Много са църквите, превърнати в джамии, но единици са джамиите, превърнати в църкви. Една от тях е най-голямата селска църква в България. Тя се намира в село Узунджово и нейната история започва още в началото на XVI век.
През 1500 година в село Узунджово, област Хасково е изградена българската църква „Св. Богородица“. Близо век тя е религиозен център за района и местните се отнасят с голямо уважение към храма. През 1593 година обаче цялото село е разрушено.
Великият везир Синан паша дарява 30 000 гроша и заповядва на мястото на църквата да бъдат изградени кервансарай (място за отдих), джамия, имарет и баня. Крайпътният хан е на два етажа, с 350 стаи. В приземието има обори за над 1000 коня. В края на XVII век в ляво от джамията е изградена часовникова кула, а в близост има и мраморен водоскок. Целият комплекс е ограден с висока ограда от дялан камък, така че отвън прилича на крепост, около която впоследствие възниква малко турско селище под името Узунджа ова (дълго поле). В периода XVI-XIX век на това място се провежда прочутият Узунджовски панаир, който е един от най-големите в пределите на империята.
Камбанарията
Относно изграждането на джамията съществуват няколко легенди и предположения. Според Ибрахим Татарлъ, строежът е дело на известния османски архитект Коджа Мимар Синан, но това свое твърдение той не подплатява с никакви доказателства и то се смята за неоснователно. По-вероятна е хипотезата, че строителят е бил християнин (българин). Едно от доказателствата за това е югоизточното разположение на джамията. Тя не е обърната на юг към Мека и поради тази причина е наричана „Гяурджамиси“ (гяур – неверник; човек, който не изповядва ислям).
Също така, когато сградата е превръщана отново в църква през XX век, при направата на олтар, е открита тънка керпичена стена, която според местните е създадена, тъй като строителят е вярвал, че някой ден храмът отново ще бъде християнски и по този начин ще улесни преустройството.
Съществува местна легенда, която разказва, че българинът Лалю Кръстев е майсторът, изградил джамията. Узунджовци вярват, че за да не се счете, че отнема славата на султана, майсторът изобразява лалета на няколко места в храма и така разкрива своето име. При реставрация цветето се открива на западната стена на храма и на една от вътрешните колони. Между два от прозорците се забелязва релеф от две лалета, разположени едно над друго, какъвто може да се види и върху мраморната рамка на сводестия прозорец. Позлатеният купол на джамията освен с полумесец и звезда е бил украсен и с разцъфнало лале, чиито тичинки се преплитали в християнски кръстен знак.
