САЩ Доналд Тръмп: „Единият говори за китайски вирус, другият – за български и румънски вирус.“

В коментарните колонки на вестниците могат да се прочетат и доста остри думи по адрес на бизнеса и политиката, както и искрена добронамереност към българите и румънците. „Тагесцайтунг“ пише: „Че службите не са си свършили работата – за това в крайна сметка е виновен и министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет. Но вместо да признае пропуските им, той прехвърля вината за избухването на вируса върху румънските и българските работници. Кандидатът за председател на ХДС каза, че тъкмо те са донесли вируса от своите страни. Това е подло. Дори ако отделни работници наистина са се заразили в родината си: фактът, че толкова много хора в кланиците носят инфекцията може да се обясни само с условията, при които те живеят в Германия. Независимо от всичко това Лашет превръща в изкупителна жертва тъкмо онези хора, които са подложени на експлоатация и дискриминация.“

Над 7000 работници от кланиците „Тьонис“ са под карантина

„Народите-за-които-не-ни-пука“

И част от коментара в „Зюддойче Цайтунг“, озаглавен „Слугите на Германия“: „Тези думи изобщо нямаше да бъдат изречени, ако в кланиците на „Тьонис“ работеха датчани или австрийци. С датчаните и австрийците никой не се държи така, както с българите и румънците, които водят списъка „Народите-за-които-не-ни-пука“. Те направо трябва да се радват, когато не им лепят етикета „мошеници“, а само ги изолират и експлоатират. (…) Изборът на такива думи изважда на бял свят един манталитет в Германия, според който едни са слуги, а други господари. Тъкмо той навярно е истинската причина за отчайващото положение в месопреработвателната индустрия.“