Има реплики, които са неразделна част от историята на Берлин: Например легендарното изречение на Дж. Ф. Кенеди: "Ich bin ein Berliner." (Аз съм берлинчанин).Няколко десетилетия по-късно в Западен Берлин пристига американският президент Роналд Рейгън, който се опитва да спечели благоразположението на берлинчани. Десетки хиляди германци демонстрират по онова време по улиците на Берлин срещу неговото посещение и политиката на САЩ. Речта на Рейгън, отпреди 25 години, произнесена на 12.6.1987 пред Бранденбургската врата, все пак остава в историята:
„Господин федерален канцлер Кол, господин управляващ кмет Дийпген, дами и господа! Преди 24 години президентът Джон Кенеди посети Берлин и говори пред кметството към хората на този град и към целия свят. Оттогава двама президенти са идвали в Берлин по време на своя мандат. Самият аз съм за втори път на посещение в този град.
Ние, американските президенти, идваме в Берлин, тъй като трябва да говорим за свободата точно на това място. Но трябва да призная, че има и други неща, които са ни довели тук: чувството за история в този град, който е с повече от 500 години по-стар от нашата собствена нация. Вашата смелост и решителност. Може би композиторът Паул Линке е оценил правилно американските президенти. Знаете ли, днес идвам тук като много президенти преди мен, защото, където и да ходя и каквото и да правя: „Аз имам още един куфар и в Берлин.”
За онези, които слушат в Източен Берлин, няколко специални думи. Въпреки че не мога да бъда при вас, отправям своето слово не само към своите непосредствени слушатели, но разбира се и към вас. Подкрепям ви така, както подкрепям и вашите сънародници на Запад, с твърдата, непоколебима вяра: има само един Берлин.
Зад мен има стена, която обгражда свободните сектори на този град. Тя е част от огромните прегради, които разделят целия континент Европа. Но тъкмо в Берлин, където стената се издига най-видимо, тя разделя града точно на мястото, където снимки от вестници и телевизионни екрани са запечатали в съзнанието на целия свят бруталното разделяне на един континент.
Господин генерален секретар Горбачов, ако се стремите към мир, ако желаете благосъстояние за Съветския съюз и за Източна Европа, ако желаете либерализация, елате тук при тази врата.
Господин Горбачов, отворете тази врата!
Господин Горбачов, разрушете тази стена!
Когато гледах от Райхстага – въплъщението на немското единство – ми направиха впечатление следните думи, написани на стената може би от някой млад берлинчанин. Те са отговор на немския въпрос: „Тази стена ще падне. Вярата ще стане действителност.” Да, в цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата.”

"Невъзможни изисквания", казал си още тогава Питър Робинсън, натоварен с писането на Рейгъновите речи:
"Точно от човек като Роналд Рейгън не може да се очаква да стои до Берлинската стена и да не каже, че тя е редно да бъде премахната", спомня си Робинсън.
Робинсън, който пише речите на президента по онова време, казва също, че сътрудниците му са знаели какви изрази прилягат към индивидуалния стил на Рейгън, а именно: "ясни, визионерски и драматични". Така именно и прозвучава прословутата реплика, както и останалите му изказвания по адрес на "Империята на злото", както той нарича Съветския Съюз.
Никой по онова време не вярва сериозно, че Берлинската стена може да падне. Повечето от наблюдателите смятали апела на Рейгън за безкрайно наивен. Затова и речта на американския президент в Берлин по онова време не получила голям отзвук.
Това става едва 881 дни по-късно, когато Стената действително пада. Доколко репликата на Рейгън има заслуга за това събитие, е спорно. Мнозина американски консерватори виждат пряка връзка между двете неща: Апелът на Рейгън - според тях - силно обезпокоил руснаците и те били принудени да го последват. Във всеки случай, сигурно е друго: Въпросната реч е една от кулминационните точки на Рейгъновото президентство, която днес се преценява като историческа.
Ползван материал от dw.com и др