За животински натуралните снимки, грухливото поведение и просташките приказки на Борисов нищо ново не може да се каже. Свивам рамене. Че този човек е циник и селяндур отдавна се знае. Това не е изненада. Но държа да отбележа нещо: много е важно на всеки нахалник да се казва, повтаря и набива, че няма такова нещо като простак на висок пост, който да умее да върши работа. Простакът е опасен и вреден, когато се издигне. Това е така винаги. И не, няма изключения. Няма „човек от народа“. Има простак. Затова всеки път, когато самовъзвеличаващите се чрез образа на Живков или Борисов урунгели започнат да ви подпитват ама с какво пък толкова ви било пречело, че министърът или кметът не могат правилно да напишат даже и „добър ден“, то имате пълното право и даже задължението да им изсъскате презрително в мръсните лица:
– Млъкни, тъпако. Ти нямаш право да говориш. Ти си простак. Мълчи и този път слушай по-умните от теб, преди пак да си гласувал за някой крадлив урод.
О, разбира се, че има и рафинирани свине. Но в България толкова отдавна не сме виждали никого от тази все пак относително по-поносима порода измамници, че ще ми е драго най-сетне да си издигнем на власт ако не почтен човек, то поне елегантен мръсник, който да умее поне да ни излъже като хората, а не да се държи като шопар в кочина. Едно време политиците пак си бяха цинични, но поне се учеха да се държат прилично и това спестяваше половината скандали. Докато днес нарочно се учат да се държат абсолютно непоносимо. А това възпитава фалшиво и зловредно усещане за превъзходство у обикновените глупаци, които срещаме всеки ден на улицата. Истинската борба един ден ще е с тях. Те трябва да си научат мястото. А то е много, много ниско в социалната йерархия…
Разбира се, всичко това изисква и известно мъжество от наша страна. Трябва да се научим, че с глупаци не се разговаря като с равни. Те не са ни равни. Те са тези, които трябва да ни държат вратите и палтата. Интернет все още не е за тях. Не са дорасли. Те трябва да са само добре нахранени, добре стоплени и да се образоват до поумняване, макар и да не им се ще. Ние пък трябва да се научим да се държим самоуверено, а не да мрънкаме. Едва тогава културният човек в България ще си върне авторитета и борисовщината, тоест байганьовщината ще бъде най-сетне изолирана само в естествения си махленски хабитат.
