Една статия която ще ви хареса и малко известни факти за тази жена.
Съдбата и животът на тази жена тъне във въпроси, много догадки, слухове и неясноти, лъжи, клевети и доста сплетни. Тази жена дори няма име и историците я нарекоха просто Мария. Летописците които са живели по онова време единодушно я назовават “дъщеря на българския цар Борил”, но всъщност той бе само съпруг на майка и, но не и неин истински баща.
Защото Мария била дъщеря на преславния цар Калоян от брака му с Ана. Съдбата отрежда доста тежък жребий на Мария – тя преживя смъртта на баща си, наблюдавала злощастния втори брак на майка си с цар Борил. Мария видя как майка й била изместена от сърцето на Борил и била принудена да се замонаши. Най-напред друг цар седна на мястото на баща и, после друга жена пристъпи в царственото брачно ложе, вместо майка и.
Когато се родила Мария, тя имала всичко и докато порасне, съдбата повели да го загуби. Останала сама в царския дворец и била просто една принцеса, която знаела единствено, че Съдбата си играе с человеците – тя ги въздига, тя ги и поваля.
Нейният звезден миг настъпил, когато през 1213 година в Търново пристигна папски пратеник, един кардинал, който трябвало да сключи мирен договор между България и Латинската империя. Договорът бил сключен, но и в Рим, и в Константинопол знаели прекрасно, че е необходим и брак, който да свърже двата владетелски двора, за да бъде мирът крепък и устойчив. Така съдбата на една българска принцеса била вградена в темелите на отношенията между двете държави. Изборът се спрял на Мария, девойката с огнена българска красота. Решено било между папския пратеник – кардинала и цар Борил, Мария да стане съпруга на Анри, 38 годишния латински император – вдовец. Така се решавали браковете между царствуващите династии някога, достатъчни били произходът и описанията на пратениците. А доколко те съответствували на истината, това е вече друг въпрос.
Когато император Анри научил за тази интимна част от мирния договор, изпаднал в състояние на уплах, на страх и изразил своето бурно несъгласие. Доводите му били, че принцесата не е от достатъчно царствен произход. А може би реакцията е в резултат на психологията на освободилия се от брачните окови мъж? Но когато описали красотата на Мария, император Анри бил обладан от желание час по скоро да срещне тази жена и да я види своя съпруга. Светкавично двама барони заминали за българската столица. В Търново ги посрещнали с целия пищен блясък, на който българите били способни. Настъпил мигът на раздялата и какви заръки е получила Мария от цар Борил и своята майка Ана не е известно. Но нали в Мария течала кръвта на Асеневци, които били родолюбци и политици до мозъка на костите си…
Този тип бракове били състезание за спечелване душата на човека. Когато една българка седне на чуждия престол, кое надделява в нея – обичта към съпруга или към родината? Питам се и си мисля, че навярно Мария се е зарекла да бъде честна – и към родина, и към съпруг. А какво се е случило, си остава тайна.
Хронистът Робер де Клер свидетелствува, че от Търново потеглил огромен керван, който смайвал – 60 мулета натоварени с прикя! Тук имало и злато, и сребро, и копринени платове и всякакви накити и посуда. А всяко муле било покрито с червен копринен плат! Нещо невиждано, единодушни са хронистите, нещо рядко срещано и в тогавашните, и в днешните времена! Керванът наближил Константинопол и тук бил посрещнат от огромно множество, начело с император Анри. Едва тук, едва пред стените на световния град, двамата младоженци съзрели лицата си, а сватбата била отпразнувана бляскаво.
Съществува странно и подозрително като всяко единодушие, твърдение, че бракът между Мария и Анри не бил щастлив. Доводи, разбира се, липсват. А мълчанието може би свидетелствува именно за щастие, тъй като и тогава, като днес, летописците, които тогава още не са се наричали журналисти, обичали кървавите драми и екшъните, а не безметежното щастие и всеотдайната любов. А може би това твърдение се дължи и на факта, че бракът завършил с неочакваната смърт на Анри, сподирен от слуха, че “варварката” му съпруга го е отровила. Разбира се, този слух не се потвърждава нито тогава, нито пък по-късно. Ако Мария е съхранила своята българска душевност и родолюбие, твърдението, че е убила своя съпруг изгубва своя смисъл, защото докато бе жив Анри латинци и българи били съюзници. Проблемите между двете съседни държави настъпили след смъртта на латинския император.
Не е известна съдбата на Мария след неочакваната, обвита в загадъчност неочаквана смърт на Анри. Така една българка потънала в разноезичния световен град. Дали е свършила живота си в манастирска килия, дали е тъгувала за своя неочаквано изгубен съпруг? Една от прелестите на средновековната ни история е, че тя тъне в упойващ полумрак. Тук съзреш нечие лице, там се мерне едно име, а останалото трябва да се пресътворява в духа на времето и според страшните канони на българския дух. А дали пък в това не е и мъдростта на историята ни – да отсейва излишното и да оставя само същностното?
Защото се е съхранило предостатъчно дори – дъщерята на българския владетел цар Калоян седна на престола в Константинопол. Макар и само за три години, тя бе владетелка. И ако в Търново имахме български цар, именуван Борил, то в Константинопол пък българка бе латинската императрица. Пред нея свеждаха глави и се кланяха латинските сановници и вперваха жадни очи в българската й красота. Нека я запомним така – величествената Мария на трона на Латинската империя. Националното самочувствие се гради и на такива спомени – как българската красота възсияваше в световния град, а нейното име бе просто Мария. Българка.
