10 юни 1942 г. – Втора световна война: Нацистите изгарят чешкото селце Лидице, в отговор на убийството на Райнхард Хайдрих.
Той е човекът зад Холокоста и „окончателното решение“, който Хитлер нарича „мъжът с желязното сърце“. Той е германски държавен и политически деец, началник на Главно управление за имперска сигурност (РСХА), заместник на имперския протектор на Бохемия и Моравия, обергрупенфюрер от СС и генерал от полицията.
Хайдрих е един от основателите на Службата за сигурност (СД) и работи усилено по отстраняването на враговете на нацистите още преди дори да са се качили на власт, след което помага за организирането на Кристалната нощ (когато евреи и тяхната собственост са нападнати из цяла Германия и Австрия през ноември 1938г).
През Втората световна война освен че се опитва да заличи чешката култура и елиминира всяка съпротива в Бохемия и Моравия, Хайдрих помага за установяването на айнзацгрупите, които систематично избиват местни и евреи. Именно под неговото председателство на Ванзейската конференция през 1942 г. е финализирано „окончателното решение“ за депортиране и избиване на всички евреи в окупираните от Германия територии.
Така се слага началото на Холокоста, за който Хайдрих е пряко отговорен. Той обаче не доживява да бъде съден за престъпленията си.През 1940-те години Хитлер го смята за свой възможен приемник, но Хайдрих загива след атентат през май 1942 г. от британско обучен екип чешки войници, изпратени да го убият в хода на операция "Антропоид".
ПОСЛЕДИЦИ:
След атентата екзекуторите се укриват от властите в подземието и криптата на православния храм "Св.св. Кирил и Методий" в Прага, изчаквайки притъпяване на мерките за сигурност на властите, в резултат от което да се измъкнат незабелязано от протектората Бохемия и Моравия.
Смъртта му предизвиква Унищожаването на Лидице или така наречения „Акт на отмъщение“ (Racheakt) на националсоциалистите.
Като научава за смъртта на Хайдрих, Хитлер изпада в шок и бяс. Още на 3 юни британците и техните чешки изпълнители, в резултат от вестите за състоянието на Хайдрих, задействат сценарий за дезинформация, за да могат да изтеглят атентаторите. Дезинформацията гласи, че атентатът е осъществен от двама чешки пилоти, емигрирали във Великобритания и уж били укрити от съселяни на роднините им от село Лидице. Шеленберг отбелязва в спомените си, че на 4 юни при вбесения фюрер влетял Хайнрих Мюлер с предварително поднесената му дезинформация, и Хитлер наредил безжалостни мерки спрямо извършителите и техните укриватели-помагачи.
Според тогавашните съобщения и съюзническата следвоенна пропаганда на 10 юни 1942 г., нацистите убиват всичките 172 мъже от Лидице на възраст над 16 г. Жените (172) са отведени в концентрационния лагер край Равенсбрюк, като 60 от тях умират в лагера. Пощадени са 23 деца – на възраст до 1,5 г. и „годни за понемчване“, разпределени в приемни германски семейства с обучение и възпитание в арийски дух, след което следите на повечето от тях се губят. Останалите 82 деца са изпратени в лагер на смъртта край град Хелмно, Полша, още 6 деца умират. Всички сгради в селото са разрушени и изгорени. Няколко дни по-късно близкото село Лежаки също е нападнато от част на СС, като всичките 33 жители – мъже и жени, са застреляни.
Научавайки за унищожението на Лидице, чехите изпадат в шок от случилото се. В резултат от тези съобщения, както и от последвалите заплахи, че властите ще продължат репресиите, на 13 юни в Гестапо се получава писмо, даващо доста информация за конспирацията по атентата.
На 16 юни 1942 г., потресен от случилото се с Лидице, в Гестапо се явява Карел Чурда, който издава цялата конспирация по организацията за покушението срещу Хайдрих. След като достоверността на информацията се потвърждава, на 18 юни архиепископската православна църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в Прага е обградена от Гестапо. Укрилите се в подземието Адолф Опалка, Ян Кубиш и Йозеф Бублик започват престрелка. Тя продължава с часове, като даже немците я прекратяват за 2 часа, изчаквайки подкрепления. Тримата най-накрая са неутрализирани, като с последния им куршум се самоубива Опалка.
Все още са живи 4-мата парашутисти в криптата. Единствените подходи към мястото, където се укриват, са малък отвор и прозорче откъм улицата. Германците хвърлят вътре гранати със сълзотворен газ с цел да извадят укриващите се диверсанти навън живи и да ги подложат на разпит.
След като осъзнават, че са разкрити, укриващите се опитват да се измъкнат от храма през канализацията. Това не им се удава и те решават да се сражават докрай. След като атаката със сълзотворен газ не успява, от германска страна е вкарана в боя пожарникарска помпа, която да наводни помещението и извършителите да бъдат принудени да се предадат. И това решение се оказва неудачно, понеже отбраняващите се бутат пожарникарския маркуч от прозорчето. В крайна сметка, минирайки и двата възможни подхода, четиримата се бият до привършване на боеприпасите, след което се самоубиват, за да не попаднат живи в ръцете на Гестапо.
Свещеникът на църквата и двама вярващи, укриващи убийците на Хайдрих, са арестувани. Намиращият се по това време в Берлин и незапознат със събитията пражки православен архиепископ Горазд, след завръщането си в Чехия заявява, че е готов да сподели наказанието, което ще понесат подчинените му.